Любовта понякога идва не с цветя, а с мокър нос и махаща опашка. Така започваше поканата към всички, които искат да открият своята опашата половинка и не къде да е, а в Приюта за безстопанствени животни в Каменар навръх празника на влюбените – 14 февруари. Организатор на срещата днес бяха неуморните и всеотдайни доброволци към общинското звено, които не спират да търсят дом и по-добри условия за животинчетата, които са попаднали там и най-вече за онези от тях, които са били приютени като бебета и нямат шанс да се социализират, ако бъдат върнати на улицата.
На 14 февруари приютът в Каменар отваря врати за Ден на любовта и осиновяването
Репортер на СайтЪТ ентусиазирано се запъти с приятели, за да уважи празника, за който доброволците бяха положили много усилия. В следващите редове ще ви споделим впечатления и преживени емоции от първо лице, които за съжаление няма да са само празнични.
За да стигнете до приюта в кално и дъждовно време ви е нужно возило, сглобено от танк и подводница, тъй като пътят е не просто разбит, а осеян с капани, от които може да няма измъкване.
Паркираме, т.е. потъваме в кал, на метри от тенекиените халета, а навред в калната нива са заседнали още много лъскави возила на хора, решили да прекарат един щастлив и красив ден с децата си в компанията на четириногите сладури.
Посреща ни необичайна делегация – майка с четири бебета кученца и едно опашато приятелче с тях, които не само тичат дръзко по пътя, но и смело се молят за храна, каквато очевидно рядко виждат в тая пустош. Буди леко недоумение как на метри от приюта некастрирани кучета бродят с паленцата си немили – недраги. Отваряме пакета с гранули, подготвен за гостуването ни в любовния ден и ръсим с пълни шепи щастие за малките гладници.
Пристигаме в приюта около 11 часа, а там вече кипи еуфория. Родители, деца и младежи разхождат кученца, които доволно въртят опашка. Целувки, прегръдки, игри, селфита в рамка, създадена специално за снимките на любовта, маса с почерпка за гостите, които от своя страна не са дошли с празни ръце, а с купища чували и консерви с храна.
Оказва се, че храненето на животните по време на разходките не се допуска, тъй като с това се нарушава режимът им, а това крие риск от преяждане. Желателно е гостите да черпят кученцата само с лакомства, а подаръците да оставят на опредените за това места. Преди да научим това обаче, успяхме да станем център на внимание и лакоми муцунки се насочиха към отворения вече пакет гранули.
На пръв поглед празник – разнежени хора, които гушкат с любов изстрадали четириноги душици, приятна музика, игри и закачки. На фона на всичко това се чува оглушителният лай на останалите обитатели на приюта, които са затворени в халетата.
Вратите са отворени и решаваме да надникнем какво става вътре. Първото нещо, което трябва да преодолее посетител, е острата миризма, която го удря като чук. Второто – тъжните очи на затворниците, които не въртят радостно опашки, а се молят за свобода и обич. Докато някои от тях лаят силно, за да бъдат забелязани, други се свиват плахо и отдръпват назад.
Сред тях и такива, предадени от най-коварното животно – човекът, който ги е пуснал на произвола, след като преди това ги е взел като домашни любимци. В отбора на изоставените породисти кучета има каракачанка, възрастно хъски, ротвайлер, лабрадор.
Третото нещо, което свива сърцето, е мизерията, в която живеят опашатите затворници. Клетките им с ограничени размери в халетата са върху цимент, който днес беше мокър. Вътре имаше малки пластмасови легълца или дървени къщички на някои места с мръсни постелки.
От свои източници научихме, че струпаните пред халетата дървени палети стоят с месеци там, доставени от доброжелатели, за да бъдат поставени на пода и като изолация, за да има на какво да легнат животните. Очевидно няма кой да се погрижи това да се случи.
Странен е също фактът, че при бюджет от 1,3 млн.лв. за миналата 2025 година, непрестанно се осигурява храна за животните от доброволци и дарители.
Днес стана ясно, че т.нар. бебета или кученцата, които са приютени като малки в приюта, но вече са на около годинка, са болни, затова няма как да ги видим. Част от тях, в добро здравословно състояние, бяха навън с посетителите, които първо бяха вписани в книга и след това получиха превилегията да разходят из двора някои от тях.
Върхът на “изненадите” стана зловеща находка, на която попадна дете, докато разхождаше поверения опашатко. Кученцето легна до натрупаните палети и не искаше да мръдне от там. Зарови главичка и упорито отказа да стане. Докато детето се опитваше да го покани за разходка възкликна: “Тук има и друго куче!”. Никой не обърна внимание на думите му, предвид факта, че кучета имаше навсякъде. Момчето обаче упорито настояваше, че има куче, затиснато между палетите, което не мърда. Тогава стана ясно, че при неизвестни обстоятелства един от питомците на приюта е попаднал в хватката на струпаните дървени скари, където е намерил смъртта си. Остава въпросът как никой не е разбрал, чул, видял, за да помогне навреме.
Още много можем да напишем за ситуацията в общинския приют, която не веднъж са коментирали при гостуването си в СайтЪТ природозащитници, но нека днес не вгорчаваме настроението на всички, които положиха усилия, за да създадат празник както за посетителите, така и за обитателите на приюта.
Очаквайте интервю с управителя на общинското звено Йорданка Тонкова и човекът, който с огромна любов се грижи за животните – Иван.