Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава от Варна на своята четвърта антарктическа експедиция. За първи път изпращането на екипажа бе съпроводено от дъжд – знак за „вървеж по вода“, както с усмивка отбеляза ръководителят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев.
„Досега винаги сме имали успех, надяваме се този път да бъде още по-плодотворна експедиция. Акцентът ще бъде върху научните изследвания“, каза ученият при отплаването от Морска гара – Варна.
Науката – в центъра на четвъртата експедиция
Проф. Пимпирев подчерта, че настоящата мисия се различава от предишните по това, че логистиката вече е стабилизирана, а усилията ще бъдат насочени почти изцяло към научни проекти.
„Имаме няколко мащабни програми с международно участие. Част от тях ще се проведат в партньорство с Института по океанология в Хамбург, който предостави модерна апаратура, монтирана на борда на кораба. С нея ще изследваме океанските течения между Южните Шетландски острови и пролива Брансфийлд, както и скоростта на покачване на морското ниво, вследствие на разтапянето на ледниците“, обясни Пимпирев.
По думите му, резултатите от тези изследвания ще имат значение за целия свят, тъй като покачването на морското ниво в Южния океан се отразява върху всички свързани морета, включително и Черно море.
Международни проекти и нова лаборатория
Българските учени ще участват в 26 научни проекта – най-големият брой досега. Сред тях е съвместна програма с учени от Абу Даби за изграждане на лаборатория за метеорологични и сеизмологични изследвания, както и проект с учени от САЩ и Португалия, насочен към биоразнообразието в Южния океан.
„Ще проучим животинския свят на Антарктида – видове, които живеят единствено там и са изключително чувствителни към температурните промени“, уточни проф. Пимпирев.
Той добави, че новата научна лаборатория в българската база на остров Ливингстън вече е оборудвана за работа на място. „Антарктида е като друга планета – Белият Марс. Лабораторията ще ни позволи да анализираме пробите на самата база, без риск да бъдат повредени по време на транспортиране“, посочи той.
Геоложки изследвания и открития под леда
Сред целите на експедицията са и геоложки проучвания, които ще установят дали в района има редкоземни елементи и минерали – тема, която в последните години привлича вниманието на учените по света.
„Антарктида е лаборатория на открито – най-чистият континент на Земята. Наблюдаваме пряко ефектите от климатичните промени – топящите се ледници, промените в местообитанията на пингвините и тюлените, както и повишаването на морското ниво. За последните десетилетия то се е увеличило с около 3–4 см, което съвсем не е малко“, уточни проф. Пимпирев.
Символ на научната независимост
В обръщението си към гостите на церемонията във Варна проф. Пимпирев подчерта и символичното значение на плаването:
„Вече сме нация, която не просто превозва контейнери по моретата, а прави наука. Нашите военни моряци са равни на тези, които някога са откривали нови континенти. Сега сме равни с тях – и трябва да се гордеем.“
НИК 421 ще плава през Атлантическия океан с междинни спирания в Мар дел Плата (Аржентина) и вероятно Ушуая и Пунта Аренас (Чили), преди да достигне българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в края на декември. Екипажът се очаква да се завърне у дома през април 2026 г.
Подкрепете независимата и качествена журналистика в “СайтЪТ”
