Той провокира, скандализира, но предизвиква усмивка и симпатия. Росен Марков, председателят на партията на българските мъже, който определя себе си като „сериозен зевзек“, за който Бог и България са над всичко. Във всяка негова акция има закачка и послание по злободневен проблем. Откровен и дързък до лудост. С всяка своя поява се превръща в медийна атракция, като успява да предизвика вълна от симпатия, но и критика. Приляга му народната мъдрост „шило в торба не стои“ или „луд умора няма“. Не веднъж е задържан за нестандартните си протести, при един от които е настанен дори в психиатрията. Излиза от там „на бял кон“ и съди болницата за 1 лев за неправомерното си задържане, а съдът му определя обезщетение от 0.67 стотинки, които той дарява на здравното заведение. Вярва, че има закрила свише и често „дърпа дявола за опашката“, лягайки в ковчег при протестите си.
Ето какво споделя „искрено и лично“ за СайтЪТ един от най-известните варненци:
„Всичко започна, когато напуснах държавна работа, това е през 2000 година и в един момент усетих в частния бизнес, че имам повече пари, отколкото ми трябват. Рядко хората усещат това, повечето от тях започват да трупат. През 2000 година направих първата си чешма, дарение на гробищен парк Тополи, после втората чешма на Централните гробища.
Биографичната ми книга е с работно заглавие „Ебати“, защото така и не успях да разбера този свят на борба за пари и власт. Подзаглавието ще бъде „История и география на един луд“.
Стремил съм се винаги да правя своите акции по нестандартен начин“.
Във всяка акция на Росен има някаква интрига, закачка и послание по злободневен проблем. Затова той определя себе си като „сериозен зевзек“.
„Дарик“ радио правеха едно предаване „Зевзеците на България“. В него момент имах забрана да влизам в много медии от един политик, за когото разкрих доста скандални неща. Нямаше как обаче да направят такова предаване без мен, имма самочувствието, че съм номер 1. Работил съм с всички медии не само в България, но и от цял свят“.
Протестите на Росен Марков са люти, но шеговити. Той е ироничен към себе си, но два пъти повече е остър към несправедливостите. Често езикът му е пиперлив, а акциите му провокативни, на границата на жълтото и скандалното.
„Като заговорихме за жълтото и за границата, направих една акция пред народното събрание и пред областна управа, където седнах на едно клозетно седало, заголил задните си части, а на гърба ми пишеше „Сера ви на правителството! Протестът ми е рядък!“. Полицията се закани, че ще ме осъдят за дребно хулиганство и още на деня се случи, осъдиха ме по бързата процедура. Съдията се произнесе след часове със становище, че съм на границата, но все пак правото е на страната на протестиращия и заключението беше „невинен“. След това аз осъдих полицията за неуважение към задните ми части. Но покрай жълтото имам и много смислени неща, с които искам да ме запомнят хората. Това са двете църкви. Църквата на Централни гробища, някога комунистите са я взели и превърнали в ритуална зала. От 2000 до 2009 година, яки битки. Качвам се горе на църквата, бия камбаната, затварям гробищата, те ме арестуват. Най-гадното е, че аз съм сам. Никой, включително и свещениците, не ме подкрепяха. След 9 години влязох гол на общинска сесия с табела „Голата истина“, защото тя е – няма църкви, защото няма далавера“. На втора общинска сесия влязах с туба бензин. На трета сесия вече Кирил Йорданов връща църквата и съветниците гласуваха. Осъдиха ме за дребно хулиганство, естествено. Единственото, за което се възпротивих пред съдийката, е че ме срами пред двамата ми сина с това „дребно“ хулиганство, да си го пише „едро“ хулиганство. Един ден ще я завещая на внуците тая присъда, да знаят дядо им какъв хулиган е.
За църквата на Тополи 4 години не мога да взема разрешително, а я строя с мои пари. Преборих се пак по нестандартен начин – лягам пред общината с чаршав, възглавница…Така успях да се преборя за разрешително.
Ще се върна на темата с църквата на Централни гробища. Половината църква беше отдавана на фирма „Обреди“ за 500 лв. наем. Писах до патриарха и до Бойко Борисов с питане има ли случай в света църква да се отдава под наем? Изведнъж се оказа, че договорът вече го няма. Върнахме помещението на църквата. Но от 2009 година до този момент църквата на Централни гробища е срам за всички варненци. Това е една стаичка,в която могат да влязат много малко хора, останалите чакат отвън. Трябва да се направи ремонт, готов съм да го направя, но ми заявиха: „Росене, не ти искаме парите!“.
Питаме Росен защо не си строи големи къщи и не си купува яхти, като има пари в излишък?
„Моето верую е Бог и България! Стилът ми на работа е Бог и усмивка! Какво ми носи, може да го изпита само човек, който го е правил. Какъв е принципът на джунглата? Животното изяжда само толкова, колкото му е нужно! Ние трупаме капитали, власт, пари…ние трупаме безсмислено. Най-важния извод за смисъла на живота, до който съм стигнал, е че трябва да живееш и за другите! Ние дори в църквата влизаме като просяци – Господи, помогни ни! Ако една тревичка не си посадил, какво очакваш?“
Росен допълва, че откакто се занимава с благотворителност, Господ му помага. Част от приходите от цветята, които продава на гробището в Тополи, отиват именно за изграждането на новия храм.
За мнозина Росен е човек без работа, който се чуди как да си разнообрази живота и да привлече вниманието. Всъщност, „сериозният зевзек“ работи здраво и за него няма събота и неделя, няма празник, всяка сутрин рано той е на полето, за да обгрижи своята продукция.
„При мен няма почивен ден! Саможив съм, трудно ще ме видите на заведение или на екскурзия. Само работа…Най-големият комплимент за мен е, че съм луд. Защото лудите движат света. Другите мислят за г…а и за корема си. Изненада, приятна, беше за мен, когато всички цветари поискаха аз да ги представлявам на протеста за по-ниски наеми пред община Варна след пандемията. Тогава си хапнах хризантеми със сиренце“.
Питаме дали е имало случаи, в които акциите на Росен са били опасни за самия него чисто физически?
„Правил съм един месец гладна стачка пред Народното събрание заради лъжите на царя. И аз гласувах за него, надявах се с нещо да е по-различен. Тази гладна стачка завърши в Пирогов. Много емоция вкарвам в нещата, които правя. Това ме натоварва“.
Снимка: Булфото
За случая от 2017 година, при който Росен попадна в психиатрията след опит да се самозапали пред община Варна, днес говорим с усмивка.
„Протестирах тогава срещу един политик, цялата община се обърна срещу мене. Знаех, че ще ме задържат, процедурата ми е ясна, първо за 24 часа, после за 48. В момента, в който ме вкарват в Първо РУ, виждам линейка. Моят университет е улицата, затова бързо схванах за какво става дума. Натовариха ме и ме отведоха в психиатричното отделение към Терапията с идеята да ме изкарат луд. Там имаше три помещения, за по-кротки луди, за по-буйни и една стая за най-лудите. Мен ме сложиха там. Там разбрах, че границата между нормалност и лудост е много малка. Вкараха ме в петък, в понеделник сутринта се усетиха, че са влезли в капан с това си действие. В момента,в който ме освободиха, пуснах жалба до УМБАЛ „Св. Марина“ и до Министерство на здравеопазването. Отговорът от Терапиятае, че всичко е законно. Одитът обаче показа, че не е законно, защото Росен може и да чете законодателството. След това се включи и прокуратурата. Осъдих ги за 1 лев, защото няма как да взема пари от болница. Присъдата, която според мен трябва да се изучава във всички правни паралелки, беше за обезщетение от 0,67 стотинки. Подарих ги на по 1 стотинка като дарение от един луд за Терапията. Това беше политическа поръчка, но аз съм боец. Питаш ме дали не се страхувам? Имало е и заплахи, влизали са на общинска сесия с бодигардове срещу мен. Но винаги съм казвал, че не може един мошеник да ме победи, защото аз съм с Бог!“
Питаме Росен суеверен ли е? Не дърпа ли „дявола за опашката“ с всички акции,в които ляга в ковчег?
„Първата ми акция беше в гробищния парк на Тополи, когато ни искаха винетки до там. По това време протестирах пред либийското посолство в защита на медиците ни, когато ми се обадиха да се включа срещу винетките. Това беше първото ми лягане в ковчег, а акцията ми беше „Не ни погребвайте с винетки!“. По време на ковида си направих една „генерална репетиция“ за отвъдното пред община Варна, никой не е безсмъртен все пак, но с ракийка и мезенце“.
Казанът, който Расен искаше да сложи пред Народното събрание, днес е част от шедьоврите му в село Климентово, на неговата НеЯсна поляна.
„Казанът на ада е символичен за българите, ние нямаме нужда някой да ни пази, сами се дърпаме един друг вътре. Той може да събере до десетина души. Исках да го монтирам до Парламента, където има лозунг „Съединението прави силата“, но истината за нас не е тая. Тогавашният кмет на София ми позволи да го поставя до Паметника на съветската армия. Не му е мястото там, обаче“.
Една от патриотичните идеи на Марков обаче подкрепят всички жители на Климентово, където днес всеки дом е с развято българско знаме.
„През 2003 година предложих на хората да държим знамена на къщите си. Радвам се, че вече 21 години целогодишно се вее трикольора над всяка къща. Първо аз им ги дарих, сега вече те си ги купуват. И аз като всеки човек човек изпадам в дупки, но се изправям. Като видя знамената и се изправям. Там направих една горичка, която нарекох „Велика България“ и засадих 120 дървета. В центъра на горичката има един дъб за Хан Аспарух. На табелата пише: „България е велика, защото велик е българският народ“.
Как семейството на Росен приема всички негови нестандартни начинания?
„Аз, както казах, съм саможив, действам винаги сам. Преди години за националният празник 3 март ни поканиха да гостуваме в бТВ със съпругата ми и поискаха да й връчат медал за храброст, че ме търпи. В годините често съм пренебрегвал семейството си заради благотворителността, но вече се грижа паралелно за децата си и за хората“.
Лидерът на партия на българските мъже е популярен и с инициативите си, насочени към нежната половинка, било то по повод 8 март или други събития като конкурсите за красота или откриването на летния сезон.
Негово дело е паметникът на гларуса Дончо, кръстен на Дон Жуан.
„Гларусът е символ на Варна в пряк и преносен смисъл. Както е лъва в Сингапур, пикаещото момченце в Брюксел, затова съм готов да го монтирам където кажат, но до този момент никой не е е проявил интерес“.
От лежерните теми, Росен се връща на сериозните. Като скачането му за кръста, който хвана и изпрати на медиците ни в Либия, докато бяха в затвора.
„Църквите и Либия са най-истинските неща в живота ми. Външно министрество по едно време пусна нота до Либия да ме пуснат срещу Кадафи. Аз знаех какво ме чака в Либия. Аз не играя само на приказки, а действам. При произнасянето на смъртната им присъда започнах протеста си пред либийското посолство и поведох шествието, заедно с близките на медиците ни, носейки голям плакат „Невинни!“. От Либия протестираха пък срещу моя протест, който нямаше разрешително, така българите щяха да ме вкарат в затвора. Още първия ден ми демонтираха палатката от поляната пред посолството. Подписах декларация, че няма да поставям палатка. На втория ден започнах да копая землянка. Накараха ме да подпиша, че няма да правя землянка. Първи научих, че са освободени медиците ни и излитат към България, френски журналисти първо на мен се обадиха. Звънях посред нощ на всички близки да ги вдигна да ходим на летището. Рискът, който поех, беше огромен, защото нямах на 100% гаранция, че се прибират. Тогава министър-председателят Сергей Станишев не се появи да ги посрещне, но ние бяхме там. Аз съм биткаджия, не се плаша и не се отказвам, когато каузата си струва“, допълни Росен.
В имението си в Климентово Марков има още уникална Алея на славата, мъжко селище “Патриархат” и място за “дресировка на жени”.
Всички забавни акции на Росен, може да видите в неговия канал https://www.youtube.com/@user-dg3eh5vs9n/videos
