Зелените биотехнологии все по-често се разглеждат като част от решенията за по-устойчиво земеделие и надеждно осигуряване на храни в бъдеще. Темата е във фокуса на новия епизод на подкаста „Talk innovation“ на Европейското патентно ведомство (EPO), посветен на иновациите при растенията и ролята на интелектуалната собственост за тяхната защита.
Растения, които се адаптират към променящия се климат
Едно от основните приложения на зелените биотехнологии е разработването на растения, способни по-добре да се приспособяват към неблагоприятни условия, съобщава ipbulgaria.bg.
Засушаването, наводненията, вредителите и растителните заболявания могат сериозно да повлияят върху земеделското производство. Биотехнологиите дават възможност определени характеристики на растенията да бъдат променяни по по-прецизен начин, така че културите да бъдат по-устойчиви и продуктивни.
EPO посочва като конкретни направления устойчивост на суша, вредители и заболявания, намалената нужда от торове и повишаването на хранителната стойност на растенията.
Това превръща растителните биотехнологии в част от по-големия въпрос за продоволствената сигурност – как да бъде осигурено устойчиво производство на храни при все по-непредвидими климатични условия.
Растенията като решение за замърсени почви
Зелените биотехнологии не се ограничават само до производството на храни.
В подкаста на EPO се разглежда и способността на определени растения да участват в почистването на замърсени почви. Това направление използва естествените свойства на растенията да абсорбират, натрупват или подпомагат разграждането на определени замърсители.
Подобни технологии разширяват значението на растителната биотехнология отвъд традиционното земеделие. Растенията постепенно се превръщат и в инструмент за справяне с екологични проблеми.
Могат ли растенията да произвеждат лекарства?
Още по-неочаквано приложение, включено сред темите на епизода, е използването на растения за производство на медицински вещества.
Чрез биотехнологични методи растителните клетки могат да бъдат използвани като своеобразни биологични производствени системи. Вместо растението да бъде само земеделска култура, неговите биологични механизми могат да бъдат насочвани към създаването на определени молекули с медицинско приложение.
Точно тези примери показват колко широка вече е областта на зелената биотехнология – от устойчиво земеделие до екологични и медицински технологии.
CRISPR и новото поколение растителни иновации
Особено място сред съвременните технологии заема CRISPR – метод за прецизно редактиране на генома.
След демонстрирането през 2012 г., че CRISPR може да бъде използван като програмируем инструмент за генетично редактиране, технологията започва бързо да навлиза и в растителните изследвания. Данните на EPO показват устойчиво нарастване на патентните заявки за CRISPR-базирани растителни технологии.
За разлика от традиционната селекция, която разчита на кръстосване и избор на растения с желани характеристики, геномното редактиране позволява много по-целенасочени промени.
Това може да бъде използвано например за развитие на устойчивост към суша или заболявания, намаляване на необходимостта от торове или подобряване на хранителните качества.
Европа има силни позиции в растителните биотехнологии
Патентна активност в областта на биотехнологиите през 2025 г. – водещи региони и заявители.
Източник: European Patent Office (EPO), Patent Index 2025.
Патентните данни показват и сериозна европейска активност.
През 2025 г. заявители от държавите по Европейската патентна конвенция представляват 59% от европейските патентни заявки в областта на растителните биотехнологии. Сред европейските държави водят Нидерландия, Германия, Швейцария и Франция.
В по-широката област на биотехнологиите броят на европейските патентни заявки се увеличава от 5 724 през 2015 г. до 8 203 през 2025 г. Тези числа включват не само растителните, но и медицинските, индустриалните и други биотехнологии.
Според данните, цитирани от EPO, Европа е и вторият по големина пазар на семена в света – около 7 млрд. евро, или приблизително 20% от световната търговия със семена. Европейските компании за селекция инвестират средно около 16% от оборота си в научноизследователска и развойна дейност.
Патент или право върху растителен сорт?
Именно тук се появява един от най-интересните въпроси от гледна точка на интелектуалната собственост.
В Европа конкретните растителни сортове и растенията, получени изключително чрез традиционни биологични методи, не могат да бъдат патентовани. Новите сортове могат вместо това да бъдат защитени чрез специалната система за права върху растителни сортове. На ниво ЕС тя се администрира от Community Plant Variety Office (CPVO).
Патентът има различен предмет.
Той може да защитава техническата иновация – например специфична генетична модификация, генна последователност или метод за редактиране на генома. Сортовото право, от своя страна, защитава конкретния растителен сорт.
Така една биотехнологична разработка и конкретен сорт, в който тя е приложена, могат да попадат в различни режими на защита.
Кога една растителна иновация може да бъде патентована?
Самото наличие на генетична промяна не е достатъчно.
Според EPO техническата характеристика трябва да има реален практически ефект – например устойчивост на суша, вредители или заболявания, намаляване на нуждата от торове или подобряване на хранителната стойност.
Както при останалите изобретения, растителната биотехнологична разработка трябва да отговаря и на основните критерии за патентоспособност – новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост.
Това е причината границата между традиционната селекция и техническата биотехнологична иновация да има толкова голямо значение за патентното право.
EPO и CPVO свързват двете системи
В практиката патентната и сортовата защита не съществуват напълно отделно една от друга.
EPO обменя информация с CPVO, което позволява на патентните експерти да проверяват дали определена растителна характеристика вече съществува в регистрирани или защитени сортове. Тази информация се използва заедно с патентните бази данни при преценката дали заявеното изобретение действително е ново и изобретателско.
Това взаимодействие става все по-важно с навлизането на технологии като CRISPR, при които традиционната селекция, молекулярната биология и патентното право се срещат в една и съща иновационна среда.
Храната на бъдещето е и въпрос на интелектуална собственост
Подкастът на EPO показва, че зелените биотехнологии вече не са само научна тема.
От растения, които понасят суша и болести, през култури с подобрени хранителни характеристики до растения, използвани за възстановяване на замърсени почви или производство на медицински вещества – възможностите непрекъснато се разширяват.
Заедно с тях обаче нараства и значението на правилната защита на иновациите.
Патентите защитават техническите решения, а правата върху растителни сортове – резултата от селекционната дейност. Именно взаимодействието между наука и интелектуална собственост може да определи колко бързо тези разработки ще достигнат от лабораторията до земеделието и пазара.