План за равенство, приобщаване и участие на ромите в обществения живот предстои да бъде внесен в община Варна (ВИДЕО)

„План за равенство, приобщаване и участие на ромите в община Варна 2024-2030“ бе представен на кръгла маса днес от Асоциация „Човешки права-стъпка по стъпка“, предаде репортер на TheSite24.

Планът е разработен съвместно с експерти от Община Варна, а на дискусията днес присъстваха представители на дирекции “Социални дейности” и “Образование и младежки дейности”.

Предстои планът да бъде внесен за разглеждане на заседание на Общинския съвет в морската столица.

Ето какво коментира по време на форума Елка Кръстева, председател на Асоциация „ЧПСС“:

По време на дискусията работата с ромското малцинство във Варна и проблемите на етноса коментира Николай Николов, здравен медиатор към Община Варна.

Николай Николов, здравен медиатор: Трябва да имаш сърце, за да влезеш в обувките на другия и му дадеш надежда! (ВИДЕО)

На срещата стана ясно, че ромската жена трябва да получи по-пълноценни шансове за изява. Планът предвижда освен социално включване и интеграция, приоритетна работа в сферата на образованието и здравеопазването.

Трябва да включим ромите във всички точки на обществения живот, коментира по време на кръглата маса Ивелина Дюлгерова от дирекция”Социални дейностти” към Община Варна. Според нея и до момента ромите във Варна имат пълноправен достъп до правните и социални услуги, но по-скоро не са наясно как да се възползват от тях.

“За мен най-големият проблем в общността е липсата на грамотност”, коментира Ивелина Дюлгерова.

Този репортаж е част от проекта “През очите на сърцето” на СНЦ “Пресклуб Варна” и се осъществява с подкрепата на Фонд “Култура” към Община Варна в направление “Медийни проекти”

Ето и разработения „План за равенство, приобщаване и участие на ромите в община Варна 2024-2030“, който бе обсъждан на днешния форум:

Настоящият План за равенство, приобщаване и участие на ромите в община Варна 2024-2030г /Планът/е разработен в контекста на изпълнението на Стратегията на област Варна за равенство, приобщаване и участие на ромите (2022-2030) и инкорпорира в себе си политиката за развитие на община Варна, основана на участие на всички общности, активното включване на разнообразните групи и етнически малцинствени групи в процесите на вземане на решения и планиране на бъдещето на общността.

На база резултатите от последното официално преброяване на населението от НСИ през 2021 г. в община Варна има преброени 319 900 жители.

По данни на НСИ от същото преброяване, ромите са третата по големина етническа група в община Варна. Като роми са се самоопределили 1836 души или 0.7 % от жителите на общината. Но по неофициални данни на НПО, управлявани от роми, и работещи по техните проблеми, живущите роми на територията на община Варна са около 25 000 души.

Анализът на данните показва, че в етническия състав на населението на община Варна е налице най-висок относителен дял на българската етническа общност – 86,51%, срещу 78,51% средно за страната. Прави впечатление ниският дял на турско население в община Варна – 2,78%, срещу 7.80% за страната и много по-ниският дял на населението от ромската етническа група – 0,7% в община Варна, срещу 4.10% за страната. Българската етническа група преобладава във всички населени места на общината с изключение на село Каменар, където преобладава ромската етническа група. Териториалното разпределение на ромското население в община Варна се характеризира със струпване на компактни ромски общности в няколко района: с. Каменар, в р-н „Одесос” /т. нар. квартал „Максуда”/, в р-н „Вл. Варненчик” /т. нар. „Гъбена махала”/ и в район „Аспарухово“.

Продължава тенденцията част от хората, които населението продължава да нарича роми, да се самоопределят като българи, турци, румънци и други, което произтича от правото на преброяваното лице само да определи етническата  си принадлежност или да не посочи такава. В сравнение с другите градове и населени места в областта и страната, община Варна е със сравнително малък абсолютен брой на тази общност, имайки предвид притегателната сила на Варна, като голям икономически, туристически и търговски център.

Интегративният подход, който община Варна прилага при разработването и реализацията на местни политики води до повишаване на социалната справедливост, създаване на по-устойчиви общности и подобряване на качеството на живот на всички граждани. Мерките, предвидени в Плана са в синхрон с принципа за устойчиво развитие, базиран на инклузивното участие чрез:

–    Осигуряване на равен достъп и равни възможности за участие на всички общности, включително маргинализирани и уязвими групи.

–    Създаване на форуми за диалог: организиране на публични форуми, консултации и обсъждания, където представители на различни общности могат да изразяват своите гледни точки и нужди.

–    Партньорство с гражданското общество: установяване на партньорства с неправителствени организации, които работят с различни общности, и съвместна реализация на проекти и инициативи.

–    Местно планиране и развитие: разработване на местни стратегии и планове, които отразяват нуждите и приоритетите на всички общности.

–    Икономическо развитие и заетост: инвестиране в икономическото развитие на общината, което създава работни места и възможности за всички граждани.

–    Образование и култура: подкрепа за образователни и културни инициативи, които насърчават интеграцията и уважението към различните култури и традиции.

–    Социални услуги и здравеопазване: осигуряване на достъп до качествени социални услуги и здравни грижи за всички граждани.

–    Инфраструктура и околна среда: развитие на инфраструктура и урбанистични обновления, които облагодетелстват всички общности и подобряват качеството на живот.

–    Социално сближаване и борба с дискриминацията: активно съдействие за създаване на общество, което противодейства на дискриминацията и подкрепя равенството

–    Мониторинг и оценка: постоянно мониториране и оценка на реализираните мерки и програми за да се гарантира, че те отговарят на нуждите на всички общности.

Този участващ подход към развитието на общината се основава на принципите на демокрация, равенство и уважение към различните култури и гледни точки и е основополагащ механизъм в община Варна за реализацията на успешни местни политики. Сътрудничеството и диалогът между различните общности и общинските институции са от съществено значение за успеха на този подход.

Участието на ромите в обществения живот е от основно значение за насърчаване на интеграцията и равенството. Ромите, като една от най-големите етнически малцинствени общности в Европа, са изправени пред множество предизвикателства, свързани с дискриминацията и социалното изключване. Осигуряване участието на ромите в обществения живот e главна отговорност на местната власт и изисква координирани и съвместни усилия от страна на обществото, администрацията и гражданските организации.

ІІ. ПРИОРИТЕТИ

1. ОБРАЗОВАНИЕ

Прегледът и анализът на състоянието на системата на варненското образование показва, че инфраструктурата й включва обекти на пълната гама от образователни институции в системата на предучилищното и училищното образование, заложени в Закона за училищното и предучилищното образование /ЗУПО/. Съобразно формулировката в Закона за предучилищното и училищното образование, в структурата на образователната система в Република България са дефинирани следните видове образование: предучилищно, основно, средно и висше образование.

Предучилищното образование включва деца от 3 годишна възраст до постъпването им в първи клас (6-7години). Неговата основна цел е да изгради у децата умения и ценности за училищна среда. Предучилищната подготовка на децата е задължителна и се организира в подготвителни групи в детските градини или в подготвителни групи в  училище. В община Варна към момента функционират 62 детски градини- 51 общински и 11 частни.

Училищното образование в нашата страна започва от 7 годишна възраст.  Към настоящия момент в община Варна функционират 67 училища: 45 общински, 10 държавни и 12 частни. Общинските училища се разпределят както следва: 1 начално, 27 основни, 10 средни, 5 профилирани гимназии, 2 професионални гимназии. Държавните училища се определят – 9 професионални, 1 Спортно училище, 1 Национално училище по изкуствата, 1  Специално училище за ученици с нарушено зрение „Проф. Иван Шишманов“.

Извеждането на приобщаващото  образование като приоритет се изразява в осигуряване на мерки, давайки възможност за прилагането на диференциран и индивидуализиран подход към децата и учениците, включително от уязвимите групи, в т.ч. роми, чрез компенсиране на затрудненията при усвояването на учебното съдържание, липсата на мотивация и трудностите при завършване на клас.  В тази връзка в община Варна са създадени  Центрове за подкрепа за личностно развитие/ЦПЛР/. Към момента в община Варна има 6 центъра за подкрепа за личностно развитие и 1 Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Всеки един от тях има специфични функции, които са съобразени с потребностите на децата и учениците.

На територията на община Варна осъществяват дейност и 6 висши училища:

• Икономически университет
• Технически университет
• Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“
• ВВМУ  „Никола Йонков Вапцаров“
• Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
• Висше училище по мениджмънт

Община Варна винаги е била пример за етническа толерантност и свидетелствата за това са много. Във Варна живеят и работят представители на над 10 етнически групи – български граждани от турски произход (турци); български граждани от ромски произход (роми), български граждани от арменски, гръцки, еврейски, руски, украински, полски, чешки, словашки, унгарски и арабски произход.

По данни на последното официално преброяване на населението от НСИ през 2021 г. се вижда, че приблизително 10% от населението на община Варна се самоопределят с майчин език, различен от български. Това налага специфичен подход за интеграция на тази част от населението и адаптиране на образователната методика, с цел преодоляване на потенциалните трудности за удовлетворяване на съответните образователни нужди. 

В община Варна се прилагат мерки за развитие на потенциала на децата, за които майчиният език е различен от българския и които не владеят добре българския език.

Работи се активно и ефективно по Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст и се осъществява и работа с родители от уязвимите групи, в т.ч. роми.

Ежегодно се реализира Програма на община Варна за приобщаващо образование  на деца, ученици и студенти от различни етнически групи и в неравностойно социално положение, както и извънкласни дейности по интереси в училищата и детските градини.   Това дава възможност на училища и детски градини да разработят свои проекти за приобщаване на тези групи към българския език  и традиции. Реализират се дейности по превенция на отпадането от училище и преждевременното напускане на образователната система, както и за пълноценното включване в учебния процес.  Работата по проектите в малки групи от деца и родители в извънучебно време обогатява езиковата грамотност, разгръща творческия потенциал на децата, спомага за тяхното личностно и гражданско израстване. В резултат на прилагането на тези политики се отчитат повишена грамотност, по-добро владеене на българския книжовен език, обогатяване на общата култура и подобряване на психологическата среда. За периода 2016-2023 година в програмата са се включили с проекти училища и ДГ с деца и ученици роми. Активно участие в програмата имат ОУ „Д. Войников” и  ДГ „Боров кът” от село Каменар, СУ „Любен Каравелов“, Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“, СУ „Елин Пелин“, ОУ „Отец Паисий“, ОУ „Свети Иван Рилски“.  А СУ „Свети Климент Охридски” със своя проект „Фолклорна дъга” успешно приобщава ученици от различни етноси.

За 2023 година по Програмата за приобщаващо образование  на деца, ученици и студенти от различни етнически групи и в неравностойно социално положение, както и извънкласни дейности по интереси в детските градини в бюджета на Община Варна са заложени 185 000 лева.

За 2023 година в Община Варна са установени 1155 деца и ученици от уязвимите групи и за тях са получени финансови средства от Министерството на образованието и науката /МОН/ в размер на 267 715 лева. Средствата са разпределени в 5 училища – СУ „Елин Пелин”, СУ „Л. Каравелов”, ОУ „Добри Войников“- с. Каменар, ОУ „Отец Паисий“, ОУ „Свети Иван Рилски“ и в 1 детска градина „Боров кът“ – с. Каменар.

За нуждите на образователната система в Община Варна  работят 5 образователни медиатори.

• ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Основната цел на здравната политика на Община Варна е подобряване на здравето на гражданите на Варна чрез ефективна профилактика, промоция на здравето,  осигуряване на равен достъп на всички  граждани на  своевременна и качествена медицинска помощ.

Здравните кабинети на територията на Община Варна са 112 и се обслужват от 170 медицински специалисти (лекари и медицински сестри), които обгрижват деца и ученици в детски градини и училища. Данни по етнически признак не се събират, обработват и съхраняват в областга на здравеопазването. Съгласно изискванията на чл. 85 от Закона за здравето: „На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол произход, език, нацнонална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, ceксyaлнa ориентации, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването“. Тези нормативни изисквания са спазени при утвърждаването от Министерството на здравеопазването и НСИ на образците на Годишните статистически отчети и приложение към тях, конто лечебните заведения попълват и подават, съгласно изискванията на Закона за статистиката.

Достъпът до здравни услуги на ромската общност се гарантира чрез посредничеството на здравните медиатори, които са свързващо звено между уязвимите групи от населението и системата на здравеопазването. Дейността на здравните медиатори е възможност за разрешаване на част от проблемите в здравеопазването на лицата от етническите групи. В общината има вече натрупан положителен опит в тази насока.

Във   връзка   с   предприемането   на   мерки   за   превенция   на разпространението на коронавируса на здравните медиатори в rp. Варна бяха предоставени информационни материали „Правила за хигиена и как да действаме”. Проведени са консултации и разяснявания. Промените в начина на регистриране на заболяемостта и липсата на официални статистически данни за разпределението й по етнически признак затрудняват анализа, но данните от проведени представителни социологически изследвания показват, че лицата от ромски и турски произход, сравнително по-често страдат от заболявания на дихателната система (силикоза, туберкулоза, белодробен еифизем, пневмонии, бронхити, бронхнална астма) и на опорно-двигателния апарат. Представителите на етническите групи в неравностойно положение се сблъскват с повече трудности при профилактиката и ранното диагностициране на раковите, сърдечно-съдовите и белодробните болести. Съществуват проблеми при обгрижването на бременните жени от ромската общност. Практиката показва, че те  се картотекират непосредствено преди раждането, не посещават редовно женска консултация и с това попадат в рискови групи бременности. Състоянието и тенденциите на здравното състояние  на лицата, принадлежащи към етнически общности, се оценява в зависимост от демографските процеси, заболяемостта, рисковите фактори, физическото развитие и дееспособносттa и самооценката на здравето.

Налице са значителни етно-демографските разлики, които влияят съществено върху самооценката за здравето на българските граждани от ромски и турски произход. Поради невъзможността да се осигури навременно и продължително лечение на нуждаещите се, смъртността в турската и особено в ромската група настъпва много по-рано, отколкото при останалото население. При лицата от ромски и турски произход леталитетът при заболявания като инфаркт, инсулт, пневмония или при злокачествено заболяване, е по-висок.

Основните причини за влошаване на здравето на българските граждани, вкл. принадлежащи към етническите малцинства, са бедността, нездравословният начин на живот, свързан с непълноценното хранене, постоянният дистрес, съчетани и с други рискови фактори, като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотични вещества, ниска двигателна активност и др. Тези неблагоприятни процеси се задълбочават в момент, когато държавата не може да увеличи средствата за здравеопазване, а ниската покупателна способност на преобладаващата част от ромските и турските домакинства прави платените медицински услуги и медикаменти недостъпни за тях.

В ромската общност туберкулозата придобива по-високи остойности на разпространение. Поради неизградената и лошата инфраструктура в  махалите, лицата от ромски произход по често боледуват от вирусен хепатит, стомашно-чревни заболявания и паразитози.

След втората половина на 90-те години в резултат от разпространението на наркотици в ромските квартали в големите градове сред младежите и децата  се повиши рязко заболеваемостта от хепатит В и С, увеличи  се  и риска от инфектиране с вируса на ХИВ, задълбочи се бедността в семействата с наркомани, дистреса на родителите и другите членове на домакинството и свързаните с това рискове за здравето на целите семейства. Тази тенденция продължава и до днес.

Политиката на община Варна в сферата на здравеопазването актентира върху подобряването на здравното обслужване на групите в неблагоприятно положение  в т.ч. и ромското население, предвид влошените здравни показатели  за страната. В Националната програма за профилактика и контрол на СПИН и полово предавани болести, Националната програма за профилактика, ранна диагностика и лечение на туберкулозата, Националния план за укрепване на системата за надзор на заразните болести, Националната програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите, Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето в Република България и др. са заложени дейности, насочени към лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства. Тези програми успешно и устойчиво се прилагат и на общинско ниво.

 Доброто здраве, като резултат от достъпа до здравеопазване е неотменна част от основните човешки права. По-големите инвестиции в здравни услуги за всички, намаляването на детската и майчината заболяемост и смъртност, осигуряването на достъп до качествени медицински грижи и услуги, включително за репродуктивно здраве, за семейно планиране и сексуално здраве, са важни цели сами по себе си и са от изключително значение за постигането на устойчиво развитие и по-добро качество на живот. Необходимо е да се положат допълнителни усилия и да се преразпределят съществуващите финансови, институционални и човешки ресурси за подобряване на достъпа на гражданите на община Варна, принадлежащи към етническите малцинства в неравностойно положение до качествени медицински грижи и лечение.

• ЗАЕТОСТ

Заетостта на ромите на пазара на труда е сложен проблем, който изисква интегрирани усилия на различни нива – от правителствени институции до местни общности и граждански организации. Важно е да се подчертае, че решаването на този проблем изисква дългосрочни и устойчиви усилия и подкрепа.

Според изследване на фондация „Тръст за социална алтернатива“ приблизително 43% от всички роми в България работят. Данните са от проучване, извършено от фондацията в периода юли-август 2022 г. сред 1250 човека в цялата страна. За сравнение делът на заетите в цялата страна – по данни на Националния статистически институт за първо тримесечие на 2023 г., е 53,1% , допълниха от фондацията. Делът на безработните роми е около 25%, показват още данните от проучването на фондацията. Десет процента от ромите в трудоспособна възраст са жени, домакини, които са „скрит“ потенциал за трудовия пазар.

Статистическите данни за степента на образование и процента на заетост на лицата от ромски произход по професии са следните:

• Образование

-начално 30%,основно 50%,средно-19,99%, 00,1%висше

• Разпределение в професии :
• Озеленяване, вкл. и по програми- 25%
• Чистота-5%
• Услуги -4%
• Камариерки-5% 
• Пом.готвачи-4%
• Бармани сервитъори-1%
• Продавачи-1%
• В и К -2%
• Строителство-38%
• Корабостроене и кораборемонт-5%
• Търговия-4%
• Пътни строежи-4%
• Други  –  2%

Трайната безработица сред ромите е  около 8%. Част от безработните са хора с определени заболявания, които изискват оценка на ТЕЛК за установяване на процент на инвалидност, но поради липса на информация и непознаване на процедурите, тези хора не притежават такава оценка и съответно не получават подкрепа. Част от гражданите от ромски произход са пътуващи, нямат трайна установеност на едно място или са временно в страната, очаквайки да отпътуват в чужбина за търсене на препитание. Статистиката показва, че реализирането на трудовия пазар в чужбина се осъществява чрез информация и съдействие повече от приятели и роднини и по-малко бюрата по труда или с трудови посредници, което води до злоупотреби. Усилията на общинско ниво следва да бъдат насочени в осигуряване на адекватни посреднически услуги за намиране на работа.

Заетостта на ромите на пазара на труда е важен аспект от техните социално и икономическо развитие и интеграция. Ромите са често срещани в ситуации на безработица и социално изключване поради редица обективни и субективни фактори, включително дискриминация, ниска образователна подготовка и стереотипи.

За да насърчи заетостта на ромите на пазара на труда, община Варна ще акцентира върху мерки, насочени към:

1. Образование и професионална подготовка: Предоставяне на образователни възможности и обучение на ромските граждани, за да придобият умения и квалификации, необходими за конкурентно представяне на пазара на труда.
2. Равен достъп до заетост: Гарантиране на равен достъп до работни места, без дискриминация на расова или етническа основа. Законодателството трябва да защитава правата на ромите и да се бори с дискриминацията.
3. Активни мерки на пазара на труда: Провеждане на активни политики на заетост, като програми за стажове, насочени към ромската общност, и финансова подкрепа за работодатели, които наемат ромски работници.
4. Подкрепа за предприемачество: Подпомагане на ромските предприемачи и стартиращи малки бизнеси чрез финансови инструменти, обучение и консултации.
5. Социално и икономическо включване: Интегриране на ромите в обществения и икономически живот чрез социални програми и мерки, които подпомагат социалната интеграция и борбата с бедността.
6. Образователни кампании за създаване на осъзнатост: Образователни и информационни кампании, насочени към работодателите и ромската общност, с цел разрушаване на стереотипите и бариерите.
7. Сътрудничество с работодатели и граждански организации: Партньорства между работодателите, общините и неправителствените организации за създаване на иновативни решения и проекти, насочени към заетостта на ромите.

• ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ

Жилищните условия и заобикалящата среда са изключително важен фактор за определяне качеството на живот на хората. Подобряването на социалната жилищна политика включва борба  с лошите жилищни условия, неприемливи за стандартите на Европейския съюз.

Една част от ромите в община Варна живеят в т.нар. „обособени ромски квартали“, където жилищните условия са крайно неприемливи. Това води до задълбочаване на изключването им, до маргинализиране на значителна част от общността – основни пречки за цялостната интеграция на ромите в обществото. Въпросът за жилищните условия неминуемо е свързан с незаконното строителство. Намирането на решение на този въпрос е свързано с икономическата стабилност на обществото и на отделното семейство. По-голямата част от ромската общност няма постоянни доходи и икономическа стабилност. Като резултат от силно ограничените финансови възможности и от ниската покупателна способност преобладаващата част от ромските семейства не могат да купят или наемат отделно жилище. Сериозни остават проблемите във връзка с достъпа до вода н липса на канализация.

Ето защо усилията следва да бъдат насочени основно към подобряване на инфраструктурата в ромските махали – регулиране и благоустрояване на ромските квартали, рехабилитация на съществуващите жилища и инфраструктура актуализация/разработване на общи и подробни устройствени планове на съществуващите терени и разширяване па възможностите за изграждане на сoбcтвeни домове от семействата, решаване на проблемите с незаконното строителство.

Съгласно „Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди от гражданите, настаняване и продажба на общински жилища” комисия, назначена със заповед на кмета на съответния район, разглежда постъпилите молби в районната администрация. В районите, където е концентрирано голяма част от ромското население „Аспарухово”, „Младост” и „Вл. Варненчик” кaдaстpaлнитe карти и кадастралните регистри на административните райони са одобрени със заповед на изп. директор на АК. В район „Аспарухово” , община Варна има действащ влязъл в сила 3PП на 27—ми м.р. rp. Варна.

На територията на район „Младост”, където по неофициални данни в кв. „Св. Ив. Рилски” има самоопределили се лица от ромски произход застроителния и регулационен план на квартала е одобрен от MCCУ, като за тази територия е възложено изработването на ПУП чрез обществена поръчка.

Основните проблеми на жилищните условия в квартали с концентрация на ромско население са следните:

-остарял и/или амортизиран жилищен фонд;

-пренаселеност на    жилищата и недостатъчна благоустроеност;

-ниско ниво на обществените комунални услуги;

-лошо стопанисване и поддържане, както на обществения, така и на частния жилищен фонд;

-в случаите, когато са изработени подробни устройствени планове, те масово се нарушават;

-жилищен фонд, характеризиращ се с много високо енергопотребление, поради лоша топлоизолация на сградите.

Необходими са спешни стъпки за подобряване на жилищната среда и условията на живот на ромското население в община  Варна чрез конкретни мерки и активни действия на всички заинтересовани институции. Обособените ромски махали продължават да бъдат една от основните пречки за цялостната интеграция на ромите в обществото, тъй като условията на живот в тях водят до задълбочаване на изолацията им, до занижаване на възможностите за подобряване на образователния, социално-икономическия и здравния статус и до маргинализиране на значителна част от общността.

 Община Варна планира дейности, осигуряващи подкрепа за социална интеграция на маргинализирани групи в т.ч. и роми чрез подобряване на жилищните условия, при осигурени кадастрална и градоустройствена основа, изграждане на техническа инфраструктура за квартали с компактно ромско население и за нови терени, предназначени за ниско жилищно строителство, изграждане на сoциaлни жилища и обекти на социалната инфраструктура.

Собствените жилища в община Варна са общо 124659, като се разпределят по следния начин: в града 121707, а в селата 2952. От градските жилища117518 са свързани с обществена канализация; с избена яма са 1129; със септична яма или друго пречиствателно съоръжение са 1959; свързани с попивна яма са 555 и нямат канализация 546. Жилищните сгради общо за гр. Варна са 36198, от тях 17549 са обитавани, необитаваните са 3376 и жилища за временно обитаване или вили са 15262.

Разпределени по райони жилищата са както следва:

• Район „Одесос” общо 7107, от тях 6420 са обитавани, необитаваните са 686 .
• Район „Приморски” общо 15673, от тях 5359 са обитавани, необитаваните са 2116, жилища за временно обитаване или вили са 8193.
• Район „Младост” общо 4651, от тях 2664 са обитавани, необитаваните са 273, жилища за временно обитаване или вили са 1711.
• Район „Владислав Варненчик” общо 872, от тях 545 са обитавани, необитаваните са 62, жилища за временно обитаване или вили са 264.
• Район „Аспарухово” общо 7895, от тях 2561 са обитавани, необитаваните са 239, жилища за временно обитаване или вили са 5094.
• В село Каменар, в което са съсредоточени граждани от ромски произход жилищата са общо 581, от тях 524 са обитавани, необитаваните са 57.

Въпросът за жилищните условия неминуемо е свързан с незаконното строителство. Концентрацията на населението в обособени квартали води до социална изолация, влошаване на жилищните условия и проблеми с изграждането и поддръжката на инженерната инфраструктура. Затварянето на общността в квартали създава чувството за недосегаемост и ненаказуемост, което генерира незаконно строителство, с произтичащите от това неспазване на елементарни норми за сигурност и безопасност на изпълнените строежи.

От Община Варна са установени незаконни строежи на територията на 15-ти м.р. гр. Варна и „Гъбената махала“. В преписките липсват данни за собствеността на имотите. Установено е, че в имотите са се настанили граждани, които са изградили масивни и полумасивни жилищни и обслужващи постройки без изискващите се за това строителни книжа, без предвиждане с подробен устройствен план (в случая ЗРП) и без правно основание за заемане на терените. Сградите се ползват за живеене, без да са въведени в експлоатация по реда на чл. 177 от ЗУТ.

Жилищата във фонд “Наематели” по райони са разпределени както следва:

За Кметство Каменар, Община Варна:

• На територията на Кметство Каменар, Община Варна има свободни общински терени, съгласно ЗРП на с. Каменар, но същите нямат изградена инфраструктура.
• На територията на Кметство Каменар, Община Варна няма ромски гета разположени върху регулирани имоти, както и на терени извън регулацията на населеното място.
• На наличните терени отредени за ЖМ строителство, съгласно ЗРП на Кметство Каменар, одобрен със Заповед Г-39/07.10.1992 г. на Кмета на Община Варна, е планирано да бъде проектирана необходимата инфраструктура и предприети последващи действия за изграждането й.

Състоянието на общинския жилищен фонд във Варна е добро, но той не съответства на нуждите на хората от рисковите групи, не е достатъчно добре пригоден към настоящата ситуация и непрекъснато нарастващите нужди на обществото. Това е един от съществените фактори, които затрудняват социалната интеграция на намиращите се в неравностойно положение граждани на общината. Належащо е реновирането на съществуващите жилища и спешно изграждане на нови жилищни сгради, което ще доведе до повишаване на качеството на живот на уязвимите групи хора.

Достъпът до жилищата на свободния пазар не е възможен за домакинствата с ниски доходи или за тези, които са обект на социално подпомагане. Поради това е необходимо да се пристъпи към поетапно отреждане на терени и изграждане на жилища за групи хора в неравностойно положение – граждани от ромски и друг етнически произход, хора с увреждания, семейства с деца с увреждания, самотни родители, лица, напуснали местата за лишаване от свобода и други.

• ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА И АНТИДИСКРИМИНАЦИЯ

Спазването на върховенството на закона и недискриминацията на ромите са важни аспекти на правата на човека и равенството в обществото. Изпълнението на този приоритет включва планиране на система от мерки, които обхващат стратегии и подходи за интеграция в различни сфери на обществено- икономическия живот.

• Образование и осведоменост: образователни кампании и програми, които информират обществото за правата на ромите и проблемите, пред които са изправени. Подкрепа за ромските общности, за да се улесни достъпът до образование и осведоменост за техните права.
• Законодателство и политики: изпълнение на законодателството и мониторинг на случаите на дискриминация и насилие. Използване на медиите като инструмент за осведомяване и мотивиране на ромските граждани да участват в политическия процес.

Участие на ромите в политическия процес е важен механизъм за насърчаване на равенството и недискриминацията. Този процес трябва да се провежда съвместно от ромските общности, правителствените институции и гражданското общество с цел постигане на справедливост и включване в политическите процеси. Ето някои ключови аспекти и стратегии, които подпомагат участието на ромите в политическата сфера:

• Ромски представители: подкрепа за формирането на ромски организации и сдружения, които да представляват интересите на ромската общност. Подпомагане на ромски лидери и активисти, които могат да служат като мост между ромите и политическите институции.
• Образование и обучение: образователни програми, насочени към ромските общности, за да им се предостави информация за политическия процес и правата им като граждани.
• Осигуряване на обучение и наставници, които да насърчават ромите да се учат за политиката и гражданската участие.
• Политически обучения: организиране на обучителни семинари и работилници, които да насърчават ромските граждани да се включат в политическия процес. Подкрепа за ромски младежи, които желаят да се развиват като политически лидери.
• Законодателство и избори: гаранции за правата на ромите да участват в изборния процес без дискриминация. Законодателни мерки за насърчаване на разнообразие в политическите списъци и наставници включително ромски кандидати.
• Партньорство и диалог: Създаване на партньорства между ромските организации и политическите партии, за да се насърчи сътрудничеството и ромския глас да бъде чут в политическите институции. Поддържане на открит и диалогичен подход между ромските лидери и представители на местната власт. Провеждане на образователни кампании, за да се информират общинските жители за значението на интеграцията и недискриминацията на ромите.

• КУЛТУРА И МЕДИИ

За пълноценното интегриране на ромската общност е необходимо съхраняване, развитие и популяризиране на специфичната етнокултура на ромите, като част от българската национална култура и създаване на условия за равен достъп на ромската общност до обществения и културен живот на различни нива. Необходимо е да се провеждат дейности за проучване, съхраняване и популяризиране на ромската култура и фолклор. Пресъздаването на традиции и обичаи подпомага процесите по съхраняване

и обогатяване на културното наследство и съдейства за укрепване на взаимоотношенията между етносите, основани на взаимното уважение и толерантност.

Представянето на ромската култура  чрез издаване на Културен календар на етносите ще подпомогне интеграцията на етноса и поставянето му при равни условия с другите етноси, което ще подпомогне формирането на положителни нагласи у гражданите. Различните мерки за изпълнението на този приоритет могат да включват: представяне на традиционните ромски празници, бележити дати; издаване на книги, сборници за историята, културата, традициите, бит, език, занаяти, видни личности, фолклор, и др. Предложените мерки следва да представят ролята на ромската култура, изкуство, фолклор и традиционни занаяти, за обогатяването на културното наследство и междукултурния диалог.

На територията на община Варна липсва професионален ромски състав за песни и танци. НЧ ”Явин 2004” има непрофесионален художествена самодейност състав с балкански танци и песни, като там са включени и ромски танци. В махалите липсват пространства за културни изяви- клубове, читалища и др. Утвърдила се е практика по проекти да се наемат временни помещения , които се ползват за дейностите, след което да им бъде сменено предназначението или ползвателя. През последните 5 години не е отбелязвана ромската нова година, не е предвидено и общината да финансира  отбелязването на 8-ми април Международния ден на ромите. В община Варна липсва финансиране за запазване на традиционни ромски занаяти.

Негативният медиен образ, предразсъдъците по отношение на ромската култура и традиции, затрудняват реализирането на пазара на труда и участието на ромите в обществените процеси в страната. Голяма част от представителите на широката общественост свързват ромската култура единствено и само с нискокачествени аудио и видео продукти, които запълват медийното пространство и изкривяват културната наследственост. По този начин ширещата се псевдо-култура, съпроводена с липсата на автентични културни модели за подражание и приемственост сред младите роми води до асимилация на ромските културни ценности. Засилва се антиромското говорене и расистки пропаганди в дигиталното пространство. Негативният медиен образ към ромите засилва степента на недоверие, незачитане на културната наследственост и създава предпоставки за културна асимилация на общността. За намаляване на социалната изолация, и улесняване на социалната и икономическа интеграция на ромското население, е необходимо да се покаже по един нов и модерен начин истинското лице на ромската култура, да се създадат условия за равни възможности на пазара на труда, да се повиши информираността на ромите и широката общественост.

За борба и противодействие на проявите на „език на омразата” в печатните и електронни медии и публичната администрация е нужно да се създаде ефективна комуникационна стратегия за промяна на негативните нагласи спрямо ромите. Необходима е подкрепа за по-обективно и позитивно медийно покритие на ромите и техните усилия за участие в политиката.

На общинско ниво мерките за подкрепа за ромската култура и изкуство включват:

• Осигуряване на финансиране и сцени за изразяване на ромските музика, танци, литература и други изкуства.
• Организиране на ромски културни фестивали, изложби и събития, насочени към населението на ромската общност и на всички граждани.
• Интеркултурен диалог и образование чрез организиране на форуми и събития за обмен на опит и идеи между ромските и не-ромските общности.
• Включване на ромски истории и културни аспекти в образователната програма, за да се насърчи взаиморазбирателството и уважението.
• Подкрепа за ромските духовни лидери и общности в упражняването на тяхната религиозна и духовна практика.
• Предоставяне на пространства и ресурси за религиозни събрания и обреди.
• Укрепване на културната идентичност чрез програми и дейности, насочени към подкрепа на ромската културна идентичност и наследство.
• Създаване на места и центрове, които насърчават запазването и развитието на ромската културна наследство.
• Образователни стипендии и подкрепа за млади роми с таланти в областта на изкуствата и културата.
• Подкрепа за обучение и развитие на умения в културните сфери.

Всички тези мерки могат да помогнат за насърчаване на културната и духовна интеграция на ромите, като в същото време укрепват техните културни корени и самоопределение. Важно е тези мерки да бъдат внимателно планирани и изпълнявани с участието на ромската общност и съвместно с не-ромските общности, за да се насърчи взаимодействието и разбирателството между различните култури и групи.

• ОВЛАСТЯВАНЕ И РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РОМСКАТА ЖЕНА

Интеграцията на ромската жена е особено важен аспект от работата по насърчаване на равенството и увеличаване на шансовете за ромската общност. Ромските жени се изправят пред допълнителни социални и културни предизвикателства, които заслужават специално внимание и подкрепа. Ето няколко мерки, които могат да бъдат предприети за интеграцията на ромската жена:

• Образование и грамотност: подкрепа за образованието на ромските жени чрез образователни програми и курсове, които насърчават грамотността и придобиването на умения.
• Професионална подготовка: предоставяне на професионална подготовка и обучение, насочени към ромските жени, за да придобият умения и квалификации, които им позволяват да се интегрират на пазара на труда.
• Информационни кампании: провеждане на информационни кампании и образователни програми, които насърчават ромските жени да се включат в образователни и професионални активности.
• Подкрепа за предприемачество: предоставяне на финансова и техническа подкрепа за ромските жени, които желаят да станат предприемачи и да създадат свои собствени бизнеси.
• Заетост: подкрепа за ромските жени в търсенето на работа и включване на пазара на труда, като се елиминира дискриминацията и се насърчават работодателите да предоставят равни възможности.
• Социално подпомагане и здравеопазване: осигуряване на достъп на ромските жени до социални услуги, здравни грижи и подкрепа при социални проблеми.
• Създаване на мрежи и съобщества: подкрепа за създаване на мрежи и общности на ромски жени, които могат да обменят опит и подкрепят една друга.
• Борба с насилието и домашното насилие: подкрепа и закрила за ромските жени, които са жертви на насилие или домашно насилие.
• Културно възпитание и информиране: програми, които насърчават ромските жени да запазят и уважават своите културни корени, докато същевременно признават и усвояват основни права и стойности на обществото.
• Участие в обществените институции и органи: подкрепа за участие на ромските жени в обществените институции, общностни органи и форуми.

Интеграцията на ромските жени изисква съчетаване на мерки, свързани с образование, заетост, здравеопазване и социална подкрепа. Това може да бъде постигнато чрез сътрудничество между правителствени институции, неправителствени организации и ромската общност.

ІІІ. МЕХАНИЗМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Възприемането на подход на равнопоставеност и включване при разработването на настоящия План се изразява  в активното участие на ромската общност в процеса на изготвяне, изпълнение и мониторинг на Плана. Той е част от стартиралия механизъм за диалог между ромите и общността като цяло. Общинският план за равенство, приобщаване и участие на ромите в община Варна 2024-2030 е адаптиран към специфичните нужди и условия на ромската общност. Той ще бъде изпълняван с участието и сътрудничеството на всички заинтересовани страни и ще се поддържа като дългосрочен и устойчив процес.

Изпълнението на плана е възложено на общинска администрация, чрез съответните дирекции, в сферата на компетентност на които е изпълнението на мерките по отделните приоритети.

ІV. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА

Общинска администрация, с подкрепата на Съвета за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси  /Съветът/ осъществява постоянен мониторинг и оценка на напредъка, като изготвя редовни доклади и актуализации на плана.

Съветът, в качеството си на консултативен орган към Кмета на община Варна изготвя ежегоден доклад по изпълнението на Плана и го представя на Кмета на общината.

Съветът дава препоръки по изпълнението и актуализацията на Плана веднъж годишно. Община Варна и Съветът се ангажират да поддържат и развиват сътрудничество както с неправителствени организации от общината, така и с международни институции за подпомагане на усилията за подобряване на положението на ромската общност, чрез разработване и изпълнение на адекватни и ефективни