Престъпленията срещу дивата природа в България остават масово ненаказани, а резултатът е тревожен – за по-малко от десет години страната е загубила над 100 екземпляра от редки и защитени видове. Това се посочва в петиция, изпратена до президента, Министерския съвет, министри, Народното събрание и ключови парламентарни комисии, с искане за незабавни промени в Наказателния кодекс.
Документът настоява за завишаване на наказанията за престъпленията против дивата природа, както и за изрично инкриминиране на незаконното използване и поставяне на отрови и опасни вещества в природата. Според авторите липсата на адекватна наказателна отговорност води до системна безнаказаност, сериозни щети за биологичното разнообразие и реални рискове за човешкото здраве.
Защо петицията е спешна
В текста се подчертава, че въпреки приетите мерки – сред които Националният план за действие срещу отровите в дивата природа (2021–2030 г.) и създаването на специализиран сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“ в МВР – много разследвания приключват със спиране поради „неразкрит извършител“. Това често означава, че делата остават блокирани до изтичане на давностните срокове.
Отровени редки картали край Котел: удар срещу завръщането на вида в България
Като примери за последиците от тази практика са посочени редица тежки случаи – масови отравяния и убийства на белоглави, черни и египетски лешояди, както и на скален орел. Само при последния регистриран инцидент, от 10 януари 2026 г., вследствие на отровна примамка са загинали шест черни и един белоглав лешояд.
Европейският контекст
Петицията напомня, че през 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1203 за защита на околната среда чрез наказателно право, която криминализира най-тежките екологични престъпления, включително случаи, определяни като „екоцид“. Държавите членки имат срок от две години да я въведат в националното си законодателство, а според авторите България трябва да използва този момент за реални и ефективни промени.
Какво се иска
Сред основните искания са:
- по-високи наказания за престъпленията срещу дивата природа и защитените видове;
- криминализиране на поставянето и използването на отрови в природата;
- по-широки възможности за участие на институции и организации в наказателните производства;
- ангажиране на отговорност на организации, стопанисващи дивеча, при установено бракониерство;
- по-добра координация между МВР, МОСВ и МЗХ и увеличаване на капацитета на специализирания сектор в полицията.
Петицията е подписана от адв. Емилия Тончева – юрист и еколог, бивш заместник-министър на околната среда и водите, и Мирослава Петрова – граждански активист и народен представител в 47-ото и 49-ото Народно събрание, с призив институциите да поемат реална отговорност за опазването на дивата природа.