Съпредседателят на „Синя България“ предупреждава, че зад различните политически образи стои една и съща философия – повече държава, повече контрол и по-малко свобода за бизнеса и обществото
Румен Радев и Делян Пеевски изглеждат като различни политически явления, но всъщност представляват две лица на една и съща държавна философия – философията на концентрираната власт, зависимата икономика и използването на институциите като средство за контрол. Това заяви съпредседателят на „Синя България“ Петър Москов, който направи подробен политически и икономически анализ на модела, който според него стои зад двете фигури.
По думите му зад привидните различия между Радев и Пеевски стои общо разбиране за ролята на държавата – не като арбитър, който поставя ясни правила, а като център, който разпределя ресурси, определя посоката на икономиката и решава кой може да се развива и кой да бъде поставен в зависимост.
„Радев и Пеевски са двете страни на една и съща монета. Това е монетата на тоталната държава – държавата касичка и държавата бухалка. Държавата, която първо взима все повече от обществото, а след това използва натрупания ресурс, за да контролира, подчинява и възпроизвежда зависимости“, посочи Москов.
Според него именно в това се състои голямата опасност за България – не просто в присъствието на едно или друго политическо лице, а в устойчивостта на самия модел. Той подчерта, че този модел може да има различни политически носители, различен език и различен публичен стил, но винаги води до едно и също: концентриране на власт, задушаване на свободната инициатива и превръщане на държавните институции в инструмент за икономически и политически натиск.
Москов определи ДПС и Пеевски като познатото лице на тази система – лице, което българското общество вече разпознава като символ на задкулисие, влияние през институциите и политико-икономически зависимости. По думите му този модел от години функционира чрез достъп до обществени поръчки, преразпределяне на публични средства, контрол над административни решения и поддържане на тесен кръг от привилегировани икономически субекти.
„Това е моделът, в който държавата не служи на всички, а на избрани. Тя не поставя правила, а раздава привилегии. Не гарантира конкуренция, а създава близост до властта като най-ценен ресурс. Това е олигархичната държава“, коментира той.
Съпредседателят на „Синя България“ обаче предупреди, че опасността не се изчерпва с това, което вече е познато. Според него фигурата на Румен Радев носи по-различен, но не по-малко рисков вариант на същата политическа логика. Ако при Пеевски и ДПС моделът е по-ясно разчетен от обществото като мрежа от зависимости и контрол през икономически и партийни механизми, то при Радев той се явява в по-приемлив, по-„легитимен“ и по-лесно продаваем вид.
„Новата опасност идва с образа на алтернатива. С образа на нещо различно, на нещо уж противоположно на задкулисието. Но когато се вгледаш в съдържанието, виждаш същото разбиране – силна централизирана власт, държавен контрол над икономическите процеси, подозрение към свободната инициатива и готовност политическата власт да определя посоката на обществото и икономиката“, заяви Москов.
По думите му именно това прави проекта около Радев особено опасен – защото той може да привлече не само традиционния ляв, държавнически и русофилски вот, но и хора, които са разочаровани от досегашния политически модел и търсят нов център на властта, без да виждат, че зад новия образ може да стои същата стара логика.
Москов бе категоричен, че силна властова позиция на Радев би означавала не просто поредна политическа смяна, а опит за по-дълбоко пренареждане на държавата в посока на централизация и подчиняване на обществените и икономическите процеси на един силов политически център.
„Големият проблем е, че при такъв проект държавата започва да навлиза все повече навсякъде – в икономиката, в инвестициите, в производството, в механизмите за разпределяне на ресурс. А когато държавата започне да решава кой да инвестира, кой да произвежда, кой да печели и кой да оцелее, това вече не е свободна икономика. Това е политически контрол над икономическия живот“, подчерта той.
Според него общият знаменател между Радев и Пеевски е именно разбирането, че държавата трябва да бъде основният център на сила, а не ограничен арбитър, който създава правила и оставя обществото и бизнеса да се развиват свободно. В единия случай този модел се проявява през мрежи от влияние и олигархични зависимости, а в другия – през претенцията за по-силна, по-централизирана и „спасителна“ държава.
„Единият е познатата форма на овладяна държава, другият е претенцията за тотална държава. Но и в двата случая свободният човек, свободният предприемач и свободното общество губят“, заяви Москов.
Той предупреди, че подобно развитие би имало не само вътрешнополитически, но и геополитически последици. По думите му, когато една държава тръгне към по-голяма вътрешна концентрация на власт, тя неизбежно започва да се отдалечава и от логиката на европейската икономическа и политическа интеграция, която предполага правила, ограничена власт, конкуренция и предвидимост.
„Не можеш едновременно да говориш за европейско бъдеще и да работиш за модел, в който държавата е над икономиката, над инициативата и над правилата. Европейският модел е модел на правила и свобода. Тоталната държава е неговата противоположност“, коментира той.
В този контекст Москов разкритикува и поведението на останалите големи политически играчи, които според него отказват ясно да назоват опасността и оставят отворена вратата и към единия, и към другия вариант на същия модел. Той посочи, че липсата на категорично разграничение от ДПС и от проекта около Радев създава риск след изборите от нови сглобки, нови зависимости и ново преподреждане на властта без реална промяна в механизма.
„Проблемът не е само кой ще влезе във властта, а дали ще бъде прекъснат самият модел. Ако не бъде прекъснат, просто ще сменим едни лица с други, а държавата ще продължи да функционира по същия начин – като касичка за едни и бухалка за други“, заяви той.
Според Москов единствената реална алтернатива е едновременно разграждане и на двата центъра на този тип държавност – и на познатия олигархичен модел, свързван с Пеевски и ДПС, и на новия проект за силно централизирана власт, който той вижда в лицето на Радев.
„Възможно бъдеще има само ако България се откъсне и от двете. И от овладяната държава, и от тоталната държава. И от държавата на зависимостите, и от държавата на едноличния контрол. Всичко останало е вариация на един и същ проблем“, заключи съпредседателят на „Синя България“.
Гласувайте за Коалиция “Синя България” с бюлетина номер 3
Купуването и продаването на гласове е престъпление.