В рубриката „През очите на сърцето“ информационното издание TheSite24 представя проф. Емил Ковачев, управител на СБАГАЛ „Проф. Д-р Димитър Стаматов“.
– Проф. Ковачев, благодарим ви за гостоприемството и възможността да водим този разговор на това свято място, където се ражда новият живот. Нека започнем с това колко бебета са проплакали в АГ болница Варна от началото на годината, повече или по-малко от предходните години?
– През 2022 година в АГ – болница Варна се родиха 1954 деца, а от началото на годината досега 1392 деца. Тенденцията е по принцип за намаляване на раждаемостта, тя е общонационална. Всяка година в България намаляват ражданията с около 2200 – 2300. България е на едно от водещите места по отрицателни демографски показатели в Европа. Това са тревожни тенденции, но все пак трябва да бъдем оптимисти. За Варна ражданията са обикновено между 4200 – 4400, но и тук тенденцията е към намаляване на ражданията.
– Кои са били най-трудните случаи от началото на годината, завършили с щастлив край?
– Нашата болница е единствената извън София специализирана акушеро-гинекологична болница с трето ниво на компетентност по акушерство, гинекология и неонатология. В отделението по “Неонатология” идват случаи с екстремална недоносеност, преведени деца от други лечебни заведения, както и от други градове. От гледна точка на акушерството и гинекологията идват особени случаи. Пример за това е случай от преди няколко дни, когато приехме пациентка с двуплодна бременност, с близнаци, 32-33 гестационна седмица, с висок риск за живота. Имаше тежка прееклампсия. Наложи се спешно извършване на цезарово сечение, като се родиха момченце с тегло 1, 57 кг. и момиче с тегло 1,5 кг., но имаше сериозни реанимационни проблеми. Пациентката разви начален HELLP синдром, колегите са реагирали своевременно.
Искам да изкажа благодарността си на кръвния център във Варна, защото своевременно, без никакво забавяне се отзоваха на нашата остра нужда от кръвозаместване и други кръвни продукти. Жената е стабилизирана и е добре, децата също са в задоволително към добро състояние.
– Расте ли възрастовата граница на жените, решили за първи път да станат майки, крие ли рискове това и как се отразява на плода?
– Тази тенденция е за повечето европейски страни да нараства възрастта на жената, когато планира първото си дете. Това е вследствие на кариерни и други планове. Разбира се, крие рискове, особено след 38 години. По нашата номенклатура, възрастна първескиня се нарича жена, решила да стане майка след 35 години. Американската асоциация на гинеколозите иска да промени тази възрастова граница, но след 38 години това крие значителни рискове от генетични синдроми, повишен риск от спонтанни аборти, преждевременни раждания, хипертензивни усложнения на бременноста и др.
– Запазва ли се тенденцията да се предпочита секциото като раждане и какъв риск носи това за родилката?
– Това е също стар проблем, световен, за прекомерния цезаризъм. У нас има тенденция този метод да е по-предпочитан, но разбира се, той крие рискове. Ние гинеколозите, както и специалистите по здравни грижи – акушерки, винаги трябва да пропагандираме естественото раждане и цезаровото сечение да се извършва само по строги индикации от страна на майката и от страна на плода, а не по желание.
– В кои случаи се налага цезарово сечение, при напреднала възраст, например?
– Напредналата възраст е относителна индикация и не би следвало това да е основната причина. Има абсолютни индикации от страна на майката и от страна на плода като например пелвеофеталната диспропорция, отклонения от страна на плацентата, преждевременно отлепване на плацентата и др. От страна на плода абсолютна индикация за секцио е остро настъпилата асфиксия, така че си има номенклатура, която би следвало да се спазва.
– Колко са недоносените бебета в АГ болница Варна от началото на годината, какви рискове крие преждемвременното раждане и успяват ли да наваксат тези бебета дефицита в своето развитие?
– От началото на годината недоносените деца при нас са 178. Част от тях са преведени от други лечебни заведения. Най-малкото детенце, което е успешно лекувано при нас и изписано, е 720 грама, като случаят е от скоро. Неонатологичният екип се справи изключително успешно. Рисковете са много, зависи от степента на недоносенос, като хиалинно-мембранна болест, сепсис, некротизиращ ентероколит, мозъчни кръвоизливи, като някои от тях могат да бъдат и фатални за недоносения плод. На по-късен етап вследствие на лечението могат да възникнат други отклонения като ретинопатия на недоносеното вследствие на кислородотерапията и други.
– Кои са предпоставките за преждевременно раждане, какво да избягват бъдещите майки, за да не се стига до подобни ситуации?
– Преждевременното раждане е един от големите нерешени проблеми на съвременното акушерството. Въпреки непрестанното развитие на акушерските грижи, токолитичната терапия, преждевременното раждане в световен мащаб остава между 8 и 10% от всички раждания. Причините са разнообразни, социално – икономически, типична акушеро-гинекологична патология, и на първо място инфекции по време на бременността. Това не са само сексуално трансмисивните инфекции, но и някои микроорганизми, които предизвикват възпаления на долния полюс на околоплодния мехур и вследствие на това руптура и изтичане на околоплодните води. Трябва да се отбележат и някои патологии като вродени аномалии на матката, екстрагенитални заболявания и е трудно е да се обобщят в няколко изречения. В женските консултации за проследяване на бременност се прилагат съответните изследвания.
– Каква е съдбата на децата с малформации, колко са тези деца в АГ болница?
– Тенденцията е да се подобряват пренаталните грижи и пренаталната диагностика. Има няколко важни прегледа по време на бременността, които би следвало всяка бременна жена да извърши, но за жалост има пропуски в тази насока.
Първият важен преглед е между навършена 11-та и ненавършена 14-та гестационна седмица, където се извършва т.нар. ранна фетална морфология. Със съвременните класове ултразвукови машини това е напълно допустимо, но съответният лекар трябва да има нужната квалификация. Оглежда се фетуса за някои аномалии, както и тилната гънка на врата, прави се визуализация на носните костици. Това е т.нар. първичен ултразвуков скрининг, особено важен е и за синдрома на Даун.
Това е добре да се комбинира с т. нар. биохимичен скрининг, при който се взема кръв от майката, за да се изследват някои биохимични маркери. Има интегрирана комбинирана програма, която изчислява риска. В тази програма се взема под внимание и възрастта на майката.
Друг важен преглед е между 18-та и 22-ра гестационна седмица, където се извършва т.нар. базална фетална морфология, където се оглеждат основните органи и системи на плода ( централна нервна система, вътрекоремни органи, гръден кош, аксиален скелет и т.н.)
Важен преглед е този между 22-ра и 24-та гестационна седмица, където се извършва т.нар. фетална ехокардиография и се прави оглед на детското сърце.
Още един допълнителен преглед има, между 28-ма и 30-та седмица, където отново могат да се огледат основните структури и системи на плода.
Това са важните прегледи, които ако се извършват качествено се минимализира рискът от раждането на деца с вродени аномалии.
Друго достижение в последните десет години, е извършването на неинвазивните пренатални тестове. При съмнение или доказана ултразвукова аномалия, е добре да се вземе кръв от майката, с което се изследва феталната ДНК и с това се диагностицират някои от най-известните вродени аномалии като синдром на Даун, Едуардс, Патау.
Каква е съдбата на децата с вродени аномалии, които са пропуснати от антенаталната диагностика, зависи конкретно от дадената аномалия. Има много неприятни сърдечни аномалии, които са летални, трудно оперативно коригируеми.
– Работи ли здравното заведение с психолог, който да въздуйства на родилки, взели решение да оставят детето си?
– При такива случаи работим в тясна колаборация с експертите от Социалното министрество. Когато има такъв случай, идва социален работник за съдействие.
– Една доста дебатирана тема е сурогатното майчинство, защо в България не е прието, Вие какво мислите по този въпрос?
– По тази тема мога да говоря много, защото между 2016 – та и 2018-та година бях председател на Българската Асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве, а преди това аз и част от нашия екип имахме такива амбиции за легализация на сурогатната бременност. Бяхме изготвили медицински критерии и индикации кога да се прави сурогатното майчинство. В България годишно около 1000 жени имат нужда от сурогатна бременност. Това беше инициатива на Българската асоциация по стерилитет, но имаше НПО-та, които се възпротивиха.
Като цяло АГ общността е разделена на тази тема. Моето лично мнение е, че трябва да бъде легализирано сурогатното майчинство, защото има много пациентки с вродени аномалии на матката, има пациентки с други заболявания, при които бременността е противопоказана, има пациентки с онкозаболявания след химио и лъчетерапия и нямат възможност да родят. Ако бъде легализирана, сурогатната бременност би помогнала на много пациентки. Основният проблем за България, е промяната на семейния кодекс. В момента пациентки, които имат нужда от сурогатна бременност търсят решение на проблема в други държави, където то е регламентирано.
– Много ремонти бяха извършени в здравното заведение, от какво още има нужда?
– Откакто съм управител от 2016 година, болницата е напълно реновирана. Вече няма структура или отделение, което да не е обновено. Последно беше реализиран европейски проект „Мерки за справяне с пандемията“ на Министерство на здравеопазването. С тези средства бяха ремонтирани отделението по патологична бременност и едно от послеродовите отделения. Болницата има нужда непрекъснато от нова апаратура, която е изключително скъпа и труднопостижима с приходи от НЗОК. В тази насока понякога ни помагат дарителските акции. Винаги имаме нужда от модерни инкубатори – кувьози, ендоскопска апаратура и друга техника.
– Расте ли броят на неосигурените пациентки ?
– Да, расте и там също има нерешен проблем. Ражданията при неосигурените пациентки се заплащат от социалното министерство. Някои други клинични пътеки обаче не се заплащат. В случай, че пациентите нямат средства да заплатят дадената клинична пътека, това остава за сметка на здравното заведение. Това е общонационален проблем. Създават се условия за потенциални конфликти и неприятности и това финансово утежнява лечебното заведение.
– Как изглежда Вашата работа през очите на сърцето?
– Нашата работа е сред най-високо хуманните професии. Акушер гинеколога се грижи за живота и здравето на майката и на детето. Освен хуманността ние сме изключително съпричастни и за нас най-голямата награда е когато видим живо и здраво плачещо бебе и щастливите майчини сълзи. Това е наградата за нашите усилия и високовалифициран труд.
Екипът ни желае здраве и единствено сълзи от щастие на всички здравни специалисти в АГ болница Варна и на всички бъдещи майки!
Този репортаж е част от проекта “През очите на сърцето” на СНЦ “Пресклуб Варна” и се осъществява с подкрепата на Фонд “Култура” към Община Варна в направление “Медийни проекти”
