Зам.-кметът, който е и зам.-председател на Постоянната комисия по култура към НСОРБ, участва в дискусия за механизмите на финансиране на читалищата в страната
С дискусия за проблемите, свързани с действащия механизъм за финансиране на читалищата в страната, започна заседанието на Постоянната комисия по култура (ПКК) към НСОРБ, която се проведе на 9 и 10 април във Варна. Събитието събра близо 50 представители на местните власти – кметове, заместник-кметове, ръководители и експерти с ресор „Култура“.
Културата е стълб на живота на градовете, която дава смисъл на провеждането на политика и около която се гради идентичността и смисълът от публичната дейност, заяви пред участниците в заседанието зам.-кметът на Варна Павел Попов, който е и зам.-председател на комисията.
По време на разговорите председателят на комисията и кмет на Свищов д-р Генчо Генчев заяви, че НСОРБ е поставяло пред Министерство на културата въпроса за необходимостта от сериозна реформа в Закона за читалищата, за да отговори на съвременните потребности на обществото, както и за обвързване на подкрепата с публичен ресурс с реална дейност и резултати.
Членовете на ПКК се обединиха около мнението, че местните власти нямат механизми за контрол по целесъобразното разходване на предоставяните субсидии. Не са редки случаите, когато в общините се представят формално съставени годишни отчети, неподплатени с доказателства и документи. Данните на Министерство на финансите за предходни години сочат, че механизмът за финансиране на българските читалища, базиран на „субсидирана бройка“, не създава стимули за реализиране на дейности и за постигане на резултати. Немалка част от регистрираните читалища в страната не отчитат дейност по нито един от наблюдаваните 10 показателя, но получават държавна субсидия, коментираха още участниците в дискусията.
Законът за народните читалища (ЗНЧ) е претърпял множество изменения и допълнения, като нито едно от тях не е променило съществено системата за държавно финансиране на дейността на читалищата, заяви д-р Генчев. Той обобщи основните насоки, по които Комисията може да работи за решението на този казус. Сред тях са „инвентаризация“ на читалищата и тяхната дейност, изготвяне на задълбочен анализ, който да бъде основа за подготовката на промени в Закона за народните читалища и иницииране на дебат за промяна в механизма на финансиране. Мерките включват излъчването на работна група, която да представи пред Министерството на културата предложенията за промени, свързани с дейността на читалищата, както и да бъде поставен въпросът за достойно заплащане и квалификация на читалищните и музейни специалисти в България.
