Site icon СайтЪТ

Във Варна мръсотията вече не е новина. Новина е, когато е чисто

Да напишеш, че във Варна е мръсно, вече почти не е новина. Новина би било да мине ден, в който социалните мрежи да не се напълнят със снимки на препълнени контейнери, разпилени отпадъци и поредния сигнал от хора, принудени да живеят до импровизирано сметище.

През последните няколко години чистотата постепенно се превърна в една от най-болезнените и най-често обсъждани теми във Варна. И ако някога подобна снимка предизвикваше възмущение именно защото изглеждаше като изключение, днес кадрите започват опасно да приличат на част от градското ежедневие. И неусетно – свикваме с това ежедневие.

Контейнери, затрупани с чували. Кашони и отпадъци по тротоарите. Стари мебели до кофите. Миризма, която през август става непоносима. Малки нерегламентирани сметища, които се почистват, а след дни се появяват отново.

И най-тревожното е, че сигналите вече не идват от един квартал или от няколко проблемни точки.

Само в рамките на около половин денонощие на 15 и 16 август жители публикуваха оплаквания от „Левски“, Евксиноград, централната част на Варна, района на Зеленчуковата борса и бул. „Приморски“.

Това се случва непосредствено след Деня на Варна – празника, на който градът би трябвало да показва най-доброто от себе си.

Все по-често Варна е сравнявана с други градове

Към снимките на боклуците през последните години все по-често върви и друг, доста неприятен за морската столица коментар – сравненията.

Варненци, които пътуват до други български градове и по-малки общини, все по-често поставят въпроса защо там улиците и обществените пространства изглеждат по-поддържани, а във Варна проблемът с отпадъците продължава да бъде една от постоянните теми.

Подобно сравнение невинаги е напълно обективно – всеки град има своите проблемни райони, различен брой жители, туристи и различно натоварване на системата за сметосъбиране. Но когато едно и също впечатление започне да се повтаря отново и отново, то трудно може просто да бъде отминато.

Още повече когато говорим за град, който би трябвало да бъде туристическата витрина на Северното Черноморие.

„Живеем в сметище“

Един от последните сигнали идва от кръстовището на ул. „Евлоги Георгиев“ и ул. „Железни врата“ в кв. „Левски“.

„Живеем в сметище!“, пише гражданин, който твърди, че многократно са подавани жалби с искане контейнерите да бъдат преместени.

По думите му те се намират точно под спалните на 15 апартамента, а само на около 15 метра има друго подходящо място. Отговорът, който получил, бил, че кабели пречат на стрелата на сметосъбиращия автомобил.

За живеещите там проблемът не е само визуален.

„Изключително неприятно е, когато камионът мине в 1:00 часа да изпразва кофите или когато сутрин в 6-7 часа някой реши, че ще изхвърли 20-30 стъклени бутилки в разделния контейнер, една по една“, посочва той.

През лятото към шума се добавя и неприятната миризма. Според автора около контейнерите вече се е оформило „микросметище“.

И тук идва един от въпросите, които все по-често задават хората – защо при растяща такса за битови отпадъци усещането за по-добра услуга не расте заедно с нея?

Край Зеленчуковата борса: „Вече става нетърпимо“

Друг сигнал от 16 август е от района на Зеленчуковата борса.

Там описанието е още по-категорично:

„Вече става нетърпимо – смрад и боклуци дори по шосето… Едва се минава вече и с кола!“

Авторът твърди, че проблемът не е нов и че отпадъци се трупат от години. От време на време мястото се разчиствало с багер, но след няколко дни картината отново била същата.

И това е другата страна на проблема с чистотата във Варна – не е достатъчно едно място да бъде почистено след поредната снимка в социалните мрежи. Ако причината за натрупването на отпадъците остане, след седмица ще има нова снимка от същия адрес.

„Цяло лято е така“

От Евксиноград също идва сигнал.

„Срамувам се от тази мизерия и се страхувам от всички зарази, които пълзят. Цяло лято е така!“, пише жена за района на ул. 14-та и ул. 8-ма.

Според нея контейнерите са недостатъчни, няма адекватна възможност за разделно събиране, а въпросът кой и как контролира сметосъбирането остава без видим за гражданите отговор.

Тук вече не говорим за единичен препълнен контейнер след натоварен уикенд. Ако твърдението, че положението продължава цяло лято, е точно, говорим за системен проблем, който изисква системно решение.

На броени метри от Общината – и то на празника на Варна

Може би най-символичният от сигналите е от 15 август.

На самия празник на Варна гражданка публикува снимка на контейнер на ул. „Георги С. Раковски“, само на броени метри от сградата на Община Варна.

„Постоянно е в плачевно състояние“, пише тя.

И добавя:

„Жалко е любимата Варна да е толкова мръсна и занемарена! Какво трябва да се направи, за да се промени нещо?“

Трудно е да се измисли по-силен контраст – градът празнува, а на метри от институцията, която отговаря за неговото управление, гражданин снима поредния проблем с боклуците.

Но вината не е само на сметосъбиращата фирма

Би било прекалено удобно целият проблем да бъде сведен единствено до това дали камионът е минал навреме.

Част от отговорността несъмнено е и наша.

Матраци, мебели, строителни отпадъци и чували, оставени до контейнерите, боклуци, хвърлени на метри от празна кофа, и безразборно замърсяване на обществени пространства не могат да бъдат обяснени само с графика на сметосъбиращата фирма.

Точно този въпрос поставя и друга варненка, която пита какво реално може да направи като гражданин.

Според нея от едната страна стои качеството на сметосъбирането, а от другата – културата на хората. Само че второто също предполага контрол.

„Културата на хората не мога да променя, нито да инсталирам камери и да глобявам, нито да надзиравам сметосъбиращата фирма. Какво да направя, за да започнат горепосочените неща да се случват?“, пита тя.

И може би точно тук е същината.

Гражданинът може да не хвърля боклука си на улицата. Може да подаде сигнал. Може да снима. Може да настоява.

Но не може сам да контролира изпълнението на договорите за чистота, да увеличи честотата на обслужване там, където контейнерите системно преливат, да постави допълнителни съдове, да монтира камери или да санкционира нарушителите.

За това има институции.

А докато всички търсят виновен, градът остава мръсен

Обвиненията междувременно летят във всички посоки. Администрацията сочи проблеми в работата на сметопочистващата фирма, фирмата поставя въпроса за начина, по който гражданите изхвърлят отпадъците си, а от Общинския съвет критиките се насочват към кмета и администрацията за организацията и контрола.

Кметът на свой ред призовава хората да подават точни сигнали, за да бъде установено кой носи отговорност – фирмата или нарушителите.

И така кръгът се затваря – всеки обвинява някого, всеки има своето обяснение, а накрая виновни се оказват всички.

За варненци обаче резултатът от това прехвърляне на отговорност е далеч по-прост и видим с просто око – градът продължава да е мръсен.

Че проблемите със сметосъбирането не са от вчера, показват и официални документи. Още през 2025 г. в комисия на Общинския съвет беше отчетено, че на сметопочистващата фирма са наложени санкции за стотици хиляди левове за неизпълнение на задълженията по сметосъбиране, като самата администрация признава, че проблемът е по-дълбок и изисква дългосрочни решения.

Варна има нужда не от поредното почистване, а от трайно решение

Проблемът с боклука не се решава със снимка „преди и след“, публикувана след поредния обществен скандал. Не се решава и с прехвърляне на отговорността между граждани, фирми и администрация.

Ако един контейнер прелива всяка седмица, вероятно проблемът не е само в хората.

Ако около дадено място постоянно възниква нерегламентирано сметище, еднократното му разчистване очевидно не е достатъчно.

Ако някой системно изхвърля отпадъци неправомерно, трябва да има контрол и санкции.

И ако една фирма не изпълнява задълженията си, трябва да има последствия.

Защото Варна не е просто голям град, който по естествен начин генерира много отпадъци. Това е морската столица на България, туристически град и дом на стотици хиляди души, които плащат за неговата чистота.

Най-лошото, което може да се случи, не е поредната купчина боклук до контейнера.

Най-лошото е хората да свикнат с нея.

А когато мръсотията престане да бъде новина и започнем да се изненадваме, когато някъде е чисто, проблемът вече е много по-голям от една неприбрана кофа.

Exit mobile version