Нов начин за формиране на Комисията за противодействие на корупцията, съсредоточаване на дейността ѝ върху същинската антикорупционна дейност и други новости предвижда проект на нов Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, публикуван днес за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието. Целта е създаване на ефективен орган за противодействие на корупцията, чиято независимост е нормативно гарантирана в защита на обществения интерес.
Създаването на новия закон е и в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и на препоръките на Европейската комисия с оглед на цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по НПВУ. До момента заради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа ЕК спря изплащането на общо 258 228 948 евро.
Проектът е консултиран с ЕК, като отговарящ на изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Новият закон предвижда създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията, като един от членовете ѝ ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а един ще се избира от Висшия адвокатски съвет. Мандатът на комисията ще е пет години, без право на преизбиране, а председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание, ще внася и годишен доклад за дейността си.
С това предложение за избор на състав на Комисията се изпълняват изискванията на НПВУ за политически неутрален антикорупционен орган.
Законът определя 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които подадат в неговия обхват. Сред тях са президентът и вицепрезидентът, депутатите, членовете на МС, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от Република България, българските еврокомисари и ред други.
Работата на комисията ще е в две направления – първото е превенция на корупцията (чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки). Второто – разкриване и разследване на т.нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и др.
Органите на Комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Това е изрично изискване на НПВУ.
Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество и др. Разследването ще се осъществява от разследващи инспектори, чийто статут е аналогичен на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Дейността им по разследването ще се извършва при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Антикорупционната комисия ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на Комисията.
Законът урежда също настъпилите последици след конституирането на Комисията и преминаването на част от антикорупционните функции от Сметната палата в Комисията.
