Отвъд границите: Нови хоризонти и приятелства чрез международен проект в Турция, в Kirikkalе. Така е анонсирал впечатленията си от участието си в проекта Димитър Куцаров, който изпрати на редакционния ни имейл подробна информация за форума, в който е участвал. СайтЪТ публикува споделеното без редакторска намеса:
“През август 2024 година, в периода 04 – 12. аз – Димитър Куцаров от България. имах изключителната възможност да участвам в международен проект по програмата „Еразъм+“, който ме отведе в Kirikkale, Турция. Темата на проекта беше „Stomp Out Bullying” – Да изкореним тормоза. Той събра на едно място млади хора от 5 различни държави – Италия, Испания, Турция, Македония и България, обединени от стремежа да насърчат междукултурния опит и да се изправят срещу един от най-сериозните проблеми в съвременното общество – тормозът.
Очаквах да науча нови неща и да се запозная с различни култури, но това, което преживях, надмина всичките ми очаквания. От първия до последния ден, това приключение ме промени, отваряйки нови хоризонти и създавайки незабравими спомени, които ще останат с мен завинаги. Почувствах, че трябва да напиша тази статия, за да мога да представя страхотната работа на асоциация – “Masal Dil Kültür Derneği”.
Проектът „Stomp Out Bullying“ беше изключително добре организиран, с разнообразна и целенасочена програма, която обхващаше различни аспекти на проблема с тормоза. Всеки ден дейностите бяха насочени към темата на проекта, но толкова различни и интересни. Един от дните беше посветен на разглеждане на различните видове тормоз, представени от фасилитатора Кaan Ceylan. Той ни запозна с физическия, вербалния, социалния и кибертормоза чрез видеоклипове, презентации и дискусии. Благодарение на тези ресурси, не само научихме как да идентифицираме различните форми на тормоз, но и как да се справяме ефективно с тях.
Един от акцентите на програмата беше в гледането на обучителни видеоклипове и провеждането на дискусии. Един от тях беше за разбирането на тормоза като форма на дисбаланс на властта, който често се проявява чрез доминиращо поведение. С помощта на различни методики, включително симулации и ролеви игри във видеото, което гледахме, ние – участниците се запознахме с психологическите аспекти на тормоза и начините за справяне с него чрез емоционална устойчивост. Например, в една от частите на видеото, което Kaan коментира бяха демонстрирани техники за отклоняване на вниманието от агресора и как жертвите могат да реагират по начин, който да обезсили тормозещия. Тези практически уроци бяха изключително ценни, тъй като ни представиха не само знания, но и практическо представяне как да застанеш твърдо срещу несправедливостите в своето обкръжение.
В друго обучително видео разгледахме как да започнем борбата срещу тормоза, като акцентът този път беше върху промяната в нас самите. Видеото ни показа как можем да променим начина на мислене, за да не се фокусираме върху тормозещия или обстановката. Представени бяха две схеми: една, която изобразява тормозещия с голям кръг около него, и друга, която показва нашия по-малък кръг, символизиращ нашето лично пространство. Целта беше да научим как да разширим този кръг. Разширяването на нашето лично пространство и повишаването на нашата енергийна сила се оказаха ключови елементи.
Това включваше физически упражнения, позитивни мисли и промяна в начина, по който възприемаме себе си и другите. Още със ставането сутрин, като пускане на музика и записване на положителни мисли, също бяха част от подхода за изграждане на по-силна и уверена личност. Това ни показа, че ключът към справянето с тормоза често не е в опитите да променим обстановката или поведението на другите, а в изграждането на собствена вътрешна сила и увереност.
Работата в екип също заемаше централно място в програмата. Ние активно създавахме различни материали като – постери, рисуване на тениски и други визуални материали, които представяха различни аспекти на тормоза и начините за справяне с него. На пръв поглед, тези задачи може да изглеждат простички, но те криеха дълбок смисъл в себе си. Чрез съвместната работа върху тези проекти, ние развивахме важни умения за сътрудничество и комуникация, които са безценни както в рамките на проекта, така и в личния и професионалния живот. Работейки в групи, се научихме да слушаме и уважаваме мнението на другите, да търсим компромиси и да работим заедно за постигане на обща цел.
Един ден трябваше да създадем видео на тема „тормоз“ или „превенция на тормоза“. Преди да започнем, гледахме вдъхновяващ клип, разказващ историята на ученик, подложен на вербален тормоз. Видеото подчерта важността на психическото напрежение и физическите последици от думи, както и как смелостта на едно момиче да докладва за тормоза може да доведе до още по-големи проблеми, когато е наказана от съучениците си и училището с тормоз. Въпреки трудностите, видеото завършва с позитивен акцент, когато жертвите на тормоза намират подкрепа един в друг.
Това видео ни напомни, че всичко е много просто, истинската промяна започва с малки, но решителни действия и че смелостта да бъдем добри е първата стъпка към подобряване на света. След видеото, преминахме към създаването на собствено видео, като работихме в екипи. Тази дейност беше изключително сплотяваща и мотивираща. Въпреки че фокусът беше върху самия процес на работа, а не само върху крайния резултат, създаването на видеата ни предостави възможност да се сближим и да развием умения за сътрудничество, но и да подобрим дигиталните си умения. Работихме с различни технологии, включително телефони за снимане и програми за обработка на видео. Работата в екипи беше както забавна, така и конструктивна, като се наслаждавахме на съвместната работа, на смеха и на удовлетворението от постигнатото. Чрез тези дейности не само развихме важни социални умения, но и осъзнахме колко значими са споделените преживявания и връзките, които изграждаме с другите. Тези моменти на сътрудничество и радост бяха основна част от нашето развитие и вдъхновение по време на проекта.
Единият от дните беше посветен на насърчаване на устойчивото развитие и опазването на околната среда. Kaan подчерта значението на екологията в контекста на съвременните технологии и тяхното въздействие върху околната среда. Научихме за сериозните последици от замърсяването, включително данни за пластмасовите отпадъци и въглеродните емисии. След това разгледахме възможности за превенция на тези проблеми, включително преминаване към възобновяеми източници на енергия и повишаване на енергийната ефективност. Особено вдъхновяваща беше арт учителката – Ayşegül Tekbaş, която ни демонстрира как от рециклирани материали можем да създаваме полезни и красиви предмети. След презентацията ѝ, имахме задача да създадем свои произведения от рециклирани материали. Работилницата не само че ни предостави нови умения, но и подчерта важността на креативността и иновациите в опазването на околната среда.
Програмата на проекта беше съставена така, че включваше не само учебни дейности, но и свободно време, което беше от изключителна важност за изграждането на връзки между нас, участниците. След интензивните сесии сутрин имахме време да поиграем на топка или да се включим в други игри, които сами избирахме. Тези моменти на непринудени взаимодействия ни позволяваха да се опознаем по-добре, да създадем нови приятелства и да изградим взаимно доверие. Докато наблюдавах как всеки се забавлява и води оживени разговори, не можех да не се замисля колко важни са тези моменти. Те ни помогнаха да изградим общност, в която всеки се чувства приет и уважаван.
Именно тези игри и разговори, макар и неформални, дори да не говорихме пряко за нашата тема, бяха ключови за постигането на целите на проекта – да създадем положителен климат. среда, в която всеки се чувства приет. Виждах как участниците се учат да разбират и уважават различията си, как изграждат връзки, които се основават на доверие и съпричастност. Особено вдъхновяващ беше начинът, по който всички участници се стараеха да използват английския език в реални ситуации, независимо от нивото на владеене. Макар езикът да беше предизвикателство за някои от нас, всички се опитвахме и насърчавахме един друг. Пример за това беше моята лична история, когато в края на проекта един от участниците ми написа, че се възхищава на упоритостта ми и опитите да комуникирам на английски, въпреки трудностите, които изпитвах. Това ме накара да осъзная колко важни са усилията и стремежът да преодолеем бариерите, дори когато се страхуваме от провал.
Този проект не само ми даде нови приятелства и умения, но и ми помогна да разбера колко важни са сътрудничеството и взаимната подкрепа в изграждането на по-добър свят. Участието в проекта ме научи, че дори най-малките стъпки към промяна могат да имат голямо значение, особено когато са предприети заедно с хора, които споделят същите ценности и стремежи. Преживяването беше като създаване на едно малко глобално общество, където всеки принос имаше значение, а всяка идея беше ценена. Това беше много повече от просто обмен на знания – беше преживяване, което ми показа колко силни можем да бъдем, когато работим в екип.
Усвоихме ценни уроци, не само за справяне с тормоза, но и за изграждане на по-силни общности и за значението на взаимното уважение и съпричастност. Надявам се, че други младежи ще имат възможността да преживеят нещо подобно и да открият какво означава истински междукултурен обмен – защото това не само разширява нашия светоглед, но и ни вдъхновява да бъдем активни участници в създаването на по-добро бъдеще за всички. Благодаря на всички участници, че бяхме заедно и създадохме трайни спомени, които ще нося със себе си завинаги. Защото истинската връзка между хората не избледнява с времето – тя остава жива, напомняйки ни, че сме способни на невероятни неща, когато сме заедно. Тези моменти ще продължават да ме вдъхновяват и в бъдеще.
Искам да изразя най-искрената си благодарност към асоциацията “Masal Dil Kültür Derneği” за възможността да участвам в този невероятен проект. Програмата, която ни предложихте, беше не само изключително образователна, но и вдъхновяваща. Вие ни предоставихте незабравими изживявания, нови приятели и топло гостоприемство, което направи престоя ни в Турция толкова специален.
Големи благодарности отправям и към нашите организатори и създатели на асоциацията – Alparslan Usyal и Ferda Usyal, които направиха всичко възможно да се чувстваме комфортно през цялото време. Вашата отдаденост към проекта беше забележителна и наистина оценена от всички нас.
Благодарности на нашия фасилитатор Kaan Ceylan, който с невероятния си ентусиазъм и отдаденост успяваше да направи всяка сесия интересна и вдъхновяваща. Неговият професионализъм и способността му да създава приятелска атмосфера ни помогнаха да се отпуснем, да участваме активно и да изразим себе си свободно.
Искам също така да изкажа своята признателност към Pinar Ceylan, Zekiye Bakir и Alper Dündar, които бяха част от тази асоциация и положиха също толкова усилия да бъдем добре.
И, разбира се, не мога да не спомена останалата част от турския екип – Yaren Erdem, Zeynep Agilli, Ekrin Tekbaş, Zeynep Dündar, Hakan Zengin, които бяха толкова важна част от нашето преживяване. Вашата енергия, усмивки и позитивизъм ни вдъхновяваха всеки ден. Вашата грижа и внимание към всеки детайл направиха това преживяване наистина незабравимо.
Благодаря ви за това, че направихте този проект не само ползотворен, но и изпълнен с приятелство и радост”, гласи информацията, изпратена до медията ни.
