Както СайтЪТ информира, преди дни пожар съсипа покрива на една от най-емблематичните сгради във Варна, популярна като “Дом Княгиня Надежда”, в която до 2019 година бяха настанявани деца, лишени от родителски грижи.
Дали пожарът е бил умишлен или плод на нехайство разследващите ще установят, но в случай, че архитектурното бижу в центъра на града бъде изпепелено, има голяма вероятност парцелът да се окаже един ден в частни ръце и на негово място да изникне поредния бетонен грозник, пълен с апартаменти, офиси и магазини.
Припомняме, че преди няколко години бе взето решение от местния парламент сградата на ул, „Кракра“ 2 да бъде предоставена от Община Варна за безвъзмездно право на управление в полза на Висш съдебен съвет.
Пожар горя в таванските помещения на сградата на бившия Дом „Княгиня Надежда“ във Варна (СНИМКИ)
След основен ремонт на 3-етажното здание и обособяване на прилежащи паркоместа в сградата ще бъдат настанени Районна прокуратура и Окръжна прокуратура – Варна.
След огнения инцидент потърсихме за коментар окръжния прокурор на Варна Красимир Конов, който сподели за СайтЪТ защо се бави реновирането на сградата и настаняването на институциите в нея.
“Ситуацията с тази емблематична сграда е част от по-широк процес, свързан с националната социална политика. След 2019 г. държавата прекрати практиката децата, лишени от родителска грижа, да бъдат отглеждани в институции. Вместо това бе въведена система от приемни семейства и други форми на семейно-базирана грижа. В този контекст сградата престана да се използва по предназначение и остана необитаема.
След като стана ясно, че общината няма конкретни планове за бъдещето на имота, беше изразено желание сградата да бъде предоставена за ползване от страна на друга институция. Това не е в противоречие с волята на дарителите, тъй като причината за промяната е структурна трансформация в социалната политика, а не търговски интереси.
В края на миналата година беше избран изпълнител за инвестиционния проект за обновяване на сградата. В процеса на работа обаче стана ясно, че има регулационен план от 1962 г., който засяга района и част от имота. Затова през февруари е изпратено официално запитване до общината с молба за разяснение на плановете ѝ и възможна актуализация на визата за проектиране. Тази актуализация предполага съгласуване с редица институции — ВиК, електроразпределителни дружества, телекомуникационни оператори и други.
На този етап отговор от страна на общината няма. Отправени са напомнителни писма с искане за информация относно предприетите действия.
Междувременно, по предложение на институцията, на която сградата ще бъде предоставена, е сключен договор с охранителна фирма, която да извършва обходи и наблюдение. За съжаление, поради липса на правомощия и ресурси, не могат да бъдат използвани технически средства за наблюдение или контрол на достъпа. Това затруднява ефективното опазване на сградата”, комзентира прокурор Конов.
Както припомнихме, наскоро възникна пожар, най-вероятно причинен от неправомерно влизане на външни лица. Причините все още се изясняват и е назначена експертиза. От институцията подчертават, че не искат да правят предположения за умишлени действия, докато не излязат официалните резултати от разследването.
Отговорното ведомство е изготвило планове за укрепване на сградата, поставяне на нови решетки и възстановяване на части от конструкцията. Очаква се, след съгласуване с общината и получаване на нужната проектна документация, проектът да бъде представен за финансиране и включен в бюджетната рамка.
Прокуратурата вече два пъти е отправяла искане към Общинския съвет за прехвърляне на собствеността, за да може по-ефективно да управлява имота. Засега не е ясно какви са решенията на съвета и дали ще се стигне до трансфер на собствеността.
„Най-важното е тази сграда да бъде запазена. Макар и да не може да изпълнява първоначалната си функция, тя носи историческа стойност и памет. Хората трябва да знаят от кого е създадена и защо“, сподели окръжният прокурор на Варна за СайтЪТ.
И добави: „Нека поне една престижна институция се помещава в нея, вместо някой ден там да изникне поредната кооперация. Това е и форма на признателност към варненци, които са дали сърце, душа и състрадание за доброто на децата.“
Процесът е бавен, заради множеството формални процедури и съгласувания между различни институции. Но надеждата остава, че с общи усилия и достатъчна воля сградата ще бъде запазена и ще продължи да служи в обществена полза.
Ето и малко повече за историята на сградата:
Строежът на сградата е завършен през 1911 г. Проектът е изработен през 1908 г. от арх. Д. Дабков (арх. Дабко Петров Дабков, 1875-1945 г.). Първите собственици са Община Варна и Благотоворително дружество „Майка”.
Сградата се състои се от два етажа, сутерен и таван. Носещата конструкция е монолитна, а подовите и покривната – дървени. Сградата има чиста и подчертано функционална архитектура, омекотена от деликатните извивки на покрива и корнизите, решени в духа на националната традиционна архитектура, както и двете странични крила, фланкиращи по стара българска традиция удобен вътрешен двор.
От градоустройствена гледна точка обектът заема важна позиция на една от най натоварените градски пътни артерии – Варна – кв. Аспарухово. Идвайки от Аспарухов мост /част от международен път Е-87/ се разкрива ясна, цялостна гледка към сградата. По отношение на макросредата – по-късно изградените високи сгради наоколо са с доста по-голям мащаб, но са на достатъчно растояние, за да не се явяват конкурентни на художествено-обемното значение на дома за деца и юноши „Княгиня Надежда“. Намесите във времето са минимални, има едноетажна пристройка към задния двор. Оригиналната функция и атвентичния облик на сградата са запазени и до днес.
В типологично и научно отношение, сградата е изключително интересна, като една от малкото сгради със смесена образователна и благотворителна функция от началото на 20-ти век.
Най-висока степен на ценност в историческо отношение имат сградата и нейната функция. Сиропиталището води своето начало от 1897г., когато по настояване на благотворително дружество „Саморазвитие” се създава сиропиталище „Милосърдие”. Първоначално е настанено в стара сграда на ул.„Приморска”. С решение на Общинския съвет от 7.VІІ.1900 г., на сиропиталището е предоставена част от сградата на старата „Мъжка гимназия” на ул.„Панагюрище”. От 1903 г. ръководството на сиропиталището се поема от благотворително дружество „Майка” и започва да се нарича „Княгиня Надежда”. От 1908 г. втората съпруга на княз Фердинанд, княгиня Елеонора става почетен председател на дружеството. С нейна помощ, средства набрани от благотворителност и помощ от Общината, както и от посланиците на Великобритания, Франция, Италия и др., през 1910-11г. е изградена сградата на сиропиталище „Надежда”. Проектът на арх. Д. Дабков е одобрен, лично от царица Елеонора.
