Къде се измерва замърсяването и доколко данните отразяват въздуха, който хората действително дишат? Законопроект предвижда публичен контрол върху разположението на измервателните станции и преразглеждане на мрежата на всеки пет години.
„Демократична България“ внесе промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, насочени към повишаване на представителността, прозрачността и публичната проверимост на националната система за наблюдение на качеството на атмосферния въздух.
„Със законопроекта се въвеждат изрични изисквания пунктовете от националната система да осигуряват данни както за местата с най-високи концентрации на замърсители, така и за нивата, представителни за експозицията на населението като цяло“, заяви народният представител от Разград Джипо Джипов.
Законопроектът „предвижда инструкцията за определяне на местоположението на пунктовете, чрез които се установява влиянието на моторните превозни средства върху качеството на атмосферния въздух, да бъде публично достъпна и да се прилага при избора на съответните пунктове“, се казва в мотивите.
Според ДБ, има проблем с мрежата от станциите следящи за качеството на въздуха и той трябва да бъде решен. В момента мрежата от станции за измерване качеството на въздуха се определя със заповед на министъра – без критерии в закона, без публична обосновка и без обществено обсъждане, а данните от нея са основата на всички общински програми и на всичко, което България докладва пред Комисията.
„Защо станциите за качество на въздуха рядко са там, където хората реално дишат мръсен въздух? За да решим този проблем, предлагаме за всяка измервателна станция да има публично достъпна обосновка защо е точно на това място, мрежата да се преразглежда на всеки пет години, след обществено обсъждане, а станция, която е показвала превишения, да не може да бъде тихо закрита или преместена,“ коментира избраният от Пловдив народен представител Чило Попов, който е сред вносителите на законодателното предложение.
