Обсъдени са законодателни промени, специализация при разследването и по-тясна координация между институциите
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) беше домакин на работна среща за набелязване на допълнителни мерки за предотвратяване и по-ефективно разследване на незаконното използване на отрови и отровни примамки в природата.
Повод за срещата беше последният случай на поставена отрова на територията на Национален парк „Централен Балкан“. Участниците дадоха висока оценка на своевременните и ефективни действия на полицията, прокуратурата и националния парк, довели до задържането на заподозрян само няколко дни след инцидента.
В срещата участваха представители на сектор „Екология“ към отдел „Икономическа полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, Асоциацията на прокурорите в България, Фондацията за опазване на лешоядите, както и представители на ръководството на МОСВ и дирекция „Национална служба за защита на природата“ в министерството.
Широкото институционално участие отразява общото разбиране, че противодействието на подобни деяния изисква координирани действия – от превенцията и ранното установяване на случаите до събирането на доказателства, разкриването на извършителите и реализирането на наказателната отговорност.
Институциите са категорични, че умишленото поставяне на отрови в природата трябва да води до реални и ефективни последици за извършителите. Ще бъдат използвани всички възможности, които действащото законодателство предоставя, а там, където практиката показва празноти или ограничения, ще бъдат предложени необходимите нормативни промени. Целта е подобни деяния да бъдат предотвратявани и разкривани своевременно, а извършителите им да носят предвидената от закона отговорност.
На срещата беше подчертано, че незаконното използване на отрови не е само посегателство срещу защитените видове. Една отровна примамка може да доведе до гибелта на множество диви и домашни животни, да създаде риск за живота и здравето на хората и за околната среда и да компрометира резултатите от десетилетия работа и значителен обществен и европейски ресурс, вложен във възстановяването на редки и застрашени видове.
Участниците се обединиха около необходимостта от решителни действия по цялата верига – превенция, ранно откриване, бърза реакция, качествено разследване и ефективна наказателна отговорност.
На срещата беше извършен преглед на наказателноправната уредба и беше обсъдена възможността самото поставяне и използване на отровна примамка да бъде ясно обхванато от наказателното законодателство. Анализирана беше и уредбата за неправомерното и опасно използване на отровни вещества и продукти за растителна защита. Представителите на МОСВ и Асоциацията на прокурорите в България съвместно ще разработят в кратки срокове конкретни предложения за прецизиране на наказателноправната уредба и санкционната рамка.
Паралелно с това ще бъдат обсъдени възможностите за засилване на специализацията при разследването на престъпления срещу природата и за целево обучение на прокурори и полицейски служители. Ще продължат и практическите обучения на полицията, прокуратурата, ветеринарните специалисти, регионалните инспекции по околната среда и водите и дирекциите на националните паркове, включително с участието на международни експерти и представители на държави с доказан опит в противодействието на отровителството.
Предвижда се и засилване на постоянната координация между компетентните институции, така че при установяване на отрова или съмнение за отравяне информацията да достига бързо до всички ангажирани органи, действията на място да започват своевременно, а събраните доказателства да могат ефективно да бъдат използвани в наказателното производство. Обсъдено беше създаването на междуинституционален координационен механизъм с участие на МОСВ, МВР, МЗХ, БАБХ, прокуратурата и организации с практически опит, като обхватът му няма да се ограничава до престъпленията срещу защитени видове, а ще включва престъпленията против околната среда като цяло.
Наред с контрола и наказателната отговорност институциите поставят силен акцент и върху превенцията на причините, които водят до използване на отрови. В част от случаите поставянето на отровни примамки е свързано с конфликта човек–хищник, при който лешоядите и други диви животни могат да се превърнат в нецелеви жертви. Затова ще бъде засилена работата с местните общности за разясняване на приложимите възможности за обезщетяване на щети, причинени от защитени видове, както и на превантивните мерки за ограничаване на конфликтите между хората и хищниците.
Ще бъдат организирани и целеви информационни кампании в рисковите райони. „Отровата, оставена в природата, не избира жертвата си. Тя може да засегне редки и защитени видове, домашни животни и хора и да създаде риск за почвите и водите. Затова срещу подобни действия трябва да има бърза реакция и реална отговорност“, каза директорът на дирекция „Национална служба за защита на природата“ Мирослав Калугеров. В рамките на кампаниите ще бъдат разяснявани както рисковете от незаконното използване на отрови, така и предвидените в закона административни санкции и наказателна отговорност.
Предприетите действия имат особено значение и с оглед на постигнатото от България през последните две десетилетия за възстановяването на лешоядите. Благодарение на последователната работа на природозащитните организации с подкрепата на държавните институции България постигна значителни резултати във възстановяването на популациите на лешоядите– резултати, зад които стоят години целенасочени усилия, експертна работа и значителен финансов ресурс. Присъствието в природата на страната на четирите вида лешояди е индикатор за здравословна среда на живот на хората.
През есента на 2027 г. Пловдив ще бъде домакин на Европейската конференция на лешоядите – едно от най-значимите международни събития, посветени на опазването, изследването и възстановяването на тези видове.Очаква се форумът да събере около 400 участници от 55 държави.
Домакинството на конференцията ще даде възможност България да представи резултатите от дългогодишните усилия за връщането и опазването на лешоядите, но поставя и още по-ясна отговорност тези резултати да бъдат защитени. Незаконното използване на отрови не трябва да поставя под риск постигнатото с десетилетия работа. Затова усилията на държавата ще бъдат насочени едновременно към превенцията, разкриването на извършителите и премахването на причините, които водят до подобни деяния.