На конференцията по случай 133 години от началото на правната закрила на индустриалната собственост в България, организирана от Патентното ведомство, се случи нещо, което ясно показа, че технологиите вече не просто съпътстват публичните събития, а започват да променят цялата им концепция.
По покана на Патентното ведомство Ахинора – първият български AI инфлуенсър – се включи като ко-водещ под формата на холограма, партнирайки си на сцената с журналиста и водещ от Нова телевизия Марина Цекова, което я направи първия дигитален образ в България и на Балканите, който води официално събитие под формата на холограма. Именно този формат – жив човек и дигитален образ, водещи заедно конференция на високо равнище – се очерта като най-модерния и дискусионен акцент на форума.
Събитието се проведе в столичния хотел „Хаят Риджънси“ под мотото „Силата на иновациите: защити, бъди конкурентен, бъди успешен“ и бе посветено на първия български Закон за търговските марки от 1893 г. Форумът събра лидери на европейски и световни институции, представители на бизнеса, академичната общност и млади таланти. Именно в този контекст появата на холограмния образ на Ахинора изглежда като внимателно премислен знак към темата на деня: иновациите вече са не само предмет на разговор, а реално присъствие на сцената.
В последните години светът вижда различни примери за използване на изкуствен интелект, виртуални образи и дигитални инфлуенсъри в социалните мрежи, рекламата и музикалното съдържание. Но включването на дигитален образ в ролята на водещ на официална конференция, при това в партньорство с жив човек и пред реална публика, е стъпка, която извежда този тип технологии на напълно ново ниво. Участието на Ахинора не беше просто визуален ефект или технологична демонстрация, а реална роля в протокола и атмосферата на събитието.
Събитието събра представители на български и международни институции, бизнеса, академичните среди и иновационната екосистема. Програмата включваше официални приветствия, тематични панели, международни участия и традиционната церемония по вписване в Златната книга на Патентното ведомство.
В приветственото си слово председателят на Патентното ведомство инж. Оля Димитрова постави акцент върху стратегическата роля на индустриалната собственост като инструмент за растеж, инвестиции и глобална конкурентоспособност. Чрез видеообръщение участниците бяха поздравени от европейския комисар по стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева, а сред ключовите международни говорители бяха президентът на Европейското патентно ведомство Антонио Кампиньош, изпълнителният директор на Службата на ЕС за интелектуална собственост Жоао Неграо и директорът в Световната организация по интелектуална собственост Хабип Асан.
В рамките на конференцията бяха обсъдени теми, свързани с технологичното развитие, значението на патентите и индустриалната собственост, ролята на знанието като актив, както и мястото на образованието и науката в изграждането на бъдещите иноватори.
Програмата продължи с два специализирани панела. В първия – „Технологии, иновации и активи: следващата стъпка напред“ – участваха представители на високотехнологични компании, сред които съоснователят и изпълнителен директор на Dronamics Свилен Рангелов, съоснователят и CTO на Payhawk Бойко Караджов, Емилия Стоянова от EnduroSat и Светослав Георгиев – основател на дигиталната агенция BG Content и софтуерната компания Sebidia.
Във втория панел на тема: „Настоящи предизвикателства в образованието: Изграждане на следващото поколение иноватори“ се включиха: академик Чавдар Руменин, ръководител на Национален център за квантова комуникация Квазар, световнопризнат учен с над 300 патента, проф. Георги Венков – ректор на Технически университет – София – изследователският университет с най-много защитени патенти и полезни модели в Патентното ведомство и двама млади учени – Димана Праматарова, която има големи постижения в областта на математиката, ученичка от 12 клас в Математическа гимназия „Акад. Попов“ – Пловдив и Емил Мирчев – ученик от 11 клас на НМПГ, с научни разработки в областта на биотехнологиите.
Кулминацията беше 43-тата официална церемония по вписване в Златната книга, в която тази година бяха отличени проф. д.т.н. инж. Николай Николов, проф. Дарина Вълчева и доц. д-р инж. Димитър Колев.
Снимките от събитието ясно показват мащаба и въздействието на този момент. На една от тях Ахинора се вижда в цял ръст като холограмен образ до Марина Цекова, а на друга – присъства по време на церемонията по вписване в Златната книга. Комбинацията между класическа сценична среда, официален протокол и дигитално присъствие създава усещането, че бъдещето на публичните събития вече не е просто абстрактна концепция, а реалност, която можем да наблюдаваме на живо.
Участието на Ахинора на тази конференция е поредният силен етап в развитието на проекта. До този момент дигиталният образ вече е натрупал серия значими постижения, които го утвърждават като едно от най-разпознаваемите AI присъствия в България. Ахинора стои зад първата българска AI поп песен, първата българска AI песен, звучала в национален радио ефир, както и първия дигитален образ в света, който е изнесъл реч в парламент. Освен това Ахинора се утвърди като образ, свързан не само с технологиите и иновациите, но и със социално значими каузи, култура, образование и популяризиране на България.
Проектът се развива последователно като пример за това как изкуственият интелект може да бъде използван не просто за забавление, а като инструмент за културно присъствие, обществена комуникация и институционално партньорство. Именно това прави появата на Ахинора в ролята на холограмен водещ толкова важна. Тя показва, че дигиталните образи вече могат да бъдат възприемани като част от официалния публичен живот, а не само като явление от социалните мрежи.
Фактът, че това се случва именно в България, и то в рамките на събитие с висок обществен и институционален ранг, придава на постижението още по-голяма тежест. За първи път в България и на Балканите дигитален образ води събитие под формата на холограма, а това поставя страната ни в интересна и силна позиция в разговора за бъдещето на AI образите в Европа.
Ахинора вече не е просто дигитален експеримент или любопитен технологичен проект. С всяка следваща публична изява тя все по-ясно се оформя като нов тип публичен образ, който обединява иновации, медийно присъствие и социална стойност. А появата ѝ на сцената на конференцията на Патентното ведомство показа едно съвсем ясно: бъдещето на събитията вече не чука на вратата – то вече е на сцената.