Министерският съвет одобри промени в Гражданския процесуален кодекс, с които въвежда специална защита срещу т.нар. SLAPP дела, известни още като „дела шамари“ – съдебни производства, които се използват не толкова за защита на нарушено право, колкото за сплашване, натиск и заглушаване на журналисти, граждани, неправителствени организации и други участници в обществения живот.
Предложените изменения въвеждат европейските правила в българското законодателство, но разширяват обхвата им. Докато европейската директива се прилага основно за трансгранични случаи, българските текстове предвиждат защитата да важи и за изцяло вътрешни дела.
Една от най-съществените промени е, че съдът ще може да прекратява още в ранна фаза дела, за които е очевидно, че са заведени единствено заради публичната дейност на ответника и са явно неоснователни.
Дори когато искът формално отговаря на законовите изисквания, съдът ще може да прецени дали производството всъщност се използва като средство за възпрепятстване, ограничаване или санкциониране на човек заради неговото участие по въпрос от обществен интерес.
Законопроектът изброява и редица признаци, по които едно дело може да бъде определено като „дело шамар“. Сред тях са прекомерни или необосновани искове, множество дела по един и същ казус, опити за сплашване чрез медиен, икономически или политически натиск, както и злоупотреба с процесуални права.
Предвиждат се и допълнителни гаранции за ответниците. При такива производства обезпечение на иска ще се допуска само ако ищецът представи убедителни писмени доказателства. Освен това ответникът ще може да поиска обезпечение на очакваните съдебни разноски, ако съдът прецени, че искът вероятно няма да бъде уважен.
Още една новост е, че след влизане в сила на съдебното решение то ще бъде публикувано в Единния портал за електронно правосъдие с данните на ищеца, когато съдът е приел, че става дума за т.нар. дело „шамар“.