Пасарелката до стадион “Спартак” по бул. “Левски” се превръща в ново място за заключена любов, видя репортер на СайтЪТ.
По решетката на надземното съоръжение вече са оставени катинарчета, символ на вечната любов. Варненци добре познават мостът по пътя за Галата, окичен с катинари, но очевидно се използват и нови пространства в градската среда.
Ето и любопитна информация по темата, споделена от 24 часа:
Cкрий ме, заключи ме и хвърли ключа в морето, обръща се Буревестников, героят на Тодор Колев, към Невена Коканова в легендарния филм “Опасен чар”.
Това е неговото поетическо обяснение в любов към застаряваща преподавателка по български език. В ония години учителките четяха поезия, а не ограбваха банки. Но и днес символичното заключване на любовта с катинар е изключително популярен ритуал, феномен на новия век, който вече се превръща в напаст за културното наследство на човечеството.
В Париж, града на любовта, годеници и младоженци от цял свят се вричат един на друг, вторачени в озъбената паст на някой гаргойл от катедралата “Нотър Дам”.
Страховитите готически чудовища са част от модата. Свещенодействието изисква младите да застанат на Моста на архиепископа, който свързва островчето Сите с левия бряг на Сена. Да изрекат нежни думи, да заключат катинарчето, което предварително са гравирали с имената си, и да хвърлят ключа в Сена.
Разбира се, гравюрата върху кофара не е задължителна, може просто да надраскат с маркер “П+Д = ВЛ”.
Но и любовните катинари се мърчандайзват – в района има малки работилници с гравьори, а някои отварят маси направо на улицата, използвайки бормашини с акумулатори. Мостовете, заплюти от влюбените в Париж, са Пон дьо л’аршевек, за който споменахме, Пасарел де-з-ар – дървеното пешеходно мостче, което излиза от Лувъра, и пасарелът, наречен на сенегалския поет, философ и президент Леополд Сенгор.
Защо точно тези – няма някакво дълбоко обяснение за колективното съзнание на туриста.
Най-вероятно, защото мостовете са оградени с телена мрежа, която е удобна за закачане.
Другите пищни и исторически натоварени парижки мостове имат каменни парапети, на които просто не може да закачиш нищо.
Париж отскоро е цел на кофарните туристи. Но с неговата романтична атмосфера и драматични гледки, които събуждат у зрителя чувството за вечност, скоро ще изпревари Флоренция, където катинарите са като скакалци и общината води дълга и упорита борба с тях, включително глоба от 50 евро.
Там се заключват по синджирите, ограждащи статуята на Бенвенуто Челини на моста Понте Векио над река Арно. Според някои източници именно отттам започва новата световна мания.
Всъщност идеята да закатинариш любовта повтаря средновековен обичай от Централна Европа. Матримониалната процедура изисквала на прага на дома на младоженците да има катинар. Когато влезели двамата, ги заключвали, а ключа изхвърляли символично. По едно и също време в началото на 80-те, а вероятно и независимо един от друг, с катинари почват да окичват моста във Флоренция и района накатедралата в Печ, Унгария.
Даже се смята, че родината на модата е именно Унгария. Но тъй като все пак през 80-те Италия и Унгария бяха разделени от желязната завеса, вероятно модата да оставяш месингов знак на своята неръждаема любов близо до свети и популярни места има две родини едновременно.
В Италия социалните антрополози предполагат, че обичаят не е започнат от влюбени, а от уволняващи се войници. Които вместо да ударят кепето в земята и да пеят за “дизела червен”, както се прави в България, закачали някъде в “цивилизацията” катинарчето от своето войнишко шкафче.
Около 2005-2006 година стремежът да се окачват “лучети д’аморе”, както ги наричат италианците, нараства лавинообразно, без да има логично обяснение за тоя феномен.
Сегавластите и в Печ, и във Флоренция водят загубена битка. Преди две години около статуята на скулптора Челини специално наета бригада от железари изряза 5500 символа на неразривната дружба.
В Печ металната ограда по малката уличка къмместната средновековна катедрала е плътно окачена с катинари от години, някои от които са поръждясали, вероятно като любовта на окачилите ги.
Затова вече са нападнати и околните улични лампи и огради. Заразата е плъзнала и по други места на Унгария – в Баяи Мишколц, преминала е и в Прага, Чехия, където се окичва малък пешеходен мост на улица “Великопреворски наместе”.
В Италия също се разширила територията. В Римтова е мостът Понте Милвио, във Вентимиля – Пасерела Скуарчафики, в Торино, Болцано…
Но най-известното друго място е т. нар. път на любовта – пътеката, която свързва градчетата Манарола и Риомаджорев района Чинкуетерев областта Лигурия. Там бил традиционен терен за кърска любов на местните жители. Днес туристите окачат своите катинарчета и изхвърлят ключа в най-красивото море на света – Лигурско.
Глобализацията на бронзовата любов преминава континенти и океани. Днес подобни романтични местенца има в Москва на т.нар. дърво на любовта на Лужковия мост.
В Киеве Владимирският узвиз край филхармонията, в Одесае на моста на мащехата край пристанището. В столицата на Латвия Рига – над мостче над Даугава.
Модата е заразила и азиатците, като положението в Китай е сериозно. Там са заплюти няколко места по Великата китайска стена. Тъй като тя е на сушата, ключът се хвърля в пропастта през стената, което е като соев сос за обичая.
Същото е и в Тайван, а там мостът на влюбените е пешеходен надлез на гара в Тайпе. В Сеул, Корея, катинарите ги качват върху кулата на връх Намсан.
Тъй като изхвърлянето на ключове може да застраши живота на влюбените, местните власти са поставили специални кошчета за ключета
В Токио са навсякъде. Модата е достигнала дори до американската военна база в Тихия океан на остров Гуам. Там се окичва мястото, наречено Пунтан дос Амантес .
В уругвайската столица Монтевидео се използва фонтан на булевард “18 юли”, а в Стокхолм– моста Вестерброн.
Има ги дори в скучния Брюкселна ъгъла на площад “Флаге” край моста Иксел.
В Кьолнсе окачват на моста Хохенцолерн, който е собственост на “Дойче бан”. Немските железници също водят епична битка с катинарите.
Но силата на любовта може да надвие и локомотив.
