След серия общонародни протести, внесеният на 8 декември нов проектобюджет разклати сектора на образованието, след като стана ясно, че разходите за 2026 г. се намаляват от 833 млн. евро на 826 млн. евро. Въпреки че приходната част остава непроменена, именно разходите – и то в най-уязвимите звена – поемат удара.
Най-значимото свиване е в политиката за всеобхватно, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Там средствата падат от 750 на 743 млн. евро – близо 7 млн. по-малко за ключови програми, които осигуряват равен достъп, квалификация на учителите и приобщаващо образование. На практика това означава ограничаване на националните програми, включително такива, насочени към ученици със затруднения в ученето – въпреки че списъците с финансирани 90 училища и 15 ЦСОП за 2025 г., като тези по НП ИКТ показват очевидната нужда от подобна подкрепа.
Капиталовите разходи – жизнени за обновяването на училищната база – също са орязани с 5 млн. евро. Така ремонтите на стотици остарели сгради отново се отлагат, а модернизацията на средата остава химера.
Общите разходи за персонал са намалени, макар че при делегираните бюджети има минимално увеличение – от 43 на 44 млн. евро. То обаче е далеч от реалните нужди за задържане на кадри и повишаване на качеството. Разбира се, не се предвижда адаптация на щата, както не се предвиждат и реформи в държавната администрация.
Същевременно максималните ангажименти за разходи и новите задължения, които могат да бъдат поети, са намалени с по 5 млн. евро. Това допълнително парализира възможността на системата да планира и инвестира дългосрочно.
Парадоксално, докато програмата „Администрация“ губи около 1 млн. евро, трансферът към централния бюджет се увеличава с цели 10 млн. евро. Средствата за БАН и за висшите училища също растат – положителна тенденция сама по себе си, но поставяща под въпрос баланса между секторите, тъй като училищното образование е основата, върху която стъпва цялата система. Все пак наборът зрелостници е намалял почти на половина за 20 години, а заетите във висшето образование и разходите за поддържането на работните места растат, вместо да растат инвестициите в наука и развойна дейност.
В обобщение, проектобюджетът показва опасна тенденция: свиване точно там, където нуждата от инвестиция е най-голяма. Предучилищният и училищният етап, в които се формират уменията и равните възможности на всяко дете, са поставени под риск. И докато отделни училища получават финансиране по национални програми за специфични нужди, както показват класациите за техниката и технологиите по НП ИКТ, общото свиване на системата застрашава устойчивостта именно на тези политики.
Въпросът, който стои пред управляващите, е ясен: може ли България да гради модерна икономика, докато пести от основите на образованието – и колко ще ни струва това решение в бъдеще?
