Впечатленията си от богатите преживявания по проект „CHATPRO 3.0“ – Моят първи Erasmus+ сподели за СайтЪТ Ариф Дурмаз. Публикуваме увлекателният и подробен разказ на младежа от СНЦ „Мога, Знам, Творя“ без редакторска намеса.
„Abarka“ – домакин в младежки обмен по програма Erasmus+, в партньорство със СНЦ „Мога, Знам, Творя“ и още няколко организации от Турция, Гърция, Франция, бяха инициатори и организатори по провеждането на един изключително интересен и полезен проект CHATPRO 3.0 – Changing Attitudes Promoting Health („Промяна на нагласите за здравословен живот“). Това бе първото ми участие в Erasmus+, което посрещнах с въодушевление и леко притеснение.
Пътуването и първите впечатления
Пътувахме със самолет – на отиване с прикачване в Мюнхен, а на връщане – във Франкфурт. Още в първите часове усетихме какво означава истинска международна среда: различни езици, различни истории и едно общо желание да научим нещо ново – за света и за себе си.
Първият ни ден мина в Билбао, където градът и атмосферата на Страната на баските поставиха вдъхновяващо начало на нашето преживяване.
Zarautz – морският фон на едно силно преживяване
По време на обмена бяхме настанени в Зараутс (Zarautz) – красив крайбрежен град, разположен на около 20 км от Сан Себастиан. Морето, спокойствието и усещането за общност допринесоха проектът да се преживее не просто като програма, а като истинско „излизане“ от ежедневния ритъм. Нашето настаняване беше в Albergue Igerain Aterpetxea, където имахме условия и за работа, и за сплотяване като група.
Посетихме и Сан Себастиан, където се докоснахме до местната култура – една от емблемите на региона.
Културните вечери – най-бързият път към приятелства
Всяка държава организира Културна вечер с традиционна храна, обичаи, музика и символи. Това бяха моментите, в които „официалната“ група се превръщаше в общност.
По време на Българската културна вечер екипът на СНЦ „Мога, Знам, Творя“ представи елементи от нашата история, българския бит, фолклор, обичаи и традиционна кухня. Интересът беше голям – не само към храната, а и към историите и смисъла на нашите традиции.
Българският принос: две сесии за благополучие
Участието ни в обмена бе активно и съдържателно – подготвихме и водихме две тематични сесии.
Първата ни сесия бе “Food for Feel-Good” (Хранене за добро самочувствие)
В рамките на 90 минути разгледахме как храната влияе върху физическото и емоционалното благополучие. Чрез дейности като „Моята храна, моята страна“, „Карта на храната и настроението“, „Културна хранителна пирамида“ и предизвикателството Feel-Good Plate участниците сравняваха навици, търсеха работещи решения и стигнаха до извод, че осъзнатият избор често започва с малки стъпки. Финалът беше упражнение за бавно и съзнателно хранене – „Осъзната хапка“.
Втората ни сесия бе “Erasmus for Feel-Good” (Erasmus за добро самочувствие)
Тя бе посветена на участието ни в Erasmus+ и как преживяванията ни влияят върху нашето психическото и емоционалното състояние. Чрез игри, мудбордове, Body & Mind Maps, Erasmus Self-Care Challenge и дихателни упражнения участниците анализираха личните си ресурси, предизвикателства и начини за грижа за себе си. Най-силните идеи събрахме в общо послание – Erasmus Feel-Good Manifesto.
„Rice Charity Day“ – когато проектът излезе сред хората
Една от най-запомнящите се дейности беше „Rice Charity Day“, където всяка държава приготви национално ястие с ориз. Българската храна беше посрещната с изключително одобрение – свърши бързо, а реакциите бяха повече от мотивиращи. Това беше истински пример как културата и общността се срещат по естествен начин.
Този Erasmus+ обмен беше повече от пътуване. Беше урок по осъзнатост, по междукултурно разбирателство и по реални практики за благополучие. Прибрахме се с нови умения, трайни приятелства и идеи, които си струва да пренесем в ежедневието – у дома, сред приятели, в общността.