Страната ни е в трайна политическа и икономическа криза от 2 години и доверието на избирателите се топи. Политическата драма, която се разиграва от 24 месеца, през пролетта на 2023 г. е навлязла в нов предизборен сезон. Това коментира Наталия Шулика, кандидат за народен представител от листата на ПП “Консервативно обединение на десницата” във Варна. Шулика посочи, че политиката е многопластово социално явление, което може да се разглежда като средство за самостоятелно регулиране на обществото.
Според нея, политиката на всяка държава съответства на обективните потребности на обществото в материален и духовен аспект.
“Всички знаем, че политиката съответно може да ускори или напротив, да забави развитието на дадено общество. В основата на политическите процеси лежи съвкупността от идеите и методите за изпълнението им. Разликата в политическата идеология разделя политиката на лява, дясна и центристка. В политическото говорене много се използва клишето, че „децата – бъдещето на нацията“, но какво се прави реално и фактически у нас за децата и семейството, като основна клетка на всяко едно общество?”, попита Шулика.
Тя допълни, че от близо 30 години в България има сериозна демографската криза, но едва в последните няколко години тази тема се е поставила като акцент в политическия дебат и чак сега се е заговорило, че трябва да се вземат мерки за нейното разрешаване.
“Постоянно се говори за ниската ни раждаемост и застаряването на населението, но какво се прави реално от управляващите през последните години? Какви политики се прокарват на държавно ниво за преодоляване на демографския срив? Не е ли това ролята на политиците да представят на обществото различни варианти за преодоляване на тази криза? Един от начините е да припомним на обществото традиционните християнски ценности.
Истината е, че през последните 20-30 години в България се наблюдава и девалвация на нравствените ценности.
И ще припомня, че традиционно вероизповедание в Република България е Православието. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния, духовния и културен живот.
В тази връзка въвеждането на предмета „Религия“ в образованието в училищата е свързано с доста предизвикателства и трудности през последните 30 години. Въпреки, че този предмет може да даде знания в областта на духовното и възпитанието на малките и подрастващите деца особено по отношение на преодоляване на проблема с агресията в училищата.
Три години след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование през 2016 г., министърът на образованието и науката утвърждава със заповед № РД09-1474/24. 07.2018 г. учебните програми за изучаване на предмета „Религия“ в три варианта (като ИУЧ и ФУЧ ):
1. „Религия – Християнство – Православие“;
2. „Религия – Ислям“
3. „Религия (неконфесионално обучение)“.
Съвсем удачно би било, въвеждането на задължителното изучаване на предмета „Религия“ по избор на родителите (след заявяване на информирано съгласие) в един от трите му варианта с цел възпитание на децата в благочестие и в дух на истински нравствени ценности. Те са тези, които могат да насочат нашите деца към истинския смисъл на човешкия живот.
Ако човек заеме правилната позиция по този въпрос, ако осъзнае истинското си предназначение, тогава той е в състояние да посрещне адекватно обикновените ежедневни дела в своя живот, като взаимоотношенията му с ближните, неговото образование, професия, брак, раждане и отглеждане на деца. Но ако той не заеме правилната позиция по този основен проблем, то ще претърпи неуспех и в другите цели на своя живот”, коментира още Шулика.
