След около месец ще навърши 85. От 47 години се бори с онкологично заболяване. И не спира да мечтае. Вероятно това е нещото, което помага животът при дядо Стефчо да побеждава, споделя Свилена Велчева от ОЦОСУР – Варна.
„Карате все направо, минавате моста и стигате до стълб с щъркелово гнездо.“ Това е ориентирът, който ни дава за къщата си в село Млада Гвардия. Тази година щъркеловото семейство или перкусионно дуо „Червените човки“, както ги нарича, имат три малки. Настаняват се тук през 2009-та. Няма как да го забрави. Тогава поставя началото на един мини парк на общински терен в Мала гвардия. Оформя жива ограда откъм близката река с 64 декоративни туи. Посява тревна смеска. Засажда два ореха и два цариградски лешника. Набелязва един изключен от електрическата мрежа стълб и споделя с помощниците си как му се ще някое работливо щъркелово семейство да се настани на него. По това време е ветеринарен лекар във Варна и пътува всяка седмица. Още с пристигането си в селото следващата събота го посрещат с радостната новина, че „си имаме щъркели, които градят гнездо в края на новия парк“. Аз ги пожелах, усмихва се днес дядо Док, както го нарича един от внуците му. И така една малка мечта, изречена на глас, става реалност всяка пролет вече 17-ата година.
Известният ветеринарен лекар, учен и автор на няколко книги Стефан Маринов ни кани в дома си, за да сподели една по-голяма мечта с увереността, че ще стане реалност. Нарекъл я е „Алея на благодарността“. И тя е естествено продължение на онази „жива“ ограда от 64 туи, след която идват семейство Щъркови. В двора на къщата си е отгледал посадъчен материал – 100 кипарисови насаждения, с които планира да изгради алеята. „Искам на тези сто растения да намерим реализация и да съм сигурен, че ще живеят. Много си ги обичам. И искам, докато съм жив, да ги видя тръгнали.“
Защо точно кипариси?
Навремето в Древна Гърция са строели медицинските центрове именно в кипарисови градини. Това са места с изключително здравословен климат. Смята се, че фитонцидите на кипарисите са едни от най-добре пречистващите въздуха.
И кипарисите на дядо Стефчо са средиземноморски. Взел е посадъчния материал от Стара Загора, където дворът на болницата е с такива насаждения. Иска да ги разположи под формата на съзвездието Ореон. Защото е свързано с тракийската история. „Нашите предци ще се ориентират отгоре и ще ни дойдат на гости“, намигва старецът с младежки дух.
Защо му е да прави всичко това?
Стефан Маринов е диагностициран с онкозаболяване от 1979 г. Сега се бори и с второ. По време на поклонническа екскурзия в Ерусалим дава обет, че ако оцелее, ще направи ремонт на Марин чешма в с. Лопушна, община Дългопол, откъдето е тръгнал родът му. През 2016 г. го прави. „Като се подобри още състоянието ми, дадох обет да направя ремонт на църквата в Млада гвардия.“ Така обновява иконостаса. Но и поставя началото на Алеята на благодарността. Издава книжка, за да спечели последователи за идеята. „Няма такива. Не знам как да популяризирам идеята, да ангажирам хора“, вдига рамене дядо Стефчо. С малко тъга гледа на селото си, което се е превърнало в „село за почивка през уикенда“. Искам да създам някакъв поминък тук – умислен е възрастният мъж. С тази идея, а и от носталгия, преди време купува сградата на старото училище в селото, затворило през 1998 г. „Там съм учил, там са завършили майка ми и баща ми, там започна работа жена ми, а след това и дъщеря ми…“. Сменя статута на сградата на хоспис. Засега никой от децата и внуците му не прегръща идеята, но дядо Стефчо не се отказва. Обявил е вътрешнофамилен конкурс и обещава да подкрепи и финансово реализацията.
Алеята на благодарността
започва именно от училището. В бъдещата кипарисова горичка растат в момента 5 ясена, 4 чинара, един орех, една секвоя, три метаскевои, три гинко билоби, шест кипариса и един червен дъб. Тук се намира и най-голямото дърво в Млада гвардия – бяла върба с обиколка на дънера 4,62 см. „Помня я от дете. Тя беше в двора на дядо Тодор Попов. Той имаше езерце с формата на Черно море и гледаше в него рибки.
Тук има 5 чешми. Искам всичко това да оживее“, блестят очите на 85-годишният мъж.
Дава си сметка, че „един гол старчески ентусиазъм до никъде не стига“. Затова е привлякъл съседи, които да му помогнат за засаждане на кипарисите и един-двама, които да ударят рамо за рязането и почистването. Но все още търси техника, машина, с която да се разчисти мястото от самораслата растителност и да се направи проекта.
Планирал е и последващата грижа. „Ще прекарам вода от една отводнителна шаха, която води до дерето и се свързва с нашата помпа. Ще направим четири лъча за поливане. Две лета трябва да се поливат, иначе нищо няма да се хване“, разсъждава мъжът. И добавя с усмивка: „Искам, като дойда след 100 години, да ги видя как растат.“.
Дядо Стефчо е благодетел. А да си такъв, е необходимо да си осъзнал колко щастлив си, че имаш благоволението – да си жив, още повече – здрав, да имаш любим човек, да има с кого да споделиш мечта… И тогава даряваш блага, без да очакваш да получиш. И тогава, както пише Стефан Маринов „емоционалният заряд на това начинание докосва струни, които с възрастта звучат все по ясно…“.
Ако имате желание и възможност да подкрепите идеята на Стефан Маринов с финансови средства, доброволчески труд, техника или просто с добра дума, пишете на info@ecovarna.info. Ние ще се погрижим вашата подкрепа и послание да стигнат до него.
Ако искате да се свържете директно със Стефан Маринов, може да го потърсите на тел. 0888502695.
Снимки: Свилена Велчева, ОЦОСУР – Варна