Протест в Добрич срещу опитите за премахване на мораториума върху фракинга и възобновяване на добива на шистов газ
Нов протест разтърси Добруджа. Граждани и организации излязоха на улицата в Добрич срещу възможното връщане на фракинга и добива на шистов газ, след като темата отново бе повдигната от водещи политически фигури.
Днес, 28.03.2026, граждани и граждански организации, подкрепени от актива на Възраждане излизат на протест срещу намеренията на ГЕРБ и присъдружните им коалиции да премахнат мораториума срещу фракинга за добив на шистов газ и отмененото разрешително за фракинг на американската компания CHEVRON.
Новината за подновяване на общественото напрежение около фракинга в Добруджа показва колко дълбоко остава този въпрос в българското общество повече от десетилетие след първоначалните събития. Повод за организирания днес протест в Добрич са публични изявления на политици като Делян Добрев, Бойко Борисов и други представители на политическия елит, които поставят отново на дневен ред възможността за добив на шистов газ в региона.
Тези изказвания се появяват в контекст на продължаващи дебати за енергийната сигурност на България, особено след променената геополитическа ситуация в Европа и стремежа към намаляване на зависимостта от външни доставчици на енергийни ресурси. В този смисъл аргументите в полза на евентуално възобновяване на проучванията и добива на шистов газ се припокриват с тези от предходното десетилетие: наличие на потенциални местни ресурси, възможност за по-ниски цени на енергията и засилване на националната независимост.
Реакцията в Добруджа обаче показва, че общественото недоверие към тази технология не само не е изчезнало, но вероятно се е и затвърдило. За местните общности въпросът не е абстрактен или чисто икономически. Добруджа остава ключов земеделски регион, в който качеството на почвата и наличието на чиста вода са основа не само на местната икономика, но и на продоволствената сигурност на страната като цяло. Именно затова всяко споменаване на фракинг автоматично активира спомена за протестите от 2011–2012 г. и за постигнатата тогава забрана.
Особено важно в настоящата ситуация е, че протестът не възниква „от нулата“, а стъпва върху вече изградена гражданска чувствителност и исторически опит. Предишната вълна на недоволство показа, че добре организираният обществен натиск може да доведе до конкретни политически решения, включително до въвеждането на мораториума от Народно събрание на България през 2012 г. Този прецедент създава очакване сред гражданите, че подобна мобилизация може отново да бъде ефективна.
Настоящият казус обаче има и нови измерения.
От една страна, темата за енергийната независимост е много по-остра, отколкото преди десетилетие, което дава по-силна аргументация на поддръжниците на добива на шистов газ. От друга страна, общественото недоверие към институциите и към способността им да контролират рискови индустриални дейности остава сериозен фактор. Именно този дефицит на доверие често се оказва решаващ: дори при твърдения, че технологиите са по-безопасни или че контролът ще бъде строг, значителна част от обществото остава скептична.
Изявленията на фигури като Делян Добрев и Бойко Борисов могат да се разглеждат и като тест на обществената реакция — опит да се провери доколко темата е „отпушена“ и дали съществува пространство за промяна на политиката. Силната реакция в Добрич обаче подсказва, че въпросът остава изключително чувствителен и политически рисков.
Протест пред ВАС: Вълчи дол настоява за минимални разстояния при ветрогенераторите
В по-широк план ситуацията отново поставя класическия въпрос за баланса между стратегически икономически интереси и дългосрочна екологична устойчивост. Докато едната страна акцентира върху необходимостта от енергийна сигурност и използване на наличните ресурси, другата подчертава, че потенциалните щети върху водата, почвата и здравето на хората могат да бъдат необратими и да надхвърлят всякакви краткосрочни ползи.
След протест: Общинският съвет в Крушари отмени решението за ветропарк с 80 турбини (ВИДЕО/СНИМКИ)
Протестът в Добрич днес е знак, че този баланс все още не е намерен. Той показва също, че решенията, взети преди повече от десетилетие, продължават да имат силно обществено значение и че всяка промяна в тази политика неизбежно ще премине през сериозен обществен дебат. В този смисъл Добруджа отново се превръща в сцена на сблъсък между различни визии за бъдещето на развитието на страната — сблъсък, който далеч не е приключил.