На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. Така в България отдаваме почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на българската нация и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Както СайтЪТ съобщи, по повод Деня на народните будители, Община Варна организира тържествено честване – церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал и молебен. Събитието ще се състои на 1 ноември от 10:00 ч. на паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. Съорганизатори на проявата са Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия.
От 19:00 ч. в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта ще се проведе празничен концерт-спектакъл „Осмото чудо“ на Национален фолклорен ансамбъл „Българе“. Концертът е под патронажа на кмета Благомир Коцев и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Варна. Входът е с билети. Важна информация за публиката е, че закупените билети за спектакъла на 11 септември в Летния театър, когато валя проливен дъжд, ще важат без презаверка за настоящия концерт.
Изложба, посветена на националните и на варненските будители, е поставена в коридора на „Детски и средношколски отдел“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. В продължение на две седмици деца и родители ще имат възможност да разгледат дванадесет пана с ликовете и цитати на значими исторически личности като Иван Вазов, Г. С. Раковски, д-р Петър Берон, Христо Ботев, Сава Доброплодни, Любен Каравелов, П. Р. Славейков, Константин Арабаджиев, Георги Живков, Митрополит Симеон, Елена Железкова, Теодора Ноева. Експозицията се реализира с подкрепата на дирекция „Култура и духовно развитие“ на Община Варна.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи съставителят на „История Славянобългарска” Паисий Хилендарски. Със своето дело през 1762 г. той поставя основата за изграждането на българската национална идея.
Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудните за българите времена на Османското иго, той пише книги за просвета и работи за политическото освобождение на България.
Следва плеяда от велики българи, отдали живота си за българската нация: Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици будители за свободата на България.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на Царство България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
От 1923 г. с указ на цар Борис III първи ноември е обявен за общонационален празник в памет на борците за свободата на България. През 1945 г. честванията на този светъл празник са спрени от тоталитарната власт.
Едва със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на почит към народните будители.
Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
