Учебният хорариум на учениците със специални образователни потребности (СОП) няма да може да бъде намаляван с повече от 50%, а отпадането на учебен предмет ще трябва да бъде обосновано с конкретни мотиви. Това предвиждат одобрените от Министерския съвет промени в Наредбата за приобщаващото образование.
Новите разпоредби са насочени към осигуряване на по-пълноценно обучение за децата със СОП, подобряване на индивидуалната подкрепа и по-ясно разпределение на отговорностите между образователните, социалните и здравните специалисти.
Правителството одобри и над 21,6 млн. евро за изплащане на обезщетения в системата на предучилищното и училищното образование.
Ограничават намаляването на часовете за учениците със СОП
Една от най-съществените промени засяга възможността за редуциране на учебните часове.
С новите правила намаляването на учебния хорариум не може да надхвърля 50%. Целта е да се избегнат случаи, при които прекомерното съкращаване на учебното време ограничава възможностите на учениците да получават пълноценно образование.
Променя се и подходът при предложенията за отпадане на определен учебен предмет.
В такива случаи екипът за подкрепа за личностно развитие ще трябва да представи конкретни мотиви за необходимостта от подобна мярка. Решението ще се взема, след като родителят бъде запознат с изложените основания.
По този начин се цели учебният процес да бъде съобразен с индивидуалните възможности на детето, без необосновано ограничаване на достъпа му до обучение.
Съответните правила вече са въведени и в Наредбата за учебния план.
Повече подкрепа от ресурсните учители и социалните работници
Промените предвиждат по-ясна организация на допълнителната подкрепа за личностно развитие, предоставяна в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа.
Уточнява се ролята на ресурсните учители, които ще работят както индивидуално с децата, така и непосредствено в групата в детската градина или в училищния клас.
Целта е децата със специални образователни потребности да участват по-активно в общите образователни дейности и да бъдат по-пълноценно включени в училищната среда.
Разширява се и обхватът на дейността на социалните работници в образователните институции. Те ще подпомагат не само децата в риск, но и всички деца, които имат необходимост от социална подкрепа.
Предвижда се и по-тясна координация между образователните, социалните и здравните специалисти при случаи, изискващи комплексна грижа.
Променят начина за проследяване на развитието на 3-годишните деца
Съществена промяна се въвежда и при ранното установяване на риск от обучителни затруднения.
Вместо директно прилагане на скрининг при 3-годишните деца в детските градини, първоначално ще се извършва проследяване на цялостното им развитие.
За целта се разработва специален инструментариум, чрез който педагогическите специалисти ще могат да наблюдават развитието на децата.
Когато проследяването покаже необходимост, ще се провежда допълнителен скрининг за установяване на конкретни обучителни затруднения.
Очаква се новият подход да облекчи работата на педагогическите специалисти и да позволи по-прецизно определяне на потребностите на всяко дете.
Облекчават родителите при кандидатстване след 7. клас
Промените предвиждат и административно улеснение за семействата на ученици със специални образователни потребности.
При кандидатстване за прием в 8. клас родителите ще могат да подават необходимите документи в Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование.
Няма да бъде необходимо същите документи да се представят повторно в Регионалното управление на образованието.
Така се цели намаляване на административната тежест за семействата и улесняване на процедурите по прием.
Над 21,6 млн. евро за обезщетения в образованието
С отделно решение Министерският съвет одобри 21 647 887 евро за изпълнение на Националната програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ през 2026 г.
Средствата са предназначени за изплащане на обезщетения при прекратяване на трудови правоотношения до края на август 2026 г. в общинските институции от системата на предучилищното и училищното образование.
Финансирането ще бъде осигурено от предвидените средства за национални програми за развитие на образованието в бюджета на Министерството на образованието и науката за 2026 г.
Двете решения засягат различни аспекти на образователната система – от индивидуалната подкрепа за учениците със СОП и ранното проследяване на детското развитие до финансовото осигуряване на кадровите промени в общинските образователни институции.