Хипнотичният портрет на една модерна връзка ще се появи и като сериал!
Литературната стихия Коко Мелърс покори класациите с дебютния си роман „Клеопатра и Франкенщайн“, който привлече вниманието на Warner Brothers и вече се разработва и като сериал за малкия екран.
Книгите на Сали Руни и филмовата поредица „Before Sunrise“ срещат „Сексът и градът“ в тази дръзка, необикновена и до болка откровена история, която вече блести и на български език.
„Клеопатра и Франкенщайн“ е обяснение в любов към Ню Йорк – града, който никога не заспива и рядко прощава; модерна и хипнотична скица на една връзка, изтъкана от страст, болка и привличане.
Манхатън, 2006 г.
24-годишната Клео среща 20 години по-възрастния от нея Франк. Тя е млада, объркана и депресирана художничка. Той е зрял, харизматичен и успял рекламист. Под фойерверките в новогодишната нощ двамата ще се сблъскат със самотата на другия. И ще опитат да я запълнят със собствените си напукани сърца.
Ала романът, който изтъканите им от несигурности души ще напишат заедно, не е любовна история. Спонтанният брак на Клео и Франк ще повлече тях и колоритния им кръг от артистични и по свой си начин изгубени приятели в спирала от грешни решения и пагубни зависимости. Защото в опит да изплува на повърхността, човек понякога завлича най-близките си надолу към дъното заедно със себе си.
А Ню Йорк – най-опасният от всички наркотици – е едновременно безпристрастен свидетел, но и главен герой в тази съкрушителна история, която ще ви накара да се смеете, да плачете и да се припознаете в болезнено истинските ѝ персонажи.
„Клеопатра и Франкенщайн“ е ода за дивия ритъм на изкуството, любовта и всичко помежду им. Безмилостно честен портрет на неутолимия копнеж да откриеш себе си на картата на все по-самотния ни свят. Напомняне, че разбитото сърце не е руина, а мозайка – именно през белезите и пукнатините извира най-ярката светлина.
С кинематографичен стил, богат изказ и поетичен език Коко Мелърс заявява мястото си сред най-въздействащите и вълнуващи гласове на съвременната проза. А през 2026 г. на български очакваме и следващия роман от авторката – „Сестрите Блу“, който предизвика бурни ревюта от социалните мрежи и критиката.
Из „Клеопатра и Франкенщайн“ от Коко Мелърс
ЮНИ
Клео не искаше да носи бяло, но се беше надявала на сватбена торта. Можеше да си я поръча и сама от една от италианските пекарни на Лоуър Ийст Сайд – от онези места, където всяка повърхност бе покрита или с пудра захар, или с прах – но бе възложила планирането на трапезата на Сантяго, който беше известен с екстатичните си, оргийни вечерни партита. Сантяго смяташе, че трябва да се откажат от традиционна торта, и понеже нищо друго в брака ѝ с Франк не можеше да мине за традиционно, тя не настоя.
Всъщност Клео не настояваше за нищо, свързано със сватбата. Вярно, че си купи рокля за случая, но тази, която избра, беше синя. Беше краят на юни – твърде горещо за нещо по-пищно, а и идеята да носи бяло винаги ѝ се беше струвала безумна. Не беше девствена от четиринайсетгодишна. Беше дала на Франк да си пъхне ръцете в бельото ѝ още на стълбището в нощта, в която се бяха запознали. Бе имала чувството, че изпи
Намери роклята, която носи, забутана в дъното на един баснословно скъп винтидж магазин на „Пери Стрийт“ – дълга слип рокля от лъскава коприна, която беше значително по-евтина от всичко останало и след това Клео се притесняваше да не би да се окаже нощница. Когато я нахлузи през глава, се почувства така, сякаш беше допряла нож до повърхността на небето, бе обрала малко от дъното и бе облякла обелката.
Франк обаче пак успя да я засенчи, като пристигна в общината в смокинг от три части в цвят слонова кост. Клео го беше чакала на стъпалата, докато хапваше хотдог от близката улична будка – никога не беше опитвала, а днес беше ден за първи пъти и склони – когато видя белият му цилиндър да подскача над сивата улица. Тя остави недоядения хотдог и отметна глава от възторг.
– Е? – Франк се завъртя на пети, за да може да го огледа. Едно семейство туристи зад него му направи снимка.
– Непоправим фукльо си.
– Виж сега, като го казваш ти, пак звучи като комплимент – рече Франк. Той прокара ръка по копринената извивка на гърба ѝ и сложи длан на дупето ѝ.
– Изглеждаме ли така, сякаш отиваме на две различни сватби? – запита тя.
– Ти изглеждаш фантастично – отвърна Франк. – Като малко езеро.
– А ти изглеждаш… – Клео замълча, за да го прецени хубаво. – Като себе си.
Така беше. В равни степени луд шапкар и застаряваща глем рок звезда, Франк изглеждаше изненадващо естествено в смокинг.
– Мириша ли на нафталин? – Франк изпъна гърло, за да може да го помирише, и и тя допря нос в загорялата кожа над яката му.
– Не. Сапун и… – Клео рязко дръпна глава. – Джин?
– Обърнах едно малко, преди да тръгна. Трябваше! Това е сватбеният ми ден! Хайде да влизаме.
– Нашият сватбен ден – натърти Клео.
– Нашият, вашият, моят, техният… – затананика си Франк. Сграбчи ръката ѝ и двамата хукнаха нагоре по стъпалата, като вземаха по две наведнъж.
„Каква е една сватба – зачуди се Клео, – ако не лична мечта, направена публично достояние, фантазия, провесена между два свята като котешка люлка?“ Клео обаче никога не си беше мечтала да се омъжи. За сметка на това си беше фантазирала за първата си самостоятелна изложба като художничка, за ден, посветен изцяло на нея. Плашеше я фактът, че напоследък беше по-лесно да си представи откриването, вместо реалните картини. Тревожеше се, че е един от онези художници, които ги е грижа повече за това да са творци, отколкото да творят. Беше такъв банален страх, така отчайващо обикновен, че никога не го бе споменавала пред никого, дори пред Франк.
Тъй като не им беше хрумнало да си поканят свидетел, Франк изтича обратно навън и помоли продавача на хотдог да се присъедини към тях. Той изненада и двама им, като рида тихо по време на цялата церемония, която продължи по-малко от пет минути. Щом ги изпъдиха обратно на слънцето, Клео го прегърна, а Франк настоя да натика смачкана банкнота от сто долара в дланта му, преди да се разделят. Двойката се отправи на север към „Канал Стрийт“, после спряха и се усмихнаха свенливо един на друг, несигурни какво да правят от сега нататък. Франк повдигна ръката, с която още стискаше нейната, за да си погледне часовника.
– Имаме няколко часа до вечерята. Искаш ли да пийнем по нещо?
Клео поклати глава. Бяха поканили трийсет гости на сватбения прием, но неминуемо щяха да дойда още. Цялото събитие беше представено като прищявка, вятърничава имитация на зрялост. Това не беше нещо нелогично за Клео, която тъкмо бе навършила двайсет и пет, но Франк беше в средата на четиресетте. „Твърде стар, за да се счита за твърде млад да се ожени“, мислеше си тя. Озърна се наоколо. От отсрещната страна на улицата имаше витрина, която рекламираше четене на аурата за десет долара.
– Какво ще кажеш за ей това?
Франк изглеждаше скептичен.
– Мислиш ли, че ще ми забъркат питие там?
Изоставиха огряната от слънце улица, минаха през мънистената завеса и пристъпиха в тихия мрачен магазин. Миришеше на тамян и храна за вкъщи. Високото пронизително свирене на арфа замени дразнещата глъчка на „Канал Стрийт“. Зад щанда, на който бяха изложени най-разнообразни кристали и мънистени бижута, им се усмихваше китайка на средна възраст.
– Днес сте се оженили? – попита тя, сочейки смокинга на Франк. – Хубаво е, че идвате тук.
Тя подкани Клео да седне на стола с висока облегалка, разположен пред старомоден фотоапарат на статив, и ѝ даде знак да постави дланите си върху металните дискове от двете страни.
– Много си красива. А сега не мърдай.
Жената изчезна под черния плат, закрепен за задната част на фотоапарата, натисна някакъв бутон, който отключи меко пуф, и пак се показа. Клео не беше очаквала да изпита някакво разтърсващо усещане, докато я снимат, но все пак се беше надявала не нещо повече от безцеремонната ефикасност, която човек можеше да завари в държавна служба. Франк зае мястото ѝ и тя загледа как си оправя папийонката. Зърна проблясък от по-младата му версия – тревожния гимназист, на когото му правят снимка за годишника. Той погледна към обектива изпод дългите си мигли и плахо се усмихна, сякаш се надяваше да се хареса. Устройството отприщи ново пуф и Клео усети как сърцето ѝ се свива. Обичаше го, наистина го обичаше.
След това застанаха на стъкления щанд и забиха погледи в снимките си. Аурата на Клео беше лилава и жълта, а тази на Франк – червена и зелена.
– Това означава ли, че сме съвместими? – попита нервно Клео.
– Откога сте заедно? – попита жената.
– Шест месеца – отговори Франк.
Жената кимна.
– Осемдесет процента от връзката е търпене на различия – рече тя.
– Ами другите двайсет процента? – поинтересува се Франк.
Жената присви рамене.
– Чукане.
Тя извърши остатъка от четенето с нехайна безцеремонност. Аурата на Франк подсказвала, че е творчески настроен, харизматичен и се притеснявал за пари. Тази на Клео пък говорела за интуитивен, чувствителен и инатлив човек, който се нуждаел по-скоро от питие, отколкото от билков чай. Това беше. Франк плати на жената и се поклони престорено, преди Клео да 35 успее да го издърпа обратно през мънистената завеса. Вгледа се в него, присвила очи на слънчевата светлина.
– Ти как мислиш? – попита тя. – Съвместими ли сме?
– Е, отмятаме поне двайсет процента от връзката.
После сключи ръце около нея и двамата дълго се целуваха без следа от смущение или показност, докато навсякъде около тях ярки пирамиди от плодове изсъхваха на жегата в Китайския квартал, редици от фалшиви диамантени часовници намигаха на слънцето, а жени разтваряха и затваряха ветрилата си като недоосъзнати мисли.
