В рубриката „През очите на сърцето“ информационното издание TheSite24 представя Николай Николов, здравен медиатор към Община Варна.
“Положителната енергия е водеща в нашата работа. Нужно е да влезеш в обувките на другия и му дадеш надежда, но не напразна надежда. Много от ромите се интегрират в чужбина, защото там освен сопа, има и реален морков”, коментира нашият духовит и лъчезарен събеседник.
Работата на Николай е интересна и отговорна. Често вечер той не може да заспи, защото си ляга с болката на хората, които е срещнал през деня, а те са част от най-уязвимите групи на обществото ни.
“Нашата работа е много интересна, защото е работа на терен, работа между хората и за съжаление не винаги тези хора имат добри казуси, защото работим с хора социално уязвими. Във Варна сме ситуирани 6 медиатора, предимно в ромските махали. Аз работя с хората от “Аспарухово”. Имаме широк периметър и се стараем да помагаме на всички. Съдействаме на населението на тези махали за различните социални общински програми, като “Топъл обяд”, например.
Като цяло медиаторът е посредник между гражданите и институциите. Има хора, които са незрящи, други неграмотни, на които помагаме да попълнят нужни документи било то за получаване на енергийни помощи, при постъпване на работа и др. Често се налага да водим разговори с работодателите, които да представят своите изисквания или къде се намира работното място.
Една от най-главните ни цели, е осведоменост на ромското население относно ваксинирането на децата.
Ние с колегата ми работим в район “Аспарухово” и мога да се похваля, че почти на 99% сме обхванали населението там и нямаме пропуснато дете. Държим връзка с личните лекари, провеждаме различни кампании. Съдействаме на хората при явяване на ТЕЛК, при проверка на здравния статус, придружаваме ги до различни институции, така че сме не само здравни, но и социални медиатори.
Мотивираме различни младежи да стоят далече от психотропните вещества, събираме ги в мотивационни групи, където провеждаме разяснителни кампании. Много е трудно да ги убедим, че това е нещо изключително вредно и опасно. За съжаление младежите са със самочувствието, че всичко знаят и всичко могат и са неуязвими. Това е т.нар. бунтарски дух – “Ти ли ще ми кажеш на мене”…Затова се стараем да създаваме приятна среда и да не минават тези срещи под сухата форма на обучение, а да текат като дискусия, в която те имат възможност да споделят и коментират. Покрай тях и ние научаваме някой новости.
Преди лятото една от водещите ни теми за информирането на населението са кърлежите. Много от хората имат домашни любимци. Информираме ги за това, че трябва да ваксинират и обезпаразитяват животните, да чипират кучетата.
Друга тема е как да се пазят от изгаряне и най-вече от удавяне през лятото, защото морето може да бъде много опасно.
Даваме полезна информация как да се пазят от трафика на хора. Комбинираме това с мотивация за продължаващо образование. Знаете, че бедният човек е лесен за манипулация.
Що се отнася до въпросът ви все още ли са практика ранните бракове и раждането на деца от деца, вече имаме голям напредък в това. Преди десет години се жениха ромските момичета на възраст между 13 и 16, днес възрастовата граница е вдигната между 17 и 22 години”, разказва Николай.
Може ли медиатора да остане само експерт, къде е ролята но човешкото и емоцията при работата със социално уязвимите хора?
“За хубаво и за лошо имаме сърца! Не може да се потопиш в човешката мъка и вечерта да не ти е гадно и тъжно. Емоцията е част от човека. Когато се срещаш с тежки съдби ги преживяваш.
Като пример ще дам наводнението в “Аспарухово” през 2014 година. Там бяхме от първия ден. Предоставяхме храна, вода, лекарства, организирахме доброволци в почистването. След това организирахме различни хуманитарни акции във фургонното селище. Беше много тежко, мои приятели и съученици си отидоха, други останаха без дом. Голяма трагедия беше, хора са ми разказвали как от високото виждат други хора, които се давят и са викали за помощ.
Като цяло, трябва да имаш сърце, за да я работиш тази работа. Не е за всеки! Но ме радва, че хората ни имат доверие.
Много силна мотивация за образованието сред ромските младежи в последните години, е това да могат да вземат шофьорска книжка. Обяснявам им, че ако не са учили навремето, има начин да си вземат образованието и сега, щом искат да шофират. Има една програма европейска “Учене през целия живот”, значи хората са установили, че човешкият мозък се надгражда. Затова трябва да има повече възможности за такива хора, които днес са се осъзнали, да завършат образованието си.
Относно трудовата реализация на ромското население, в момента има тенденция да се развиват във фризьорството, козметиката и както те го наричат – “ноктите”. Имаме надграждане, нови професии, новите занаяти.
Не е задължително всички да сме професори по математика. На тая държава и трябват кадри, а на хората им трябва препитание, за да могат да си заредят хладилника.
Преди се считаше, че ромите работят предимно в чистотата, но то не е така. В строителството са ангажирани много от тях, във ВиК Варна работят над 800 човека. И нещо, за което няма да се сетите на първо четене – всеки трети чай, който пиете, е бран от роми. Ще ви дам един съвет – никога не пийте чай от липа на прах.
Голяма част от ромите се интегрираха в чужбина, защото в чужбина освен, че има сопа, има и реален морков.
Там има правила, ако децата им не учат, няма да има помощи, ако нямат квалификация, няма да имат добре платена работа. Другото интересно е, че често се обаждат от чужбина с молба да им запазя ритуална зала, за да сключат брак. Защото ако живеят без граждански брак зад граница не могат да се възползват от социалните придобивки като квартира, помощи и т.н.”, разказва Николай.
Как помага чувството за хумор и усмивката в работата на медиатора?
“Много е важно хората да усетят положителната енергия в теб! Всеки има някакви проблеми, но е много важно да си положително настроен, за да не те зареди негативната енергия. Нашата работа е да даваме надежда на хората. Човекът дошъл при теб с проблемите си и ти да го довършиш, това не е работа. Ние сме от двете страни – и на институциите и на гражданите. Ние не сме просто чиновници, ние трябва да бъдем емпатични, да влезем в обувките на другия, да го разберем. Много е важно при нас да имаме добър слух, да има добра комуникация. Не винаги успяват добре да обяснят какво искат, ти си длъжен да намериш начин да ги разбереш. Ние сме длъжни да дадем надежда и да насърчим даден човек да опита, но да не даваме напразни надежди”, допълва нашият сладкодумен събеседник.
Този репортаж е част от проекта “През очите на сърцето” на СНЦ “Пресклуб Варна” и се осъществява с подкрепата на Фонд “Култура” към Община Варна в направление “Медийни проекти”
