По традиция общините във Варненска област отбелязаха празника на виното – Трифон Зарезан, предава СайтЪТ. Навсякъде лозарите зарязаха лозичките, а след това се почерпиха с вино. Ето как отбелязаха в различните общини празника:
Община Долни чифлик:
Лозето на Димитър Томов в Долни чифлик отново бе мястото, където жители на града зарязаха лозичките, както повелява традицията на празника Трифон Зарезан. Преди стопанинът да извърши ритуала и да прелее лозето с вино за берекет, празничен водосвет и молитва за лозята извърши енорийският свещеник отец Стефан. Момчета и момичета от танцовия фолклорен състав при Народно читалище „Изгрев – 1919“ с ръководител Ивайло Райков също се включиха в ритуала, като в неговия край извиха кръшно хоро до лозовия масив.
След това празнуващите се запътиха към зала „Спектър“ в читалището, където зам.-кметът на община Долни чифлик Станка Тодорова раздаде традиционните годишни награди за най-добро домашно вино. Тази година в конкурса участваха 30 вина – 12 бели, 12 червени и 6 в категория „Други“ (розе). В комисията по оценяването им бяха сомелиерът Симо Симов от изба Старо Оряхово и Николай Милев, собственик на винарната в с. Детелина.
Ето и победителите в VIII конкурс – 2023 г.
Категория „Червено вино“:
1. Борислав Георгиев
2. Станислав Василев Стефанов
3. Борислав Георгиев
Поощрителни награди – Румен Златков Славов и Неделчо Станчев Неделчев
Специална награда – Николай Неделчев
Категория „Бяло вино“
1. Динко Райчев Тодоров
2. Неделчо Станчев Неделчев
2. Тошко Дойнов Колев
3. Борислав Георгиев
Поощрителна награда – Петър Кръстев Иванов
Категорията „Други вина (розе)“
1. Димитър Георгиев Георгиев
2. Николай Неделчев
3. Неделчо Станчев Неделчев
4. Поощрителни награди – Динко Райчев Тодоров, Тошко Дойнов Колев и Илия Илиев
Всички победители и призьори получиха грамоти и награди от община Долни чифлик. Кметът на общината Красимира Анастасова обяви и още една награда за отличените – посещение на избата в Старо Оряхово и събеседване по важни въпроси, свързани с производството на вино, със сомелиера Симо Симов.
Община Дългопол
По стара българска традиция, г-н Злати Златев – Председател на ОбС – Дългопол, заряза три лозови пръчки, поля корените на лозата с вино и благослави: “Да даде Свети Трифон голям берекет”.
Денят продължи с конкурса „Цар на виното“, организиран от общинска администрация Дългопол съвместно с НЧ „Н.Й.Вапцаров – 1896“ – гр. Дългопол. За поредна година местните ни производители доказаха, че в община Дългопол се правят качествени вина, които бяха високо оценени от жури в състав: Добри Добрев, инж. Ивелина Тодорова и Станислав Маврев.
След като бяха дегустирани всички вина и изчислени резултатите, журито определи следните победители:
Червени вина:
1-во място – Недялко Михалев
2-ро място – Драган Иванов
3-то място – Хасан Юмер
Бели вина:
1-во място – Недялко Михалев
2-ро място – Александър Иванов
3-то място – Иван Кръстев
Розе:
1-во място – Александър Иванов
2-ро място – Мюмюн Мюмюн
3-то място – Севджан Антонова
В категория „Пелин“ награда бе за Недялко Михалев.
Журито оцени с награда “Млад винар”- Красимир Куртев.
Виното на Иван Кръстев получи награда и отличие в категория “Награда на публиката” и „Цар на виното“.
Празникът Трифон Зарезан е една хубава българска традиция, която говори за културата и миналото на народа ни. Отпразнувахме го и тази година и да е на берекет!
Община Аврен:
По стар български обичай кмета на Община Аврен Емануил Манолов и зам.-кмета на Община Аврен Боян Георгиев, зарязаха лозята в село Аврен.
На днешния ден празнуваме Трифон Зарезан – един от най-почитания празник на труда и веселието изпълнен с вяра и надежда за плодородна година.
Г-н Емануил Манолов поздрави всички лозари, винопроизводители и любители на виното и им пожела здраве и благоденствие, годината да бъде спорна и нека Св. Трифон да ги дари с богата реколта!
Община Девня
С традиционни ритуали по зарязване на лозята, автентични народни песни и много веселие в Девня беше отпразнуван денят на Трифон Зарезан. В организацията се включиха читалищата “Просвета 1900”, “Отец Паисий”, “Съзнание” и “Христо Ботев”, село Кипра.
В Девня ще се състои и Конкурс за домашно вино. Той ще се проведе на 18 февруари от 11 часа в Музея на мозайките! Заявки за участие и проби от розе, бяло или червено вино ще се приемат до 17 февруари в сградата на Общината или от читалищните председатели по места.
И все пак, кой е Трифон Зарезан?
Информация: Българска история
На 14 февруарие честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на голямо внимание и да е отбелязван шумно с много веселба и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия произход. Именно за това в следващите редове ще се опитаме да Ви запознаем с обичаите и традициите, свързани с този ден, и се надяваме по този начин да успеем да Ви предадем поне една малка част от празничната му атмосфера.
Според православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225г. в село Комсада. Той живее праведно и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. По време на гоненията срещу християните светецът е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.
Легендата гласи, че един ден в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци.
Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Трифон отново се присмял, казвайки че не е пиян, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си – откъдето и различните наименования на празника – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския каленар празнуването му се измества на 1 февуари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Въпреки разминаването и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.
Според етнографи пък, честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките. Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят. Според траките упойващият ефект на алкохолната гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и по тази причина те създали култа към нея.
Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под името Дионис и се смята, че именно Свети Трифон е негов по – късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо свързано с лозя и вино е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването на Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.
Независимо от своя произход в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“.
След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“, който най–често е най–щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис.
Тогава всички мъже вадели от торбите гозбите, приготвени от техните жени, и правели шумно угощение. След като приключело то, „царят“ се качвал на „колесница“ и всеки се редувал да го тегли до селото, където минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли. Домакините ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на „царя“ да пие и след това на придружителите му.
С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията : „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“, а царят отвръщал „Амин“. След като всички домове били обиколени, мъжете отивали в царската къща, където царя се преобличал в нови дрехи и угощението и веселбата продължавали или на неговата трапеза, или на мегдана под звуците на гайди, гъдулки и тъпан до първи петли.
