Животът му бил цветен, но смирен и отдаден на вярата
Отиде си третият поред патриарх на България – Неофит. Той почина на 78-годишна възраст от многоорганна недостатъчност. Тъжната вест обяви Западно-и Средноевропейският митрополит Антоний, предаде NOVA.
Според съобщението на Българската патриаршия Патриарх Неофит е издъхнал в 22 часа и 22 минути във Военно-медицинската академия. Той беше настанен във ВМА с белодробно заболяване края на ноември 2023-а година.
Ден на траур ще бъде обявен в деня на поклонението пред главата на Българската православна църква.
Негово Светейшество се ражда в скромно семейство на силно вярващи хора. Светското му име е Симеон Димитров. Заедно с брат си Димитър се черкували в столичната църква „Св. Неделя”, въпреки атеистичния режим, който ограничаваше посещенията в храма. 14-годишен постъпва в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, а след това продължава в Духовната академия „Св. Климент Охридски”. Голямата му любов е църковното пеене, което специализира в Москва.
30-годишен приема монашество в Троянския манастир с името Неофит. 10 години по-късно става втори викарий на Софийския митрополит и патриарх български – Максим. В църковните среди, още преди да бъде митрополит, Неофит е определян за човек с остър ум и благ характер. Уменията му в дипломацията са забелязани в Църквата. През годините Неофит е диригент на Софийския свещенически хор, ректор на Духовната академия и главен секретар на Светия Синод по време на разкола в Църквата. В тези години той изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.
През 1994 г. е избран за доростолски и червенски митрополит, а през 2001 г. епархията е разделена и така Неофит става русенски владика. След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. в тайно гласуване Неофит получава само един глас за това да бъде наместник-председател на Българската православна църква. 4 месеца по-късно – на 24 февруари 2013 г., е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански.
Денят на интронизацията му съвпадна с кулминацията на протестите срещу кабинета „Орешарски”. В първото си пасхално слово той посочи, че във време на злоба и растяща несигурност ни трябва любов към ближния, дух на търпение и прошка. Още през първата си година като патриарх светейшият реши няколко църковни кризи като скандалите в Троянския и Бачковския манастири, както и напрежението около смъртта на Варненския митрополит Кирил.
През годините патриархът утвърди образа си на духовник, който почита традициите на Църквата. През юни 2016 г. Българската православна църква отказа участие във Всеправославния събор в Крит заради съмнения в икуменизъм, т.е. сливане в едно на всички християнски Църкви. Затова и българския патриарх категорично отказа да участва в съвместна служба с римския папа при неговото посещение в България през 2019 г. Двамата все пак се срещнаха и размениха подаръци, но в Синодалната палата.
Историческо беше и решението, което Светият Синод взе през 2022 г. – да признае Македонската православна църква. Това стана пет години, след като Македонската църква заяви, че признава Българската за своя църква-майка.
В последните години патриарх Неофит участва само в най-важните църковни служби и живееше заобиколен от изключително тесен кръг от хора. Неколкократно той беше приеман в болница с различния оплаквания. Място за уединение и най-любим негов манастир до последно остана Троянската света обител. Там той празнуваше своите рождени дни, но винаги отказваше да получава подаръци. Призоваваше за дарения към бедните и слабите.
Прочут със своето ангелогласно пеене, дори и като патриарх, именно в Троянския манастир, светейшият обичаше да изпълнява любимата си църковна песен – възхвалата на Света Богородица „Достойно ест”, наравно с останалите певци.
Негова цел беше постигането на единство както в църковните, така и в държавните дела. Близките до него винаги са разказвали, че патриарх Неофит постига целите си с благост, търпение и мъдрост.
По устав, когато патриаршеският престол овдовее, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член на намаления му състав. Той уведомява за кончината Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи делата на Българската православна църква – Българска Патриаршия до избирането на Наместник-председател, което се извършва в седемдневен срок от овдовяването на патриаршеския престол. Наместник-председателят със Светия Синод предприема необходимото във връзка с избирането на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на патриаршеския престол. След това Светият Синод определя датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор и разпорежда с окръжно писмо на епархийските митрополити да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели. При кворум от две трети от списъка на епархийските избиратели, под председателството на митрополита или определено от него с писмена заповед духовно лице, с тайно гласоподаване и мнозинство повече от половината от присъстващите се избират петима представители на епархията – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия – шестима клирици и четирима миряни. За избора на представителите се съставя протокол, подписан от митрополита или от определеното от него с писмена заповед духовно лице и от избирателите. Протоколът се подпечатва и своевременно се изпраща в Светия Синод.
На заседание най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит, с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод, се избират трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията по чл. 40. Когато един или двама митрополити получат изискуемото мнозинство, гласоподаването се повтаря до избирането на още двама или един с мнозинство две трети от членовете на Светия Синод. Ако двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит. Светият Синод отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема правомощията, свързани със званието му. След това се съобщава името на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит на предстоятелите на Поместните православни църкви, президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя и го оповестява на обществеността.
