През нощта на 14 срещу 15 април 1912 г., в ледените води на северния Атлантически океан потъва най-големият пътнически кораб за времето си Титаник. Загиват над 1500 души, а спасените са малко над 700 души. Сред жертвите на кораба има и българи, пътуващи като емигранти към Новия свят. В Троянското село Гумощник има съхранен паметник до днес на загиналите местни жители от селото при трагедията. Няколко дни след потъването на кораба на 22 април 1912 г. в Евангелската църква във Варна е организирана среща-сказка “За катастрофата с парахода Титаник”, водена местният пастор Павел Мишков.
Справка на СайтЪТ показва, че до последно на борда на кораба свири и оркестър от британски музиканти, за които се знае, че са пребивавали известно време във Варна преди това и са свирили най-вероятно в популярния ресторант “Грозд”, намирал се до входа на Морската градина
Ето и неговата история:
През есента на 1911 година в пристанище Варна акостира кораб, от който слиза британски оркестър. Диригент и цигулар е Уолъс Хенри Хартли. По това време той вече е известен в Европа, след като със своя бенд е обикалял Северния Атлантик на корабите близнаци “Лузитания” и “Мавритания”.
След пристигането си във Варна, оркестърът на Уолъс Хартли започва да свири в първокласния за времето си ресторант “Грозд” на входа на Морската градина или както варненци го знят в днешно време – Морското казино.
След отличното си представяне във Варна Уолъс Хартли получава покана от току-що построеното софийско Градско казино (днес Софийска градска художествена галерия на ул. “Гурко” 1) и той я приема.
Тук съставът прави отлично впечатление, за което свидетелства в мемоарната си книга “Път през годините” (1966) старият писател Константин Константинов. Точно по време на този свой ангажимент Уолъс Хартли получава депеша, която го приканва да отпътува незабавно за Саутхемптън, за да поеме ангажимент за първото плаване на “Титаник”.
На борда му се качват осем души музиканти от три националности: Уолъс Хартли от Дюсбъри, У.Т.Брайли от Лондон, Д.Ф.Кларк от Ливърпул, Д.Л.Хюм от Дъмфрайс, П.Н.Тейлър от Лондон, Д.Ф.Удуърд от Хедингтън, френския челист Роже Брико от Лил и белгийския цигулар Жорж Кринс от Лиеж. Съставът, според тогавашната практика на луксозните круизни параходи, е имал готовност за разделяне на по-малки, независими една от друга формации според изискванията на отделните ритуали: време за чай, следобеден концерт и т. н.
След това историята е известна на всички. През нощта на 14 април 1912 година “Титаник” се сблъсква с огромен айсберг и потъва, а с него и 1500 души пасажери и екипажът. Сред загиналите има поне 38 българи. В ледените води потъват и музикантите, които не спират да свирят до края. Според някои финалното им изпълнение е “Есен” от “Четирите годишни времена” на Вивалди. Други източници обаче твърдят, че бендът до последно повдигал духа на хората с популярния по онова време рагтайм.
Любопитна подробност произтича от слуха, че Уолъс Хартли много харесва един български кларнетист и го приема в оркестъра си. Тази легенда вече почти век се препредава сред по-старите музиканти, но не намира документално потвърждение. Дори в най-подробния сайт, посветен на оркестъра на “Титаник”, българска фамилия липсва. Което означава или устойчивост на слух, или невъзможност анонимният българин да се качи на “Титаник”.
Варненската следа в най-голямата морска трагедия е разкрита в документално-образователния филм “Гибелта на “Титаник и Варна” от цикъла “Пътуване към миналото”, направен за Музея на историята на Варна. Сценарист на лентата е д-р Олег Бенов, а снимковият материал е подбран от Християн Облаков. Видеомонтажът е поверен на Красимир Янев.
