Историята на разузнавателния апарат, сравняван с 20-етажна сграда, поставя началото на нова кампания за популяризиране на Музея на МВР.
Огромен американски шпионски балон, сравняван по размери с 20-етажна сграда и оборудван с разузнавателна камера, пада в района на София по време на Студената война. Десетилетия по-късно Министерството на вътрешните работи припомня необичайната история като начало на нова кампания, посветена на ценните експонати и малко известните събития, съхранени в музейните фондове на ведомството.
Историята на т.нар. „дядо на дрона“ отвежда към 1956 г., когато Съединените щати осъществяват една от най-необичайните си разузнавателни операции срещу държавите от Източния блок.
Вместо самолети или спътници американските военни използват гигантски безпилотни балони, носещи специализирана фотографска техника. Целта е да бъдат заснети стратегически обекти на територията на СССР и други държави зад Желязната завеса.
516 шпионски балона са изстреляни в секретна американска операция
Операцията носи кодовото название „Дженетрикс“ (Project Genetrix) и е одобрена от американския президент Дуайт Айзенхауер в края на 1955 г.
Мащабното разузнавателно начинание започва през януари 1956 г. Само за няколко седмици американските Военновъздушни сили изстрелват общо 516 балона, оборудвани с автоматични камери за фотографиране от голяма височина.
Апаратите се издигат на километри над земята и се придвижват с въздушните течения. Планът предвижда да преминат над териториите на Източна Европа и Съветския съюз, да заснемат военни и промишлени обекти и впоследствие фотографската техника да бъде прибрана.
По онова време разузнавателните спътници все още не са оперативно средство за наблюдение. Затова балоните представляват един от начините за получаване на информация за труднодостъпни територии.
Пред обществеността операцията е представяна като част от научни и метеорологични изследвания, но действителното ѝ предназначение е военно разузнаване.
Само 34 балона осигуряват полезна разузнавателна информация
Въпреки внушителните размери и техническото оборудване, операция „Дженетрикс“ не постига очакваните резултати.
Основният проблем е, че след изстрелването балоните зависят от въздушните течения. Много от тях се отклоняват от планираните маршрути, други падат преждевременно, а част са свалени от военната авиация на държавите, над които прелитат.
Според американски исторически документи от всичките 516 изстреляни балона само 34 успяват да осигурят полезни разузнавателни фотографии.
Операцията предизвиква и сериозно дипломатическо напрежение. Съветският съюз и други държави от Източния блок протестират срещу навлизането на чужди разузнавателни апарати във въздушното им пространство.
Програмата е прекратена през февруари 1956 г., но натрупаният технически опит впоследствие допринася за развитието на други средства за въздушно и космическо разузнаване.
Българската следа: Американска разузнавателна техника, открита през 1956 г.
Историята има и пряка връзка с България.
Още през 2017 г. МВР официално съобщава, че сред експонатите в музейните му фондове се съхранява част от американска фотоапаратура за заснемане на обекти от голяма височина, открита на българска територия през 1956 г.
Предметът е сред свидетелствата за разузнавателната дейност по време на Студената война, запазени в колекциите на ведомството.
Още по-любопитен е фактът, че през същата година български военен пилот действително сваля чужд разузнавателен балон.
По данни на Музея на авиацията на 16 януари 1956 г. капитан Тодор Трифонов излита от авиобаза Граф Игнатиево с изтребител МиГ-17ПФ и сваля разузнавателен балон, навлязъл в българското въздушно пространство.
Това е документиран случай от историята на българската военна авиация. Няма обаче потвърдени данни, че сваленият от Трифонов апарат е именно балонът, за който МВР разказва в новата си кампания.
МВР започва да показва любопитните истории зад музейните експонати
Историята на шпионския балон поставя началото на нова инициатива на Министерството на вътрешните работи за популяризиране на музея на ведомството.
Всяка седмица чрез кратки видеа в социалните мрежи ще бъдат представяни любопитни предмети, документи и исторически свидетелства, които разкриват различни страни от развитието на българската полиция и службите за сигурност.
В музейните фондове се съхраняват материали, свързани със значими исторически събития, разкриването на престъпления и работата на поколения служители на вътрешното министерство.
Сред експонатите, представяни през годините, са специализирани технически средства, оръжия, исторически униформи, криминалистично оборудване и документи.
Гражданите могат да даряват предмети, снимки и документи
Успоредно с видеопоредицата МВР започва и кампания за набиране на нови музейни експонати.
Гражданите, които притежават стари фотографии, документи, предмети или други материали, свързани с историята на министерството, могат да ги дарят на музея.
Целта е ценни свидетелства от миналото, съхранявани в лични и семейни архиви, да станат част от обществената историческа памет.
„Историята трябва да се вижда от всички. Нека не я държим в прашни мазета, а я покажем с гордост на всички посетители“, заявява министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев.
Музеят на МВР се намира на улица „Лавеле“ №30 в София. Според публикуваната от ведомството информация експозицията е достъпна за посетители в делнични дни от 9:00 до 17:00 часа, като входът е свободен.
С новата инициатива историята на шпионския балон се превръща не просто в любопитен разказ от Студената война, а в повод да бъдат показани непознати страници от миналото, съхранени зад музейните витрини.
Източници: Министерство на вътрешните работи, Централно разузнавателно управление на САЩ (CIA), Държавен департамент на САЩ (Office of the Historian), Музей на авиацията – България.