Гальовна улична котка избра за “родилен дом” кашонче, поставено, за да приютява мъркащи опашатковци в студените зимни дни под тераса на жилищен вход във “Владиславово”. Писанката е позната на хората от блока и получава грижи и внимание, а за новото поколение, дошло на бял свят преди близо две седмици, знаят малцина от живеещите наоколо.
Жена, която полага грижи за майката и още няколко мъркащи приятели, остава шокирана, когато в понеделник сутринта вижда котешкия дом обърнат и разпилян под терасата. Майката плаче жално, а от котенцата няма и помен.
Съседите от бл. 15, където се намира подслона, са милостиви хора, които не биха посегнали на животинчетата. Няма начин и улични кучета да са нападнали котешкото царство, укрепено добре и предвидливо защитено.
Очевидно е, че пъкленото дело е отново човешка заслуга.
Доказателство за това е и бележка, оставена пред вратата на жената, която се грижи за извъндомашните си мъркащи любимци. Рано тази сутрин тя намира съобщение от съседи, които я информират, че са прибрали храната за котки във входа, защото всяка нощ между 22.15 и 23.00 часа неизвестен мъж яде от храната и буйства под терасата.
За жалост входа няма камери и доказателства, че именно този човек е посегнал на новородените котенца.
Тъжен е фактът, че миналата година по същото време същата котка отново се доверява на хората и води пред входа пет малки красиви котета, вече поотраснали, като само след дни четири от тях изчезват отново мистериозно по едно и също време, а единствената оцеляла рожбичка днес се радва на вниманието на живеещите в блока.
Резонно възниква въпросът защо котката не е кастрирана? Отговорът е прост – защото е една от хилядите мъркащи бездомничета, за които хора се грижат, но нямат възможност да плащат за скъпи ветеринарни манипулации.
Създаването на целогодишно действащ общински кастрационен център за котки трябва да е сред приоритетните дейности за община Варна, за да могат повече граждани да съдействат като доброволци за намаляване на популацията на бездомните животни.
СайтЪТ призовава – бъдете съпричастни, не рушете скромните подслони, направени с грижа и любов от хора, които полагат усилия по силите си, за да направят поне малко по-лек живота на безпризорните животни.
Оставете купичка вода и шепичка гранули там, където има струпване на животинчета. Знаем максимата – “Направи добро и го хвърли в морето”. Един ден може от там да излезе златната рибка или най-малкото да спим по-спокойно с мисълта, че не сме загубили всичко човешко в себе си.