С ново издание и усещане за вечност, българският роман „Море от мечти“ от Мари Робес отново среща читателите с красивата, вдъхновяваща страна на България. Книгата вече е на книжния пазар и се превръща в тих, но дълбоко въздействащ културен феномен това лято.
С редове, които ухаят на лято, босилек и солен въздух, романът повежда читателя на пътешествие из Несебър, Созопол, Велека, Стария Пловдив, Балчик и Родопите – всяко място разказано с поетична дълбочина и любов към българския дух.
„Най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството“, гласи цитат на Атанас Буров, който се превръща в емоционален лайтмотив на книгата. Сюжетът, разгръщащ се между двама чужденци и възрастен таксиметров шофьор – бивш учител на име Камен, поставя вечни въпроси: Какво е смислен живот? Как се преследва мечта? И как любовта към родината оцелява въпреки битието?
Романът не пести и болезнени теми – обезлюдяване на села, разруха на земята, разграбване на природни богатства, мъжделеене на националния дух. Но всеки ред носи и надежда. Надежда, че България не е изгубена, когато още има хора, които я описват така красиво.
„Море от мечти“ е дебютен роман на Мари Робес, известна в Германия и Китай с бестселъри в областта на интериорния дизайн. Сега авторката се обръща към родната си земя – и го прави с почит и поезия.
Откъс от романа описва преживяването на героите в нощта срещу 1 юли – Джулай морнинг на Камен бряг, когато хора от цяла България се събират, за да посрещнат изгрева над морето. Емоционално наситена сцена, която напомня, че в българското небе все още се носят мечти – и светулки от надежда.
„Море от мечти“ не е просто роман. Това е любовно писмо към България. А лятото е идеалното време да го разлистиш.
Джулай морнинг. Откъс „Море от мечти“
Около пътя, потънал в дрямка, танцуваха избуяли треви. Пътно осветление все още липсваше. Но нощта бе топла, някак вълшебна. Полъхваше тих ветрец, понесъл ухание на лято. Фаровете на преминаващите коли проблясваха сякаш ръсеха в мрака шепи злато.
В нощта срещу първи юли Камен бряг, селце с шейсет жители между Каварна и Шабла, оживяваше и заприличваше на приказна литография. Хора от близо и далеч идваха тук и посрещаха под открито небе изгрева, символ на чистото начало. Стела прочете, че традицията на Джулая възникнала във Варна през осемдесетте години. Установила се до Огънчето на Камен бряг, по-късно край Желязното дърво във Варвара и из цяла България.
Отби по коларски път, забулен в тъмнина, и паркира до каравани, струпани между треви, билки и шипков трънак. Озова се на безкрайна поляна, която се вливаше в трийсетметрови скали, пропити с дъха на море. Късче магична земя. Първата, която слънцето сутрин огрява от България.
С излизането от колата усети омаен, ленив въздух. В мастиленото небе сякаш кръжаха невидими листове със стихове. Над скалите се стелеше аромат на лагерен огън, витаеше любима мелодия. В сумрака просветна светулка. Прокрадна се интимност.
Наоколо хора палеха хартиени фенери, които литваха към небето, изпълнени с топъл въздух. Други бяха насядали по тревата. Слушаха музика, пиеха бира, печаха миди на ламарина. Наблизо звънеше китара. Момичета отпускаха глава на рамото на любимото момче. На сцена в далечината свиреха вечни хитове. Сякаш Дийн Мориарти и деца на цветята всеки миг щяха да акостират на българския бряг и да затанцуват под звездите до стар касетофон.
Стела намери щанда на издателството — бяла шатра, по която блещукаха светещи фенери. До нея имаше дърво, около ствола и клоните на което бяха увити гирлянди от лампички, и импровизирана сцена, на която течаха литературни четения. Не видя Камен, но разпозна лицето му върху налепените плакати и рекламни брошури. Неговият постер беше най-голям. Явно появяването му бе гвоздеят на програмата. Откри пътеводителя между изложените книги и го купи. Хвана го в ръце като сандъче със съкровище.
„На България с любов“ беше издаден в голям формат. На гланцирана хартия с поразителни снимки. Стела седна на тревата и впери поглед в книгата. Прелисти първата глава, като осветяваше с телефона. Разпозна Пловдив и Несебър. Притаи дъх при прелестна фотография на безброй диви божури на Яйлата.
Постепенно хората започнаха да стават от тревата. На далечната сцена зазвуча хита на Юрая Хийп „Джулай морнинг“. Наоколо млади и стари пригласяха със сърцата си. Палеха бенгалски огън. Вдигаха телефоните с включени светлини и ги люлееха в ритъма на песента.
Слънцето предизвести появата си, като покри морето с воал от розов тюл. Пусна в небето пурпурни хвърчила и плисна по хоризонта ресни от разтопено злато. Камен бряг притихна в очакване на вълшебния миг, в който светлината побеждава мрака.
Величествено огнено кълбо изплува зад морето и се плъзна в лумналото небе…
