Николай Костадинов отново е кандидатът на ГЕРБ за кмет на район “Владислав Варненчик” във Варна, след като с много желание и внимание към своите съкварталци успя да спечели доверието им и да създаде едно гражданско общество в квартала, с което жителите му могат да се гордеят.
Костадинов е роден през 1975 година. Завършва техникума по икономика “Г. С. Раковски” във Варна. По-късно се дипломира като юрист в Техническия университет в крайморския град.
През 2008 година Костадинов става началник на дирекция “Обществен ред и контрол” в район “Владислав Варненчик”. През юли 2009 г. е избран за народен представител от Варненския многомандатен район. През 2013 г. се завръща в районната администрация, където отново оглавява дирекция. По-късно работи като директор на общинското предприятие “Спорт”, както и като началник на спортната дирекция в Община Варна. От ноември 2015 г. досега е кмет на район “Владислав Варненчик”.
За “ключът” към сърцето на съкварталците, за амбициите и приоритетите, пред СайтЪТ говори Николай Костадинов.
– Г – н Костадинов, не е комплимент, а факт, Вие сте образцов районен кмет! Как успявате толкова години да обърнете внимание на всеки един коментар, добър или лош, да живеете с болката на всеки, който се обърна към Вас? Какво не знаят хората?
– Не малко усилия се положиха в тази посока, но водещо може би е какъв характер си, какво е заложено вътре в теб, преди всичко човещината. Това считам, че нося и не е само мое мнение, но и от близките ми хора. Това е водещото, да искаш да помогнеш, да вникнеш в същината на проблема и ако не можеш да го решиш, да не обещаваш излишно, просто да обясниш защо не става. Другото е постоянно отношение към проблемите и мнението на хората. Това постоянство води след себе си доверие и до някаква степен уважение. На това според мен се крепи до голяма степен нашето гражданско общество, с което смело мога да кажа, че се гордея, защото ние си го създадохме заедно с хората от квартала. Това, което ние направихме, другите само си го пожелават.
По този начин успяваме да респектираме всички останали, които се опитват да ни сложат прът в колелото. Помните какво се случи в началото на годината с довършване ремонта в началото на “Кайсиева градина”. Някакви хора бяха решили да жалят предвидените средства пред областният управител, защото така им било хрумнало, че ние сме щели да откраднем парите. В крайна сметка хората скочиха като един. За няколко дена ние успяхме да съберем над 3000 подписа. Това го направиха хората от “Кайсиева градина” помежду си. А тези, въпросните, нека контролират. Да ходят като мен да обикалят. Като има пет платени плочки, да проверят дали са поставени четири. Това е респектиращият пример и всеки, който си помисли, че от него нищо не зависи, да се сети за тази случка, която показва какво означава едно развито гражданско общество. Разбира се, може и още, като всяко нещо! Нищо не е съвършено и стигнало предел, всичко може да се развива и аз искрено се надявам, че това ще продължи в тази посока в нашия район. Защото нашите хора вече виждат резултата точно от това отношение. Всеки един, подал сигнал през социалните мрежи или с лично обаждане, ни помага да си свършим работата. Имаме само няколко човека в администрацията, които се занимават с контролни дейности и няма как до всяка пейка, до всяко стълбче и игрище или детска площадка да пази някой и да охранява. Голямата част от хората виждат, че трябва ние да си го пазим и е по-добре със спестените средства от ремонти да направим нова детска площадка, вместо да ремонтираме старата. Хората оценяват добрата комуникация, а това се нарича пряко участие на гражданите в административните процеси.
– От квартал със статут на краен, „Владиславово“ се превърна в желано място за живеене. Има ли недостиг на места в яслите и детските градини, обаче?
– Не малко се свърши и още много има да се свърши. Вижда се рязката граница между новото и старото, но никой не е магьосник и да компенсира 40 години правене на нищо. Помним квартала как изглеждаше преди 10 години, но действително днес ни сочат за пример и няма как да не съм горд като кмет на района. За градините смело мога да кажа, че разликата е фрапираща. Преди имаше недостиг, сега поне в две градини има свободни места за прием на дечица. Това е свързано с факта, че сме успели да осигурим необходимите условия. Освен това предстои изграждането на нов корпус в един от микрорайоните. Това ще подпомогне младите семейства и шансът им да се развиват кариерно. При яслите може би нуждата е една идея по-голяма.
– Всички се радваме на хубавите неща, които се случиха – модерен спортен комплекс, нови паркинги, благоустрояване на зони, но нека кажем какво предстои. Преди време коментирахме идеята при възможност да бъде изграден плувен басейн в Кайсиева градина, съществува ли още такова намерение?
– Идеята все още я има. Аз искрено се надявах в този мандат да бъде реализирана, но всички помните в какви времена ни се наложи да заживеем като настъпи ковид пандемията. Всички средства, отредени по ОП „Региони в растеж“, където бяхме отличници, бяха спрени по решение на ЕС и насочени в битката с ковид. Всичко, което планирахме пропадна като възможност. След това заживяхме в тези „интересни времена“ – правителство след правителство, липса на държавност. Това води след себе си липса на доверие от страна на европейските институции към България. Вече сме преполвинили новия програмен период, а нито една стотинка не е влязла в България по Плана за възстановяване и устойчивост. Една част от европейските държави вече имат съставен втори план и са усвоили средствата от първия. Ние не сме взели една стотинка. А там никак не бяха малко средствата, близо 40 млрд. евро. Друг въпрос е, че инфлацията ги е стопила на половина. Дори утре ЕС да каже, че ни има доверие и отвори европрограмите, поне една година трябва да се адаптира администрацията и бизнеса, ако желаят да ползват съответните европрограми. Много малко време ще остане тези средства, които са договорени и хипотетично са наши, да бъдат използвани целесъобразно. В същото време вноската, която България има към ЕС си върви, близо милиард. В тази връзка се връщам на въпросния басейн, намеренията си стоят, искрено се надявам да се случат нещата Базата, с която разполага училище „Стоян Михайловски”, е една скъпоценност за района. Има на груб строеж помещение, което представлява киносалон или театрална зала с всички прилежащи помещения. Има огромно помещение, което може да се ползва за различни видове спорт. Средствата, необходими тази база, за да се изпълни със съдържание, бяха огромни. Бяхме тръгнали в посока на публично-частно партньорство, но който от инвеститорите беше прегърнал идеята, се отказа, защото е нужен огромен ресурс да се изгради. Въпреки това съм оптимист в тази посока и се надявам в следващите няколко години тези европейски средства да бъдат в България и ние да успеем да превърнем това място в спортно-културен младежки център. Той ще бъде черешката на тортата в нашия квартал, както е новият спортен комплекс.
– Кои са другите планове за квартала?
– Върви довършването на Кайсиева градина. Темповете можеше да са по-добри, но тези, които го изпълняват знаят, че ако не изпълнят това, което е договорено, няма да си получат средствата. До няколко месеца се надявам да довършим останалата част. В западната част на първи микрорайон също се работи. Предстоят много цялостни ремонти на пътни отсечки в северната, западната и северозападната част на квартала. До няколко месеца нашите съкварталци няма да имат нито една пътна отсечка, която да не е ремонтирана. На околовръстното до местност Ментеше в участъка на трети микрорайон всеки момент трябва да започне работа. Проблемът е, че не достига работна ръка и фирмите не могат да посрещнат обема работа, който им възлага община Варна. Предстои ремонт по бул. „Атанас Москов“ в участъка от кръговото под МЕТРО до бул. „Девня“. Остава ни единствено бул. „Цар Освободител“, който е мега съоръжение, няколко пъти по-голямо от бул. „Левски“, той минава през целия град. Това е нещо, което можем да си пожелаем да ни се случи.
– Предстои разширение и на парка, на къде ще се развива той?
– На юг от тук, под бул. “Трети март”, нещо, което не е приватизирано, има немалък парцел, отреден за разширяване на районния парк, ще стане прекрасна зона за отдих. Отделно от това, в посока изток, под 15 и 16 блок има една зелена зона, която ще свърже парка с този до Борисова воденица. Ще има алеи, пейки. Има страхотна горичка там. Имотът, който разбуни духовете, все още е частен, но на собствениците на имота не се позволява да правят нищо, защото има реализирано озеленяване. В момента собствениците съдят община Варна заради това, което не им се пожелава да се случи. Дори да реализират нещо, то ще е минималистично и няма да пречат на зоната за разходка, която предвиждаме да оформим. Знаете какво наследство имаме за Кайсиева градина, където трудно намерихме площадка за разходка на домашни любимци, а камо ли паркове. Никой не може да ни упрекне, че нямаме желание. Нашите желания винаги изпълняваме на сто процента, въпрос на време е. Тъй като там няма място за парк, освен зона от дерето, но не е удачно. Затова единственото, което е реалистично и ще се случи, е да оформим зона за отдих в двора на училище „Стоян Михайловски“, като нашите намерения няма да пречат на образователния процес. Знаете, там изградихме стрийт фитнес и хората го ползват. Използвам повода да благодаря на новия директор на училището, че осигурява достъп.
– Болна тема ли е все още това, че не се пази?
– Една от болните теми, но светлина в тунела има. Все повече хора искат да им е хубаво и оценяват новото и направеното. Все повече хора проумяват огромните усилия, с които се случват нещата, особено в последните години. Струва ми се, че и вандалските прояви намаляват. Най-фрапиращи са не тези на детските площадки, където хората започнаха сами да контролират, а по отношение на уличното осветление. Над 10 пъти подменяхме осветлението на подлеза до пощата. Рязаха кабели, крадоха захранващи касети, обраха лайсните на стъпалата. За жалост, контролните органи счита това за маловажен случай, а не се отчитат последствията от едно малко поражение. Прекратяването на наказателното производство по отношение на набезите за уличното осветление и други на пръв поглед малки провинения, е големия проблем.
– Вашият призив към нашите съкварталци и съграждани?
– Да не се притесняват, да подават сигнали, това е водещото. Сигнализирайте, районната администрация е налице. Нека някой да каже, че е предизборно. 8 години сме били така. Дори да не се реши даден проблем на мига, винаги се решава скоро. На това се крепи гражданското общество и нашите хора виждат, че има смисъл.
