Скалният релеф, датиран на 11 000 години, е открит в Турция. Той изобразява хищници в заплашителни пози и двама мъже, единият от които държи гениталиите си. Това е най-старата известна наративна (разказвателна) сцена в света, сочи ново проучване.
Археолози откриват любопитни резби върху вградени в сграда пейки от неолита в района на Урфа, Югоизточна Турция. С размери приблизително 0,7 до 0,9 м височина и 3,7 м дължина, новооткритият скален релеф изобразява два леопарда, бик и двамата мъже – единият държи пениса си, а вторият държи дрънкалка или змия, съобщава National Georgaphic.
Който и да е изваял сцената, е подчертал опасните части на животните – зъбите на леопардите и рогата на бика. Но точно значение, което този разказ е трябвало да предава, е изгубено във времето, според проучването, публикувано в Antiquity.
Археолозите откриват издълбаната сцена в Сайбурч (Sayburç) – неолитна могила на около 56 км източно от река Ефрат и 32 км северно от сирийската граница. Сайбурч датира от IX хилядолетие пр.н.е., когато ловци събирачи се пренасочват към земеделие и уседналост.
Разкопките на мястото започват през 2021 г. и бързо разкриват руините на обществена сграда с диаметър 11 м. Сградата е издълбана във варовикова скала с изградени от камък стени и пейки, издигащи се от пода. Релефът е изобразен в предната част на една от издълбаните пейки, според Ейлем Йоздоган, археолог от Истанбулския университет и единственият автор на изследването.
Според доклада “има две отделни сцени, предназначени да се четат заедно като разказвателно произведение на изкуството”. Започващи отляво са плитки резби на бик и човек, обърнати един срещу друг. Мъжът има “фалосообразно удължение на корема”, а неговата “повдигната, отворена лява ръка има шест пръста, докато дясната държи змия или дрънкалка”, пише Йоздоган. Втората сцена включва два леопарда с отворени уста, зъби и дълги опашки, извити към тялото – изправени пред човек, изобразен почти триизмерно. Той гледа в стаята, а не настрани и държи фалоса си с дясната си ръка.
„От гледна точка на техника и майсторство“, пише Йоздоган, „плоските релефни фигури са сравними с други изображения от предкерамичния неолит в региона“, като тези в близкия Гьобекли тепе – обект на световното наследство на ЮНЕСКО, известен с най-старите мегалити в света — масивни стълбове, украсени с животни и хора. Но релефите на Сайбурч се различават, защото фигурите формират разказ, предполагащ, че събитията са свързани или разказани истории, един вид „отражение на колективна памет, която поддържа ценностите на своята общност живи“.
За Live Science Йоздоган обяснява, че „на места като Гьобекли Тепе и Сайбурч има мъжки свят и неговите отражения – мъжки хищни животни, фалоси и мъжки изображения. Тези в Сайбурч са различни с това, че са изобразени заедно, за да образуват сцена.”
Йенс Нотроф, археолог, специалист по неолита от Германския археологически институт, който не участва в това изследване, е съгласен, че произведението е предназначено да излъчва мъжественост. Той казва за Live Science, че „съпоставянето на демонстриране на жизненост и мъжественост – представянето на фалоса – от една страна, и животозастрашаваща опасност – ръмжащи хищници с оголени зъби – от друга, изглежда особено заслужаващо внимание тук“.
Нотроф добавя, че тази находка може да помогне на археолозите да интерпретират по-добре неолитната иконография в Турция. „За съжаление, въпреки че неолитният ловец може лесно да е разпознал посланието му, все още ни липсва разбиране на действителния разказ.“
Обществената сграда в Сайбурч засега е частично разкопана. Докато Йоздоган е уверена в тълкуването на сградата като място за събиране, тя не е сигурна какво ще открият, когато приключат с разкопките. „Може да има сцена или други елементи от противоположната страна“ на пейката, добавя тя.
Нотроф е ентусиазиран относно това, което бъдещите разкопки могат да кажат на археолозите за изкуството и обществото в Древна Турция. Това откритие в Сайбурч е „очарователно ново прозрение“, казва той и очаква с нетърпение да види повече резултати от текущи изследвания и разкопки в други ранни неолитни обекти в района на Урфа и извън него.
