Международният ден на Черно море 31 октомври 2025 г. отбелязва 29 години от подписването на Стратегическия план за Черно море.
Той е символ на надеждата за по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието му.
Олицетворение на ангажимента на правителствата от региона за сериозни действия и реални резултати в усилията по възстановяването и опазването на морето.
Празник на посветените и неуморни усилия на много хора, които отделят от своето време и енергия, за да помогнат в опазването на околната среда.
Близо три десетилетия след подписването на документа, въпреки някои признаци на подобрение, много хора и най-вече живеещите по крайбрежието смятат, че е време за промяна на перспективата в опазването и възстановяването на тази уникална природна система — нашето общо Черно море.
Способността на Черно море да се възстановява от замърсяването е близо до критичната си граница. Ако тя бъде премината, може да настъпят необратими промени, които да преобразят живота на целия регион и милионите хора, които живеят в него.
Векове наред хората са черпили от ресурсите на морето и то се е грижело за тях. Сега е техен ред да се погрижат за него.
След критичния период от началото на 90-те години на миналия век учените отбелязват някои признаци на подобрение и възстановяване. Въпреки това те предупреждават, че екосистемата на Черно море си остава силно уязвима на въздействия като замърсяване, свръхулов на риба и неустойчиво развитие на крайбрежието.
Помогнете на Черно море сега! Ето и посланията за промяна, споделени от Черноморска мрежа на НПО:
Всеки път, когато отида на плаж, ще вземам със себе си всички свои отпадъци и поне още един, който не е оставен от мене.
Ще се опитам да съхранявам водата като
— поправя тоалетната си, ако тя тече непрекъснато
— затварям крана на водата, докато си мия зъбите
— стоя под душа с една минута по-малко
— не мия чиниите под постоянно течаща вода
Няма да изливам мазнини, бои или химикали в канала или в тоалетната. Ще се информирам от специалистите по екология в общината как най-безопасно могат да се изхвърлят тези опасни обекти.
Ще засадя дървета, храсти и цветя в общите пространства около моята къща или блок. Ще се уговоря със съседите си за грижите и поддържането на растенията. Дърветата са най-сигурното средство за филтриране на отпадъци и води преди постъпването им във водните обекти.
Ще си нося пазарска чанта, когато отивам на покупки на пазара или в супермаркета, и няма да приемам ненужни найлонови торбички. Ще се опитам да купувам някои стоки насипно и ще купувам продукти с по-малко опаковки.
Ще се информирам как се обработват и къде попадат моите отпадъци и отпадъчни води. Ако управлението им не е задоволително, ще пиша на кмета и ще разкажа за писмото си поне на още двама души.
Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте държави — България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна — подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.
Всички черноморски държави подписват през 1993 г. в Одеса, Украйна т. нар. Одеска декларация, набелязваща общата политика на страните по Букурещката конвенция.
Тaзи декларация поставя основите, върху които шестте черноморски държави заедно с международните донори извършват задълбочена оценка на състоянието на черноморската среда — процес, довел до разработването на Стратегическия план, подписан на 31 октомври 1996 г.
Сега е в сила обновен Стратегически план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море от 2009 г. В него са заложени дългосрочни цели за качеството на черноморската екосистема, конкретни мерки за намаляване на замърсяването, подобряване на управлението на живите ресурси, насърчаване на човешкото развитие по начин, който не компрометира околната среда, и предприемане на стъпки за финансиране на екологични проекти.
Факти за Черно море
Черно море е свързано с Мраморно море чрез Босфора и с Азовско море чрез Керченския проток.
Площ: 421 638 км2
Максимална дълбочина: 2212 метра
Брегова ивица: 4869 км
От които:
- 1 756 км в Украйна
- 1 700 км в Турция
- 421 км в Русия
- 414 км в България
- 322 км в Грузия
- 256 км в Румъния
Въпреки дълбочината от 2212 метра, “целият живот” в Черно море е събран в горните 160 метра. На дълбочина по-голяма от 160 метра няма наличие на кислород и там се срещат само организми, които водят анаеробен начин на живот, съобщават от Фондация LessPlastic Bulgaria.
Защо наричаме Черно море – “черно”
Римският географ Помпоний Мела е автор на първата география, която предлага писмено доказателство за името на Черно море, което произхожда от I в. от н.е. Той пише, че гръцките пътешественици наричат Черно море “негостоприемно” поради необичайните бързопроменящи се метеорологични условия в морето и сблъсъците с местното население. В следствие на това гърците дават наименованието “Πόντος Ἄξεινος” (Pontos Axeinos), което буквално се превежда като “Мрачно море”. Съществува и теория, че морето е наричано ‘черно’ поради окисляването на металите със сероводород. Друга теория на икономическа основа е, че наименованието може да идва от античната търговия със смола, която е била значим продукт в региона. Въпреки че има различни версии и обяснения, точният произход на наименованието на Черно море все още остава предмет на дебати и тълкувания в средите на историците, лингвистите и учените.
Живот в Черно море
В Черно море се срещат:
- 3 вида китоподобни (муткур (морска свиня), обикновен делфин и афала)
- 201 вида риби
- 1 677 вида зообентосни организми (ракообразни, мекотели, червеи)
- 2 780 едноклетъчни водорасли
- 453 вида водорасли (макрофити)
- 390 вида малки ракообразни (зоопланктон)
- 175 вида морски гъби
Делфини в Черно море:
Муткур: най-малкият вид делфин. Размерът им е между 1,1 и 1,6 метра. Средната им продължителност на живот в наши дни е между 7 и 10 години, но при добри условия могат да достигнат до 23 годишна възраст.
Обикновен делфин: Достига размер между 1,6 и 2,2 метра. При добри условия могат да достигнат до 23 годишна възраст.
Афала: Достига размер между 2,1 и 3,1 метра. Средната им продължителност на живот в наши дни е между 20 и 35 години, но при добри условия могат да достигнат до 45 годишна възраст.
Медузи в Черно море
В Черно море се срещат 30 вида медузи, повечето от които (26 вида) са малки – с диаметър не повече от 1-20 mm. Най-често срещаните видове са обикновена медуза или медуза луна (Aurelia aurita) – до 20 см диаметър, белодробна медуза (Rhizostoma pulmo) – до 60 cm в диаметър. Медузите в Черно море в повечето случаи не представляват смъртоносна заплаха за хората (изкл. алергични реакции). По човешката кожа остават червени следи, наподобяващи химическо изгаряне. Лунните медузи понякога оставят светли изгаряния, които отминават за около час. Досегът с белодробни медузи (наричани още от местните “зелки”) може да бъде по-болезнен и белезите да останат няколко дни. Ако имате болезнен досег с медуза облейте засегнатото място. Нужно е да се отстранят всички (микроскопични) остатъци от медузата. Не търкайте мястото с хавлия, пясък или нещо друго. Може да използвате морска (солена) вода или оцет за почистване на мястото. Поставяйте студени компреси за по-бързо възстановяване.
Медузите активно се хранят с планктон. Те имат специализирани структури, които им позволяват да улавят и парализират дребния планктон, преди да го погълнат. Белодробната медуза също така може да се храни с по-големи организми. Медузи имат склонност към сезонно размножаване. То може да се различава в зависимост от различни фактори, като температурата на водата, хранителната наличност и светлинни условия. през пролетта и лятото, когато условията на температурата и наличието на храна са подходящи. Размножаването обикновено се осъществява чрез отделяне на гамети и последващо оплождане на яйцата, което води до образуването на лавови стадии.
Морското конче – символът на Черно море
Морско конче (Hippocampus guttulatus), обитаващо Черно море, е невероятно същество. Тялото на тази малка рибка е покрито с подобни на рога плочици и различни израстъци, които служат за естествен камуфлаж и я предпазват от хищници. Морските кончета могат да променят цвета си. Подобно на влечугите, очите на морските кончета могат да се движат самостоятелно. Освен това могат да гледат и на 300 градуса. Водят крайбрежен начин на живот и не са много подвижни. Морското конче е индикатор за добро качество на водата.
Екзоскелетът на рибката е доста здрав и не губи формата си дори при изсушаване. Именно това качество се използва от хората и превръща това морско създание в “сувенир”. Използването на морски кончета за декорация и сувенирни цели е довело почти до изчезването на вида в Черно море през 80те и 90те години на миналия век.
Десетки хиляди екземпляри са били изсушавани годишно, за да станат сувенири за туристите, а морските кончета почти напълно са изчезнали от морските зони, разположени в близост до курортите. Ето защо през 1994 г. то е включено в Червената книга на Украйна и събирането на морски кончета е забранено. След предприемането на тези мерки популацията му се увеличава достатъчно, за да не бъде включено в следващото издание на Червената книга през 2009 г.
Морските кончета имат плавателен мехур, който им позволява да плуват в изправено положение. Използват опашката си за прикрепяне към повърхности и други индивиди при чифтосване. Процесът на размножаване на морските кончета е доста специфичен. Те се придържат с безперковите си опашки. Мъжкият отваря специфична торбичка, където женската поставя оплодените яйца. Мъжкият се грижи са яйцата, докато се излюпят млади рибки. Новородените водни кончета се издигат на повърхността, за да поемат първата глътка въздух и да напълнят плувните си мехури. Впоследствие те се връщат в по-дълбоки води и прекарват време с баща си, като в случай на опасност се крият в торбата му за разплод.
Днес перспективите пред популациите на морските кончета стават все по-обнадеждаващи. Но хората, които обичат черноморски сувенири, трябва да помнят, че съдбата на Черно море зависи не само от състоянието на морската екосистема, но и от нашето разумно поведение.
Морският жълъд
Морския жълъд, наричан още баланус, е вид ракообразно. Живее прикрепено към твърди повърхности, камъни, черупки, отпадъци (пластмаса). Може да остане дълго време без храна и вода (на сушата при морета със силно влияние на приливи и отливи). Храни се с планктон като изважда крайник във формата на кепче и придърпва планктон към себе си. Това иначе скромно животно има най-дългия пенис в сравнение със собствения си размер. Пенисът му може да бъде до седем пъти по-дълъг от тялото (между 0,5 и 3 см според вида). Това обаче няма нищо общо със самочувствието, а с доста трудните условия, при които се възпроизвеждат. Основната причина за тази им даденост е начинът им на живот. Те са прикрепени към субстрата, но по някакъв начин трябва да се съвкупляват с полов партньор. Природата, или по друг начин казано еволюцията, ги е дарила със 7 пъти по-голям пенис от тялото им, за да могат да достигат до всичките си съседи без да напускат дома си. Животното обаче се сблъсква с друга трудност. В зоната на прибоя, която е предпочитано местообитание на морските жълъди, водата тече изключително бурно и с висока скорост. Поради това индивидите лесно могат да загубят важния си орган. Ето защо в зависимост от ситуацията баланусите имат различни по форма пениси – факт, който стана още по-загадъчен благодарение на резултатите от последните изследвания.
Черно море е уникална екосистема. Доброто състояние на водата и живите организми зависи от нас гражданите. Пластмасата е само един от проблемите. Има и други видове замърсяване, които не трябва да допускаме. Замърсяването, прекомерният индустриален риболов и бракониерството влияят значително на доброто състояние на морските екосистеми в Черно море! Нека заедно опазим този неповторим воден басейн.
Честит Международен ден на Черно море.
