Хиляди хора с увреждания в България продължават да живеят в периферията на обществото – не защото нямат нужда от помощ, а защото системата не достига до тях. Това заяви кандидатът за народен представител от листата на „Възраждане“ във Варна Полина Костадинова, която постави темата за социалната политика като един от най-сериозните провали на държавата.
По думите ѝ проблемът не е нов, но става все по-дълбок – както на национално ниво, така и в големи градове като Варна, където въпреки наличието на социални услуги, те остават недостатъчни за реалните нужди на хората.
„Системата съществува, но не работи ефективно. Хората с увреждания и техните семейства често остават сами точно в най-тежките моменти“, подчерта Костадинова.
Според нея една от най-тежките несправедливости е финансовата – голяма част от хората с увреждания живеят под прага на бедност.
Решението, което предлага, е ясно:
- реално увеличение на пенсиите и социалните помощи;
- актуализиране на процентите според степента на увреждане;
- цялостна реформа на пенсионната система;
„Не може да говорим за интеграция, когато хората се борят за оцеляване“, заяви тя. Костадинова акцентира и върху проблемите в работата на ТЕЛК комисиите – бавни процедури, тежка бюрокрация и съмнения за злоупотреби.
„От решенията на ТЕЛК зависи съдбата на стотици хиляди българи. Забавянията и липсата на контрол не просто затрудняват хората – те ги обричат“, посочи тя.
Сред предложенията са:
- съкращаване на сроковете
- облекчаване на административните процедури
- засилен контрол срещу фалшиви решения
Един от най-сериозните проблеми, според Костадинова, е липсата на връзка между здравната и социалната система.
Хора, изписани от болница в тежко състояние, често остават без адекватна подкрепа. Именно тук тя поставя силен акцент върху системата за лични асистенти.
„При тежки случаи един асистент не е достатъчен. Необходим е втори, който да осигури непрекъсната грижа – включително в почивни дни“, заяви тя.
Във Варна съществуват дневни центрове и резидентни услуги, които осигуряват терапия, рехабилитация и социализация.
Проблемът обаче остава:
- недостатъчен капацитет
- липса на места за най-тежките случаи
- липса на координация между институциите
Така, въпреки наличната инфраструктура, системата не успява да покрие реалните нужди.
Костадинова постави акцент и върху една от най-пренебрегваните възможности – социалните предприятия и кооперации за хора с увреждания.
„Това не е просто социална помощ – това е шанс за достоен живот чрез труд“, подчерта тя.
Според нея чрез:
- държавна подкрепа
- обществени поръчки
- инвестиции
Именно тези структури могат да се превърнат в ключов инструмент за реална интеграция.
Състоянието на социалните институции също остава тревожно – недостиг на персонал, лоши условия и липса на ресурси.
„Това не е просто административен проблем – това е въпрос на човешко достойнство“, заяви Костадинова.
В центъра на предложените решения стои една основна идея – изграждане на цялостна система на грижа:
- навременна медицинска помощ
- подкрепа след изписване
- дневни услуги
- резидентна грижа
- възможност за труд
„Истинската реформа означава никой да не бъде оставен сам в най-трудния момент“, категорична е тя.
По думите на Полина Костадинова България разполага с ресурси и модели, но липсва политическа воля за тяхното ефективно прилагане.
И ако досега хората с увреждания са били „забравените в системата“, то въпросът вече не е дали проблемът съществува – а колко дълго още ще бъде отлагано неговото решение.