Официалната премиера на изданието ще се състои на 12 ноември 2025 г. от 18:30 ч. в зала „Ботев“, Hyatt Regency Sofia.
След като разведе хиляди читатели из родното Средновековие с двата знакови тома „Великите владетели на Второто българско царство“ и „Аристокрацията на Второто българско царство“, популярният археолог проф. Николай Овчаров насочва изследователския си взор към по-далечни земи!
Подгответе се за дълго и вълнуващо пътешествие към Централна и Южна Америка, където ще ви пренесе новият впечатляващ труд на историка – „Великите древни цивилизации на Америка“ (ИК „Сиела“).
Книгата ще получи и официалната си премиера на 12 ноември 2025 г. от 18:30 ч. в зала „Ботев“, Hyatt Regency Sofia (пл. „Васил Левски“). Това е първото заглавие, издадено с подкрепата на Експлорърс клуб България – организация, която още от своето създаване поставя сред основните си задачи подкрепта на значими географски и исторически изследвания.
В разговора за историята на древните култури на Америка заедно с автора ще се включи и журналистът Симеон Идакиев. Модератор на събитието ще бъде журналистката и водеща Марина Цветкова.
Написано в характерния за проф. Николай Овчаров увлекателен и сладкодумен стил, изданието проследява развитието на цивилизациите на маите, ацтеките, олмеките, толтеките и инките, които не спират да предизвикват огромен интерес у читатели, изследователи и туристи по цял свят.
Книгата помества вълнуващите пътеписи на проф. Овчаров от пътешествията му в Мексико, Гватемала, Хондурас, Белиз, Перу и Боливия. Пред очите на читателя се разкриват най-пищните и любопитни детайли от живота в Ацтекската империя и нейната столица Теночтитлан; от Мачу Пикчу, Олянтайтамбо и Куско; от обичаите, празниците и забележителностите на Мексико Сити.
Със забележителна прецизност проф. Овчаров разкрива интригуващи подробности за йерархията в древните общества, сложните им религиозни ритуали, както и причините за техния колапс и пропукващите се системи на отношенията между аристокрация и простолюдие.
Кой е уникалният музей в Лима, за който си струва да прекосиш океана? Кой император издига резиденцията Мачу Пикчу в долината на Урубамба? Кои са най-впечатляващите гледки в имперската столица Куско? Кой е истинският прототип на легендарния Индиана Джоунс?
Отговорите на всички тези въпроси оживяват в богат, проницателен и задълбочен разказ, който не само информира, а и въздейства на читателя; предава атмосферата, емоцията и множеството цветове на Латинска Америка, които я превръщат в дестинация за всяка приключенска душа с усет за мистичното.
„Великите древни цивилизации на Америка“ рисува главозамайващи пейзажи, сред които оживяват прецизни градежи, обширни империи, високи пирамиди, градове във висините, съкровища от злато и нефрит. След тази книга няма как да не ви се прииска да стегнете багажа и наистина да потеглите към тези уникални земи, които се усещат като съвсем различна вселена от нашата!
Изданието е осъществено с подкрепата на проф. Климент Найденов, декан на Геолого-географският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и председател на Експлорърс Клуб България.
За автора
Професор доктор на историческите науки Николай Овчаров е археолог, известен със своите проучвания в Перперикон, Татул, Велико Търново, Велики Преслав, Мисионис и Урвич. Автор е на десетки книги и стотици публикации на тема средновековна история и е преподавал в редица български и чужди университети. Кавалер е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата и е носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ с огърлие. През 2024 г. става почетен професор на Стопанската академия „Димитър А. Ценов“.
Из „Великите древни цивилизации на Америка“ от проф. Николай Овчаров
ЖЕЛЕЗНИЯТ КОРТЕС ОСНОВАВА МЕКСИКО
Ето че отново сме на централния площад на мексиканската столица. Първоначално той е наречен Плаза де Армас, а после е преименуван на Плаза де Конститусион. Всички обаче му казват Сокало, което в превод от испански език означава „пиедестал“. Тук действително трябвало да бъде построен паметник в чест на независимостта на Мексико и дори е направен негов пиедестал. Общината така и не успява да реализира проекта, но наименованието Сокало се запазило. Нещо повече, в големите мексикански градове като Гуадалахара и Оахака, централните площади носят същото име.
Сокало в Мексико Сити следва консервативната традиция на всички испански колониални градове в Южна и Централна Америка. Площадът се намира в центъра и е ограден с катедралата и най-важните административни сгради. Като столица на Вицекралство Нова Испания, Сокало в Мексико Сити се нарежда сред най-грандиозните площади. Добил своя вид през ХVII – ХVIII в., той открай време служел за събиране на множество от хора. В колониалната епоха тук са извършвани тържествените религиозни церемонии, военните паради, полагането на клетвата от вицекраля на Нова Испания, огласяването на кралските укази и др. Днес на Сокало се честват националните празници и е любимо място за милионите туристи, които непрекъснато посещават Мексико. А през 2005 г. поп звездата Шакира събира на площада над 200 000 души.
Днес също има някакъв празник, Сокало е препълнен с хора, а отвсякъде се чуват жизнерадостните ритми на мексиканската музика. Мнозина танцуват, а индиански шамани с разноцветни пера гадаят бъдещето на туристите. Ние се провираме през разноезичната тълпа и достигаме до символа на Мексико – огромната катедрала, посветена на Успението на Пресвета Богородица. Това една от най-старите и безспорно най-голямата църква в Латинска Америка, катедрала на архиепископите на Мексико. Тя поразява с грандиозните си размери – дължина 109 м, широчина – 59 м и височина цели 65 м. Характерният план и покритите със скулптури фасади са заимствани от готическата архитектура на Испания.
Първият камък на ранната църква е положен от самия Ернан Кортес на мястото на главното светилище на ацтеките. Построеният с материали от разрушените древни сгради храм скоро става тесен за столицата на Нова Испания и през 1573 г. се взема решение за изграждане на много по-величествена катедрала. Както често се случва при строежа на подобни постройки и в Европа, той продължава почти 250 години. Днешният си вид сградата придобива едва в 1813 г., когато в Мексико вече бушува войната за независимост. В нея се пазят множество ценни произведения на изкуството от колониалните времена.
В непосредствена близост до катедралата е друга голяма забележителност – Националният дворец. Тук някога се намирали покоите на последния император на ацтеките Монтесума II, а с камъните от тях е построена резиденцията на вицекралете на Нова Испания. Архитектурният ансамбъл се променя непрекъснато за три века, като днешният си вид придобива в края на 20-те години на ХХ в. Над входа към комплекса виси прочутата камбана, с чийто звън националният герой отец Мигел Идалго и Костиля на 16 септември 1810 г. обявява началото на войната за независимост от Испания. На всеки национален празник президентът на Мексико излиза на балкона към площад Сокало и извиква три пъти пред многохилядното множество „Вива Мексико!“. Насъбралите се хора скандират имената на падналите за свобода и на фона на тържествените салюти се издига държавният флаг.
С Ирина се разхождаме из прекрасните градини във вътрешността на Националния дворец, където е пълно с деца в национални носии, които пеят и изпълняват местни танци. После се изкачваме по тържествените стълбища на двореца, където сме възхитени от фреските на великия Диего Ривера. В продължение на 25 години живописецът рисува по стените историята на своята страна. Най-удивителна е огромната композиция, показваща Теночтитлан – столицата на великата Ацтекска империя.
Няма как да видим всички забележителности на Мексико Сити, но от панорамната обиколка добиваме представа за някои от тях. Ето го прекрасния парк Чапултепек, който с площ от почти 700 хектара е най-голям в Латинска Америка и се нарежда до такива световни паркове като Булонския лес в Париж или Сентръл парк в Ню Йорк. В центъра му е единственият кралски замък в Северна Америка. Построен върху почитан от ацтеките хълм през 1785 г., през 1864 г. той става резиденция на натрапения от Франция за император на Мексико Максимилиан I фон Хабсбург. Заедно със своята съпруга Шарлот той наема европейски и мексикански архитекти, които придават на зданието изящество и финес.
Покрай нас се мярка и Дворецът на инквизицията, строен веднага след завоюването на Мексико през ХVI в. Институцията на инквизицията в Нова Испания е създадена през 1566 г. след разкриването на заговора на Мартин Кортес, сина на Ернан Кортес. Заговорниците смятали да отделят колонията от Испанската империя, но са разкрити и подложени на жестоки мъчения. Задачата да укрепи тази институция Папската курия възлага на Ордена на доминиканците. Те построили манастира Санто Доминго, като запазеният днес архитектурен комплекс е от периода 1732 – 1736 г. В него са разположени съдебни зали, жилищни помещения за инквизиторите и килии за затворниците. Източниците свидетелстват, че не са много хората, успели да излязат живи от този зандан.
В разходката ни из историческия център на Мексико Сити следва Плаза Тласкоке, в средата на който е посветената на Непорочното зачатие на Пресвета Дева Мария неголяма църква, където някога са намерили покой костите на завоевателя на Мексико, великият конкистадор Ернан Кортес. После минаваме през друг площад – Плаза Санто Доминго, известен със своите писари. Те се прочуват, когато испанската администрация поискала неграмотните индианци да имат лични документи. Тогава се появяват „помощниците“, които първо с мастило, а после с пишещи машини изготвяли необходимите удостоверения.
На този площад е и великолепната църква Санто Доминго, чиито основи са заложени от конкистадорите още през 1590 г. Сградата, която виждаме сега, е трета поред и е издигната в 1736 г. Представата ни за испанското църковно строителство в Мексико Сити се допълва от Храма на Светото Причастие, чийто строеж продължава повече от век и завършва на 19 септември 1667 г. В средата на ХVIII в. започва основно обновяване на постройката, което приключва през 1783 г. Днес са силно впечатляващи фасадите на църквата със скулптурите на Христос и дванайсетте апостоли.
На следващия ден ни предстои да видим една от най-почитаните от католиците реликви, пазена в Гваделупа в северната част на Мексико Сити. Ежегодно тук идват 14 милиона поклонници, което прави мястото една от най-посещаваните светини в света. Защото тук се съхранява чудотворният неръкотворен образ на св. Богородица, накарал езичниците ацтеки да приемат масово християнството. Както всички подобни истории, разказът за неговото създаване е интересен, но буди много спорове до днес. Най-ранната писмена версия за произхода на образа е оставена през 1649 г. от Луис Ласо де ла Вега. Според тези сведения през декември 1531 г. пред бедния ацтекски селянин Хуан Диего Куаухтлатоатцин четири пъти се явила самата Божия майка.
По записите на Ласо де ла Вега първото явление се случило, когато Хуан Диего видял на хълма Тепеяк красива жена, чиито дрехи светели като ярко слънце, а от сиянието всички камъни наоколо блестели като скъпоценни. Тя му проговорила и казала, че иска тук да бъде построена църква, защото преди имало храм на езическата богиня Тонанцин. Тайнствената непозната наредила на Хуан Диего да отиде при епископа на Мексико Хуан де Сумарага и да му предаде нейните думи, което той веднага сторил. Духовникът обаче не повярвал и го отпратил, но на връщане Хуан Диего пак срещнал жената. Когато разбрала, че архиереят не взел сериозно казаното, тя открила на селянина, че е самата Пресвета Дева, майката на Исус, и му заповядала настоятелно отново да отиде при епископа.
В неделя Хуан Диего отишъл на църква, а после се срещнал с Хуан де Сумарага, който междувременно размислил и започнал да се терзае от съмнения. Затова казал на бедняка да попита жената дали може да даде знак, че е Божията майка. Хуан Диего предал тези думи, а тя му казала да дойде на следващия ден, за да получи знамението за епископа. В понеделник селянинът решил първо да навести тежко болния си чичо Бернадино и затова минал по някаква пряка пътека. Не щеш ли, св. Богородица пак се изправила пред него, казвайки му да не бърза, защото чичото вече е оздравял, а да се качи на хълма и да вземе знака, с който ще убеди епископа. След като се изкатерил на възвишението Хуан Диего видял, че цялото е покрито с цъфнали рози. Той откъснал няколко, завил ги в бедняшкото си наметало и ги занесъл на Сумарага. Когато изсипал розите, всички ахнали и паднали на колене, защото видели върху плаща прекрасното изображение на Божията майка. На хълма построили църквата, наречена на името на св. Богородица от Гваделупа, а на мястото на явлението на Мадоната започнали да се стичат поклонници. Ацтеките пък изоставили своите идоли и започнали масово и без никакво принуждение да се кръщават.
