След всяка тежка катастрофа общественото внимание почти винаги се насочва към действията на водача. Но дали вината приключва зад волана? Или държавата също носи отговорност, когато пътната инфраструктура не изпълнява предназначението си?
Този важен въпрос поставя в свой правен анализ адвокат Мартин Костов, според когото безопасността на движението не зависи единствено от поведението на шофьорите, а и от състоянието на пътищата и предпазните съоръжения.
Мантинелата не е просто метална ограда
По думите на адвокат Костов ограничителните системи по пътищата не са декоративен елемент. Те трябва да бъдат проектирани, монтирани и поддържани така, че при инцидент да ограничат последствията.
Когато тежкотоварен автомобил премине през предпазната ограда и навлезе в насрещното движение, възниква въпросът дали съоръжението е изпълнило своята функция или е допринесло за трагедията.
Тревожна статистика
По публични данни през първите шест месеца на 2026 година по българските пътища са загинали 219 души, при 187 за същия период на миналата година.
Макар статистиката сама по себе си да не доказва проблем с инфраструктурата, тя поставя въпроса дали всички опасни участъци са обезопасени достатъчно добре.
Кой носи отговорност?
Правният анализ припомня, че Законът за пътищата възлага конкретни задължения на стопаните на пътната инфраструктура.
При републиканските пътища това е Агенция “Пътна инфраструктура”, а при общинските – съответната община.
Според автора, ако ограничителна система е била повредена, неподходящо проектирана, неправилно монтирана или не е подменена въпреки установен риск, държавата или съответният стопанин на пътя също могат да носят отговорност.
Не всяка катастрофа е само човешка грешка
Адвокат Костов подчертава, че при тежки пътни инциденти трябва да се изследват не само действията на водача, но и:
- дали предпазната ограда е била подходяща за конкретния участък;
- в какво техническо състояние се е намирала;
- кога е била последно проверявана;
- дали е отговаряла на действащите стандарти за безопасност.
“Пътят има стопанин”
Основната теза на анализа е, че отговорността за безопасността по пътищата е споделена.
“Опасната инфраструктура не отменя вината на водача, но и вината на водача не отменя задълженията на държавата.”
Според автора обществото не трябва да търси единствено “удобния виновник”, а да изисква пълно разследване на всички фактори, довели до трагедията.
Материалът е изготвен по правен анализ на адв. Мартин Костов
