С нова придобивка се е сдобило гнездото на “птицити”, обитаващи рухнала постройка със сметище на покрива в Зона Б18 на столицата, видя репортер на СайтЪТ.
Варненка в потрес: В този катуно-коптор с бунище на покрива отглеждат деца! Ужас!
Сред чувалите с боклук на покрива, които явно са иновативно творение на ромската предприемаческа мисъл като евтина изолация, се кипри спретната жълта табела с червен надпис “Европа”.
Снимка: СайтЪТ
Очевидно емблемата на дома, обитаван от неопределен брой мургави субекти, е отмъкната от някъде, но перфектно допълва гротескната картина. Изглежда куриозно и провокира размисли в различни посоки.
“Европа” сред микросметището на покрива… тъжно и смешно едновременно, крие сякаш някаква символика за това как родният субект може да живее затрупан под собствения си боклук, но окачен с “марковата” табела на просперитета.
Ако не бяхме очевидци на това, че в тази “инсталация” на абсурда живеят реални хора, щяхме да решим, че това гениално творение е някаква шега със заобикалящия ни свят, чрез която привърженици на природосъобразния начин на живот ни показват как да оползотворяваме отпадъците, които гинерираме и как можем да се възползваме от тях, като “зелено мислещи” европейци.
Малко странен е фактът, че откакто “Европа” се появи и вписа в катунения пейзаж, от там маанета не звучат, кучета не лаят и деца не плачат. Мъждука крехка светлина под калпака от боклук, която дава признак, че все пак някъде отдолу има форма живот, вероятно вече “европейска”.
И някак спонтанно изниква Вапцаровия стих:
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
Остава мистиката откъде е “отлетяла” и “кацнала” на покрива на ромското гнездо табелата “Европа”?