Предлага се премахване на разрешителните режими и въвеждане на ясен, единен
Малкият и средният бизнес в България е поставен под системен административен натиск, който често се превръща в основна пречка пред развитието му. Това заяви съпредседателят на „Синя България“ Петър Москов, като даде конкретен пример с откриването на най-обикновен търговски обект.
По думите му, за да започне работа дори малък бизнес, като например баничарница, са необходими 11 различни разрешителни от 7 институции. „Това не е просто бюрокрация – това са седем различни точки, в които бизнесът може да бъде спрян, забавен или притиснат. Това са седем възможности за корупция“, подчерта Москов.
Той обясни, че настоящият модел поставя предприемача в зависимост от волята на администрацията, вместо да гарантира ясни и предвидими правила. „В крайна сметка не става въпрос дали отговаряш на изискванията, а дали чиновникът ще реши да ти позволи да работиш. Това изкривява цялата икономическа среда“, заяви той.
Според него административният натиск не се изчерпва само с разрешителните режими, а продължава и след старта на бизнеса чрез множество проверки от различни институции, често без предварителен график и ясни критерии. „Всеки предприемач знае, че във всеки момент могат да се появят проверки, които зависят изцяло от субективната преценка на контролиращия орган“, посочи Москов.
Като решение от „Синя България“ предлагат радикална промяна на този модел чрез въвеждане на Единен кодекс на държавните изисквания. В него всички правила ще бъдат ясно разписани, конкретни и еднакви за всички, без възможност за субективно тълкуване.
„Изпълняваш изискванията – които са ясно описани и ограничени като брой – уведомяваш държавата и започваш работа. Не обикаляш институции, не чакаш разрешения. Контролът идва след това, а не преди това“, обясни той.
Москов подчерта, че това не означава липса на контрол, а промяна в неговата философия. Проверките трябва да се извършват по предварително обявен график и да са насочени единствено към спазването на ясно дефинираните правила, а не към субективни изисквания на администрацията.
Допълнително той предложи въвеждане на персонална отговорност за държавните служители, включително финансова, при неправомерни действия спрямо бизнеса. „Когато чиновникът носи лична отговорност за щетите, които причинява, тогава ще има и реална промяна в поведението на администрацията“, заяви Москов.
Според него именно подобни реформи могат да освободят потенциала на малкия и средния бизнес и да създадат реални условия за икономически растеж. „В момента предприемачът се бори не с пазара, а с държавата. Това трябва да се промени“, допълни съпредседателят на „Синя България“.
