Роденият във Варна Фриц Цвики е един от първите физици, с предположение, че в купа от галактики има някакъв непознат вид „тъмна материя“
Обсерваторията във Варна обявява конкурс посветен на „125 години от рождението на астронома Фриц Цвики“, съобщиха от НАОП “Николай Коперник” за СайтЪТ. На 14-ти февруари 2023 г. се навършиха 125 г. от рождението на швейцарския астроном и физик Фриц Цвики – един от най-известните учени на ХХ век. Интересен факт е, че той е роден в град Варна, а родната му къща може да се види и сега в централната част на града.
Списъкът на неговите постижения в науката е обширен, но е достатъчно да изброим само най-важните. През 1934 г. Фриц Цвики и немският астроном Валтер Бааде поставят началото на използването на нов вид телескопи – т. нар. Шмид-телескопи, известни с голямото си зрително поле.
За да се почете годишнината от рождението на този изключителен физик от НАОП “Николай Коперник” обявяват конкурс за ученици. А ето какви са и правилата, както и биографията на Цвики!
КОЙ МОЖЕ ДА УЧАСТВА?
Първа възрастова група: ученици VII – VIII клас
Втора възрастова група: ученици IX – XII клас
Крайният срок за регистрация e 12 май 2023 г. (петък) чрез попълване на следния формуляр-заявка ТУК
Крайният срок за предаване на конкурсните работи e 1 юни 2023 г. в канцеларията на НАОП „Николай Коперник” – Варна.
Всеки автор може да участва в конкурса само с една рисунка, клип или постер.
Примерни теми в конкурса:
1. Рисунки
– Взривове на свръхнови и мъглявини – остатъци от взривовете на свръхнови;
– Използване на ракети за космически изследвания;
– Странните неутронни звезди;
2. Постери
– Странните неутронни звезди;
– Тъмната материя – история на изследванията и съвременни хипотези;
– Устройство на Шмид телескопите и видове наблюдения, за които те се използват;
– Разширение на Вселената;
3. Кратко филмче до 4 минути
– Интересни моменти от живота и постиженията на Фриц Цвики;
– Тъмната материя – история на изследванията и съвременни хипотези;
А ето и повече информация за Фриц Цвики!
На 14-ти февруари 2023 г. се навършиха 125 г. от рождението на швейцарския астроном и физик Фриц Цвики – един от най-известните учени на ХХ век. Интересен факт е, че той е роден в град Варна, а родната му къща може да се види и сега в централната част на града.

Списъкът на неговите постижения в науката е обширен, но е достатъчно да изброим само най-важните. През 1934 г. Фриц Цвики и немският астроном Валтер Бааде поставят началото на използването на нов вид телескопи – т. нар. Шмид-телескопи, известни с голямото си зрително поле.

През същата година двамата изказват хипотезата за съществуването на грандиозни взривове на звезди, достигнали до финалния етап на своята еволюция. Тези експлодиращи звезди били наречени свръхнови – термин, който за първи път е въведен от Цвики и Бааде. За 50 години Фриц Цвики е открил 120 свръхнови.

След взривяването им като свръхнови, много от масивните звезди завършват живота си като се превръщат в неутронни звезди. Хипотезата за съществуването на тези необикновени обекти също е изказана от Цвики и Бааде
.
През 1933 г. Цвики наблюдава известния куп от галактики в съзвездието Косите на Вероника. Той изследва скоростите на движение на галактиките и установява, че те са твърде високи, за да могат галактиките да се задържат в купа от гравитацията на познатото вещество, съдържащо се в тези галактики във вид на звезди и междузвездна материя. Цвики изказва предположението, че в купа от галактики има някакъв непознат вид „тъмна материя“, както той я нарича.
При това, за да просъществува купът от галактики като устойчива структура в продължение на милиарди години, количеството на тъмната материя трябва да е много пъти по-голямо от количеството на позната ни материя в галактиките. Така се е родила идеята за тъмното вещество във Вселената, която е обект на много активни изследвания и до наши дни.
Фриц Цвики проявява и забележителни инженерни способности. От 1943 до 1946 г. той е бил директор на изследователското звезно на Aerojet Engineering Corporation в щата Калифорния, а впоследствие и технически съветник. Той разработва някои от най-ранните ракетни двигатели, включително и устройства, използвани за изстрелване на тежкотоварни самолети от къси писти.









