Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ) се обяви категорично срещу предложение на Министерството на здравеопазването за промяна в образователния статут на професията. От съсловната организация предупреждават, че свалянето на подготовката от висше към средно или професионално образование може да доведе до кадрови, правни и трудови проблеми във фармацевтичния сектор.
Повод за острата позиция е предложение на здравното министерство, посочено от БАПФ в писмо №63-00-83 от 22 юли 2026 г. Според асоциацията се обсъжда прекратяване на обучението по специалност „Помощник-фармацевт“ във висшите училища и връщане на професията към по-ниско образователно ниво.
От организацията определят подобна промяна като „недопустима и недалновидна“ и настояват, че тя няма да реши кадровите проблеми в сектора.
От три години във висше училище към средно образование
От 2012 г. помощник-фармацевтите в България се обучават в системата на висшето образование. Подготовката продължава три години – шест семестъра – в медицинските колежи към медицинските университети.
По данни на БАПФ обучението отговаря на ниво 6 от Европейската квалификационна рамка, носи 180 ECTS кредита и включва над 3800 академични часа теоретична и практическа подготовка.
От асоциацията посочват, че помощник-фармацевтите изучават фармакология, анатомия, физиология, токсикология и законодателство и предупреждават, че подготовка на ниво средно образование не би могла да осигури същата дълбочина на знанията.
БАПФ: Европа върви в обратната посока
Друг основен аргумент на организацията е, че предложението според нея противоречи на тенденциите в редица европейски държави, където образованието и компетенциите на аптечните техници се развиват към по-високо академично ниво.
БАПФ посочва Португалия, Ирландия, Норвегия и Франция като примери и се позовава на европейската образователна рамка „PharmTech Mobility“.
Асоциацията съобщава и за получена подкрепа от Европейската асоциация на аптечните техници, която насърчава българските власти да надграждат съществуващия модел на професионален бакалавър, вместо професията да бъде прехвърляна към по-ниско образователно ниво.
Предупреждават и за проблеми с аптеките в малките населени места
В позицията се поставя и въпросът за т.нар. „аптечни пустини“ – населени места с критичен недостиг или липса на аптечно обслужване.
Според БАПФ проблемът няма да бъде решен устойчиво само чрез финансови стимули и държавно финансиране, без да бъде използван потенциалът на помощник-фармацевтите. Организацията припомня, че до законова промяна през 2011 г. те са имали възможност да разкриват самостоятелни аптеки в малки населени места.
От асоциацията предупреждават още, че евентуалното понижаване на образователното ниво може да засегне професионалната мобилност на вече завършилите и настоящите студенти в рамките на Европа.
„Като какви ще работят завършилите през 2026 г.?“
БАПФ поставя и въпроса как промяната би се отразила върху хората, които вече притежават диплома за висше образование, както и върху студентите, които завършват специалността сега.
„Като какви ще работят дипломиралите се през 2026 г. помощник-фармацевти в следващите 40 години?!“
Според организацията промяната може да понижи престижа на професията, да затрудни привличането на млади специалисти и да създаде проблеми на пазара на труда.
Сред възможните последствия БАПФ посочва още закриване на структури във висшите училища, съкращаване на преподаватели, трудово-правни конфликти, увеличаване на емиграцията сред младите специалисти и допълнително влошаване на достъпа до лекарства в малките населени места.
Асоциацията настоява предложените промени да бъдат преразгледани и решенията за бъдещето на професията да бъдат вземани след диалог със съсловната организация.