Няколко мъже спускат рапел от паметника на българо-съветската дружба във Варна. От хълма над спирка Почивка се открива прекрасна панорама, но никой сякаш не ѝ обръща внимание. Оборудвани с каски и спасителна екипировка, мъжете тренират – за случаи на бедствия, аварии, катастрофи, пожари и природни катаклизми, когато ще ги призоват на помощ.
Един от тях е Филип Сталовски. Отскоро член на клуба за екстремен туризъм при ТД „Родни Балкани“, доброволец от Доброволното формирование за овладяване и предотвратяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации към Община Варна (с дни помагал на пострадалите от наводненията през 2022 г. в карловските села) и… лекар от Спешна помощ, научи СайтЪТ от фейсбук страницата “Граждани на квартала“.
Филип е на 27 години. Обича предизвикателствата – пък и как иначе би продължил да работи като спешен медик повече от 3 години към ЦСМП – Варна? И да се занимава с доброволчество и екстремни спортове?
„Разликата между нашата работа и работата в спешните отделения на болниците е огромна. Ние работим на терен, разполагаме с ограничени ресурси, в екипа сме лекар и шофьор, а много често, за да овладеем ситуацията, ни трябват повече ръце – в буквален смисъл“, разказва д-р Сталовски.
Той самият не се е сблъсквал с физическа агресия от роднини на пациенти, които са звънили за помощ, но му тежи, че вербалната агресия е всекидневие.
„Агресията няма етнос. Разбираме, че в подобни ситуации близките на пострадалия са под стрес, но най-важното правило в спешната помощ е безопасността. И на екипа, и на хората – за да не се превърнем и ние в пострадали. В такива случаи разчитаме много на помощта на полицията и другите органи на реда“, коментира младият лекар.
Според него един от най-сериозните проблеми в спешната помощ са НЕспешните сигнали:
„80% от обажданията са с нисък приоритет – викали са ни за текнала кръв от носа, за главоболие, за болки в ходилата, за болни възрастни хора, паднали от леглото. Друг проблем са сигналите от случайни свидетели, които се видели „нещо“, но нито могат да обяснят какъв е проблемът, нито да ни ориентират за локацията. Например, някой видял от 12-ия етаж човек да лежи на пейката пред блока и звъни на 112. А като отидем, се оказва, че човекът просто е легнал да си почине…“
Все предизвикателства, за които трябва да имаш професионализъм, нерви и съпричастие. За да продължиш.
Същите качества изисква и спасителната дейност.
Сигурно затова д-р Филип Сталовски е част и от доброволците-пожарникари на общинско формирование за помощ при бедствия, и усилено тренира да овладее тънкостите на спасяването на пострадали в пропасти, пещери и скални масиви.
„Аз все още карам пещерния курс към клуб „Екстремен“. Трудно е, но ще го усвоя. Спасителната дейност ме привлича, свързана е с работа на терен и оказване на помощ. Тя е едно от нещата в живота, които имат смисъл“, признава д-р Сталовски и пуска една от чаровните си усмивки.
Снимки: Пламен Гутинов
