На 15 октомври светът отбелязва Международния ден на белия бастун – дата, посветена на правото на незрящите хора и хората със зрителни увреждания да се придвижват свободно, безопасно и самостоятелно. Денят е повод да си припомним, че истинската достъпност не се изчерпва с поставянето на рампа или тактилна настилка. Тя започва с уважението към човека и неговото право на независим живот.
Белият бастун е много повече от помощно средство. Той позволява на незрящите хора да разпознават препятствия, промени в настилката и особености на пространството. Същевременно е ясен сигнал към останалите участници в движението, че човекът има зрително увреждане и се нуждае от безопасна среда.
Но най-важното му значение е друго – той е символ на самостоятелността, а не на зависимостта.
Историята на белия бастун започва преди повече от век
Една от най-известните истории за появата му е свързана с британския фотограф Джеймс Бигс. След като губи зрението си вследствие на злополука, през 1921 г. той боядисва бастуна си в бяло, за да бъде по-забележим сред оживеното улично движение.
Постепенно белият бастун се превръща в международно разпознаваемо средство за ориентиране и придвижване.
През 1964 г. в Съединените щати 15 октомври е обявен за Ден на безопасността на белия бастун. Впоследствие датата придобива международно значение като повод за защита на правата на хората със зрителни увреждания.
В България Международният ден на белия бастун започва да се отбелязва организирано през 1980 г. с инициативи на Съюза на слепите в България.
Най-големите препятствия невинаги са видими
За човек със зрително увреждане обикновеното придвижване из града може да се превърне в сериозно изпитание.
Автомобил, паркиран върху тротоара. Рекламна табела, поставена на пешеходната алея. Контейнер, препречил пътя. Повредена настилка. Липсваща или прекъсната тактилна ивица. Кръстовище без подходяща звукова сигнализация.
Това са препятствия, които могат да ограничат свободата на движение и да създадат реален риск за безопасността.
Достъпната градска среда не е привилегия за определена група хора. Тя е необходимост за всички – за незрящите, за възрастните хора, за родителите с детски колички и за гражданите с двигателни затруднения.
Как можем да помогнем?
Добронамереността е важна, но помощта трябва да бъде съобразена с желанието на човека.
Ако срещнем незрящ човек, който изглежда затруднен, най-добрият подход е първо да попитаме дали има нужда от съдействие.
Не бива да го хващаме внезапно за ръката, да го дърпаме или да посягаме към белия му бастун. Ако приеме помощ, можем да предложим да се хване за ръката ни и да го предупредим за стъпала, бордюри или други препятствия.
За шофьорите особено важно е да проявяват повишено внимание към пешеходците с бял бастун, да спазват правилата за движение и да не блокират тротоари и пешеходни пътеки.
А за всички нас важи едно просто правило: уважението към личната самостоятелност е също толкова важно, колкото и готовността да помогнем.
Достъпността означава и право на образование, работа и информация
Предизвикателствата пред хората със зрителни увреждания не се ограничават до придвижването по улиците.
Достъпните учебни материали, адаптираните работни места, аудиоописанието, екранните четци, брайловите издания и добре организираните електронни услуги са част от условията за пълноценно участие в обществото.
Съвременните технологии създават все повече възможности за независим живот, но те не могат да заместят отговорността на институциите и обществото да премахват бариерите.
Международният ден на белия бастун ни напомня, че хората със зрителни увреждания не се нуждаят от съжаление. Те имат право на равни възможности, достойнство и уважение.
Защото истинският въпрос не е как незрящият човек успява да преодолее препятствията пред себе си, а защо обществото продължава да оставя толкова много от тях по пътя му.