Бюст-паметник на соц идола Георги Димитров кротко “дреме” в двор около изоставената фабрика “Христо Ботев” във Варна, видя репортер на СайтЪТ.
Възможно е символичната фигура да е спасена именно от изоставената някогашна памучна фабрика с уникален архитектурен облик и стойност.
Хората от 70-те и 80-те години на минали век помнят добре, че във всяко предприятие, фабрика, читалище и други обществени места подобни паметници бяха обичайна гледка, но днес са реликви от една отминала епоха и спомен за времето, когато кифлата струваше 10 стотинки, а билетчето за автобуса – 6 стотинки. И още малко да потънем в носталгия – киното беше ежедневно удоволствие срещу 1 лв. за възрастен и 0,50 лв.. за ученици, а срещу 2 вече останали в миналото български лева хората посещаваха концерти на любимите си естрадни изпълнители.
За онези от по-младите ни читатели, които не са внимавали в час по история ще припомним, че Гео̀рги Димитро̀в е български и съветски политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна.
Ето какво още съобщава УекипедиЯ: През 1933 година е сред обвиняемите в показния Лайпцигски процес, организиран от налагащия се националистически режим в Германия. С енергичните си речи по време на процеса той си създава международна известност, превръщайки се в една от най-популярните фигури в световното комунистическо движение.
Оправдан на Лайпцигския процес, от 1934 година Димитров живее в Съветския съюз, където оглавява Коминтерна. През следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския диктатор Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение.
Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се тоталитарен режим режим в страната, като от 1946 година е министър-председател. Той участва активно в ликвидирането на опозицията и става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт.
Интересна е и историята на Памучната фабрика “Христо Ботев” на ул. “Девня”. За нея информация и снимки от птичи поглед споделят от Морско око в рубриката “Застрашената архитектура на Стара Варна”
Фабриката е проектирана от арх. Дабко Дабков. Построена през 1899 г. Техническо състояние – в риск. Собственост – частна.
Фабриката е създадена с името „Първо българско анонимно привилегировано дружество за памучни прежди, фабрика „Княз Борис“”.
Комплексът се състои от производствено здание на върха на хълма и пароцентрала на нивото на пътя. Срещу пароцентралата е имало ЖП спирка, дело на Баронхиршовата компания. Броят на служителите достига 560 души.
За времето си това е най-големият завод във Варна и областта.
През март 1923 г. започва изграждане на жилищен квартал северно от фабриката, наричан по-късно “Памучния квартал”.
През 1925 г. дружеството е преименувано на АД „Цар Борис“, а от 1943 г. насам носи името “Христо Ботев“.
Фабриката е сред малкото запазени постройки от 19. век и е ценен представител на индустриалната архитектура.
Към днешна дата тя е напълно изоставена.
“С тази поредица се надяваме да събудим обществен дебат за архитектурното наследство в риск. Дори собствениците да нехаят, широката общественост трябва да настоява такива сгради да оцелеят!”, коментират от “Морско око”.
