Само преди месец Арт фестивал „Сръчко“ получи поредица от откази именно заради „търговския характер“ на събитието, а разрешение беше постигнато трудно и за друга локация. Днес шатри, храни, напитки и различни стоки отново са част от пейзажа в центъра на Варна
Има ли във Варна правила за всички или има и „по-равни от равните“? Този въпрос отново излиза на дневен ред, след като в централната част на града са разположени поредните шатри и търговски щандове, въпреки официално заявената от Община Варна политика за „пълно ограничаване“ на събитията с преобладаващ търговски характер.
Картината сама по себе си едва ли би предизвикала толкова въпроси, ако само преди около месец друг организатор не беше принуден да премине през серия откази и дълга кореспонденция с администрацията именно заради същия принцип.
Става дума за добре познатия във Варна Арт фестивал „Сръчко“, който повече от десетилетие събира деца, родители, творци и занаятчии и предлага безплатни детски работилници, демонстрации и образователни занимания.
Тази година организаторите му получиха три последователни отказа за предложени локации както в централната градска част, така и в Приморския парк. Един от основните мотиви беше именно възприетата от Общината политика спрямо събитията с преобладаващ търговски характер.
След сериозни усилия фестивалът все пак получи възможност да се проведе, но на ул. „Преслав“, вместо на първоначално желаните места.
И точно на този фон сегашната картина в центъра поставя още по-остро въпроса – как се определя кое събитие е недопустима комерсиална инициатива и кое може да разположи своите търговски обекти?
Община Варна отказа провеждането на Арт фестивал “Сръчко”, емблематично събитие с 10-годишна история
„Без изключения, равноправно за всички“
В официален отговор на Община Варна, с който СайтЪТ разполага, позицията на администрацията е формулирана недвусмислено:
„На настоящия етап Община Варна е приела политика на пълно ограничаване на събития с преобладаващ търговски характер в централната градска част. Това решение има принципен характер и се прилага без изключения, равноправно за всички организатори, като към момента становището на администрацията е да не се съгласуват никакви комерсиални инициативи, а единствено културни, спортни, информационни събития, чествания и други мероприятия, за които не се изисква заплащане.“
Тук трудно може да има различно тълкуване.
„Без изключения“.
„Равноправно за всички организатори“.
„Никакви комерсиални инициативи“.
Само че снимките от центъра на Варна днес показват шатри и щандове, на които се предлагат храни, напитки и различни стоки.
Ако това е допустимо, естествено възниква въпросът защо само месец по-рано десетгодишният фестивал „Сръчко“ беше поставен пред реалната опасност изобщо да не се проведе във Варна.
И „визуалната цялост“ се оказва въпрос с неизвестни
Противоречието става още по-видимо във втората част на официалния отговор.
Община Варна мотивира политиката си с необходимостта да бъде опазен обликът на града и комфортната среда за гражданите. Според администрацията централната градска зона е архитектурен и културен център с висока обществена значимост.
И още:
„Считаме, че разполагането на временни търговски обекти, шатри и съпътстващо оборудване би нарушило визуалната цялост и естетика на градската среда, чието съхранение е един от основните приоритети на Община Варна.“
Точно тук вече сравнението със случващото се в момента става неизбежно.
Ако шатрите и временните търговски обекти нарушават визуалната цялост на центъра, защо днес те са там?
Ако не я нарушават – защо същият аргумент беше използван при отказите към други организатори?
Проблемът не е в търговците, а в правилата
Важно е да се подчертае, че въпросът не е насочен срещу хората зад щандовете. Търговците и занаятчиите имат право да продават продукцията си, когато са получили необходимото разрешение.
Въпросът е към Община Варна и начина, по който администрацията прилага собствените си правила.
Защото, когато един организатор получава отказ с обяснението, че Общината принципно не допуска комерсиални инициативи и временни търговски обекти в центъра, а само седмици по-късно такива обекти се появяват именно там, гражданите имат основание да поискат обяснение.
Променена ли е политиката на Община Варна през последния месец?
Ако да – кога, с какво решение и при какви нови критерии?
Ако не – на какво основание е разрешено настоящото събитие и защо същата възможност не е била предоставена от самото начало на други организатори?
И най-важното – какво в действителност означава записаното от самата администрация „без изключения, равноправно за всички“?
Защото спорът вече не е дали в центъра на Варна трябва да има бира, скара, сувенири, дрехи или произведения на занаятчии.
Той е дали едни и същи правила важат еднакво за всички.
А когато официално пише „без изключения“, но видимото на терен поражда съмнения за обратното, въпросът има ли във Варна „по-равни от равните“ вече съвсем не изглежда риторичен.
