Преди 110 години на брега на Егейско море се формира Беломорската част на Българския флот, съобщават от Военноморския музей във Варна.
От началото на 1915 г., когато Първата световна война в Европа е вече в ход, за първи път Флотът установява по-трайно свои подразделения на егейския бряг. Това е Беломорската част, сформирана с височайш указ № 96 от 31 декември 1914 г., последван от Заповед по флота № 5 от 7 януари 1915 г. От 1 януари е назначен и началникът на Беломорската част – капитан лейтенант Никола Фурнаджиев.
Частта е придадена към десета Беломорска дивизия и основните ѝ задачи включват постоянно наблюдение, участие в отразяване на евентуален противников десант с портовата и минната рота, както и миниране на крайбрежието на Бяло море. Но фактически не се осигуряват достатъчно сили и ресурси като ефективен корабен състав, с който флотските подразделения да реализират географския потенциал на Беломорието.
Първоначално личният състав е от едва 74 души, а плавателният парк от 4 лодки. Когато мобилизацията преди влизането на България в Първата световна война приключва, в Беломорската част се числят 7 офицери и 237 подофицери и моряци. Беломорската част изпълнява своите задачи съвместно с пехотните сили в района. Те се изправят заедно срещу последиците от бомбардировките откъм морето срещу Дедеагачу, Макри, Порто Лагос, Кавала и други крайбрежни селища и гари.
След неуспеха на съглашенските сили в продължителната Дарданелска операция, в началото на 1916 г. войсковите части насочват усилията си към блокада на бреговете в Източното Средиземноморие, включително и Беломорския бряг. През пролетта на 1916 г. частта е снабдена с минимално оборудване и морски мини, с което се предприема изграждането на минни заграждения пред Дедеагач , а по-късно и пред Порто Лагос. Това става с катерите „Делфин“ и „Искра“ под непрекъснатите наблюдения, опити за противодействие и обстрелване от крейсеруващите противникови кораби и хидроплани.
Въпреки подчертано отбранителните задачи на Беломорската част, благодарение на нейните действия са регистрирани и безспорни успехи: на 8 февруари 1917 г. противников хидроплан, атакувал крайбрежния пост „Лефтери“ е свален след обстрел с пушечен огън от нашите моряци; на 4 май 1917 г. противников кораб се взривява на българското минно заграждение, а през декември 1917 г. при опит да избегне минираните зони стражеви кораб засяда в околията Енос, където бива изоставен.
Освен преките загуби за врага се постига и друг косвен, но значителен ефект от добре изградените минни заграждения – отдалечаването на линията на блокадата от нашите брегове.
През октомври личният състав и имущество на Беломорската част са прехвърлени във Варна, а през април 1920 г. частта е разформирована.
