Не, Министерският съвет (правителството) на България не може едностранно да отложи влизането в еврозоната след като датата е официално одобрена от Съвета на ЕС. Процесът е регулиран от европейското право (Договор за функционирането на Европейския съюз – ДЕС, Член 140), което налага необратими ангажименти за държавите-членки, поети при присъединяване към ЕС през 2007 г. Ето ключовите факти и обяснение:
Текущият статус на България
- На 8 юли 2025 г. Съветът на ЕС официално одобри присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г., с фиксиран курс 1,95583 лева за 1 евро. (!) (!) (!)
- Това решение е базирано на положителни конвергентни доклади от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) от 4 юни 2025 г., които потвърдиха изпълнението на Маастрихтските критерии (инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг, стабилност на валутния курс и лихвени проценти). (!) (!)
- Европейският парламент също подкрепи това на 8 юли 2025 г., което финализира процеса.
Защо правителството не може да отложи?
- Няма процедура за отлагане или отказ: Европейското право предвижда механизъм за присъединяване към еврозоната, но не и за доброволен отказ или отлагане след одобрение. Веднъж определена датата от Съвета на ЕС, тя е автоматична и необратима – членството започва на тази дата без нужда от допълнително национално решение.
•След одобрение:
Всеки опит за отлагане би изисквал нарушаващи договорите действия, което може да доведе до съдебни дела от ЕК или дори заплаха за напускане на ЕС (по Член 50 от ДЕС) – нереалистично и без прецедент.
В заключение, след одобрението на 8 юли 2025 г., влизането на 1 януари 2026 г. е фиксирано. Министерският съвет може да обезпечи или провали техническата страна, но не да отложи датата. Ако политическата криза ескалира, това може да доведе до хаос в подготовката, но ЕС няма да позволи едностранно отлагане.
P.S. Давам тази информация, не защото подкрепям влизането в Еврозоната, напротив. Написах този пост за да разбере кой и къде ни вкара в един необратим процес. И всички опити за референдум и прочие биха имали препоръчителен характер към правителството преди конвергентния доклад. Мача беше свирен още през Юли.
По Член 278: Министерският съвет може да подаде иск за анулиране на Решението на Съвета (напр. ако смята, че Маастрихтските критерии не са изпълнени или има процедурни грешки). Това би започнало главно дело пред Съда на ЕС.
- По Член 279: Паралелно, може да се поиска временна мярка за спиране на влизането в еврозоната (напр. запазване на лева), ако се докаже спешен риск (икономическа нестабилност от политическата криза след оставката на 11 декември 2025 г.).
• Пример: В миналото, Гърция поиска временни мерки по Член 279 за държавна помощ (дело C-213/07), а Полша – за миграционни квоти. За България, ако протести или избори създадат хаос, това би било възможен инструмент, но успехът е рядък (само ~30% от исканията се одобряват).
Европейската комисия или Съветът могат да се противопоставят, и Съдът решава бързо (често в рамките на седмици). Ако мерка се наложи, но не се изпълни, следва глоба по Член 279.
