Носителят на отличието „Лекар на годината 2026“ за област Варна – за силата на профилактиката, екипната медицина, човешката болка, бюрокрацията и надеждата, без която лечението не е същото
„Без душа, без емпатия и без човешки подход не се получават нещата.“ Това казва в специално интервю за СайтЪТ проф. д-р Николай Сапунджиев, отличен с най-високия приз „Лекар на годината 2026“ за област Варна.
Специалистът от Клиниката по ушно-носно-гърлени болести към УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна получи престижното признание на тържествена церемония, организирана от Районната колегия на Българския лекарски съюз по повод Деня на българския лекар – 19 октомври.
При награждаването проф. Сапунджиев развълнува присъстващите с думите, че приема отличието като признание за целия си екип. И отправи послание, което надхвърля рамките на празничната вечер:
„Всеки лекар е лекар на годината за своите пациенти.“
В разговора ни след церемонията той разказа какво му носи най-голямо удовлетворение в професията, защо медицината не може да се побере в алгоритми и здравни пътеки и как лекарите се справят с човешката болка.
Говорихме и за младите специалисти, чувството за хумор, административните абсурди и онази невидима връзка между лекаря и пациента, която понякога е толкова важна, колкото самото лечение.
„Най-голямото ми постижение е, ако съм успял да предпазя някого с думи“
– Проф. Сапунджиев, кое Ви носи най-голямо удовлетворение в професията?
Много работихме във Варна за хирургичната школа, но това, което ми дава най-голямо удовлетворение, е, когато сме успели да направим профилактика.
На профилактиката сме посветили доста време. Да убедя един пациент какво да не прави, за да не се стига до хирургично лечение.
Ако съм успял някого с думи да предпазя, това ми е най-голямото постижение.
„Хирургията е екипна работа“
– Казахте, че приемате наградата като екипна?
Задължително! Да! Хирургията е екипна работа. Нашата специалност не може да съществува без другите специалности, с които работим заедно. Тази интердисциплинарност ни дава голяма сила, увереност, както и добро качество за нашите пациенти.
“На първо място е човешката болка. Това е най-тежкото“
– Как лекарите успяват да се опазят от тежкото в професията? Вие сте човек с брилянтно чувство за хумор, позитивен…
Както казах, тежкото е все повече и повече. На първо място е човешката болка. Това е най-тежкото. Оттам нататък започват административните проблеми, нормативните проблеми. Всеки от колегите си е изградил някакъв защитен механизъм. Понякога включва и черен хумор, и бял хумор, и спорт, понякога и викане.
– Затова вероятно поискахте прошка от семейството и колегите си по време на церемонията?
Да, случва се. Всеки в някакъв момент греши. Най-тъжно е, когато пациент пострада или колега в някаква нервна ситуация е бил засегнат.
„Не може всичко да се сведе до алгоритми, процедури и здравни пътеки“
– Вероятно е тежко да отговорите на свръхочакванията на хората. Вие също сте хора, няма как да сте Господ, нали?
Няма нищо божествено. Медицината е точна работа, точна наука, но все още има място за емпатия, за малко мистицизъм, за малко човешки подход. Не може всичко да се сведе до алгоритми, до процедури и здравни пътеки.
Тъжното, от моя гледна точка, е, че медицината, това, което ние практикуваме и за нас е все още религия, и здравеопазването все повече се раздалечават. Това рефлектира върху колегите и върху пациентите.
Един елементарен пример: ако в момента нямам електронен подпис, нищо че имам диплома, че съм учил, че имам професионализма си, аз не мога да изпиша нито една рецепта или да подпиша какъвто и да е медицински документ.
Това е ужасяващо.
Без електронен подпис лекарят не е лекар.
Младите лекари и „месомелачката“ на ежедневието
– Как посрещате младите си колеги в отделението? Кое е първото, което им казвате? Помните ли Вас как Ви посрещнаха някога?
Аз съм сменил доста отделения, така че съм имал доста пъти „първи път“. Младите колеги ги посрещаме директно в ежедневието. „Какъв си ти? А, идвай с нас да помагаш!“ И така се завърта въртележката. Обикновено ежедневието е месомелачка и включваме колегите. Радваме се, че имаме студенти, демонстранти, млади хора от студентската скамейка.
В университетските болници, а и във всяка болница, трябва да има отворени врати за тези хора, които искат да влязат по-бързо в практиката.
„Прагматик и циник!“
– Извън медицината как бихте се определили? Като какъв човек?
Прагматик и циник!
„Без душа, без емпатия и без човешки подход не се получават нещата“
– Каква е ролята на надеждата при пациента? Доколко тя помага? Каква е ролята на душата, освен науката?
Без душа, без емпатия и без човешки подход не се получават нещата. Не са само точни молекули, точни дози и точни движения на хирургичната ръка или на роботизираната хирургическа ръка.
– Как Ви помагат оптимизмът и вярата на пациента? Вашата роля до голяма степен е и на психолози – да мотивирате човека да вярва и да се бори за своето здраве и възстановяване.
Има една стара поговорка: ние сме трима – пациентът, лекарят и болестта. Двамата трябва да се съюзят, за да надвият третия. Там е въпрос на политика кой с кого ще намери общ език, за да помогнем за здравето и качеството на живот на пациента.
Проф. Николай Сапунджиев е сред лекарите, за които високите технологии и хирургичното майсторство вървят ръка за ръка с човешкото отношение. В думите му няма опит медицината да бъде представена като всемогъща. Напротив – той говори открито за трудностите, за тежестта на професията и за необходимостта от повече разбиране между лекарите и пациентите.
А може би най-силното послание в този разговор е, че понякога най-голямата победа на лекаря не е успешно извършената операция, а операцията, която е успял да предотврати.
Повече вижте във видеото!
.